2,5 милиона лева са похарчили участниците в изборите 2 в 1 за медийна кампания. 

Това показва анализът на Института за развитие на публичната среда, който регулярно следи разходите на партиите, коалициите и независимите кандидати по време на предизборните кампании, в т.ч. и как са изразходвани дадените от държавата медийни пакети.

Точната сума за този месец на агитация и за вота за национален парламент, и за този за европейски, е 2 528 822 лв. Първенец по харчове е "Възраждане".

Мониторингът обхваща отчетите до 5 юни. Той включва официалните страници на 39 национални и регионални медии – 9 телевизии, 3 радиостанции, 11 вестника и 16 информационни сайтове и агенции. Според изискванията на Изборния кодекс договорите между партии и медии следва да се публикуват в тридневен срок от тяхното сключване и да се премахнат не по-рано от обявяването на изборния резултат.

За участие в изборите на 9 юни ЦИК регистрира 30 политически формации и 1 инициативен комитет, които ще търсят подкрепа за ЕП, и 31 формации - за Народно събрание. За голяма част от тях това е осмата кампания в последните три години, което може да е фактор, довел до намаляване на партийните финанси.

От ИРПС и този път отчитат тенденцията медийната реклама да зачестява в последните дни от кампанията. Разходите за медии на участниците са нараснали с повече от един милион лева в последните десет дни. Тази сума е сходна със средствата в кампанията за изборите от април 2023 г., и почти равна на тези за кампанията за президентски и парламентарни избори от ноември 2021 г. 

Кой колко похарчи?

Най-много средства са похарчили от "Възраждане" – 493 385 лв., следвани от "Продължаваме промяната – Демократична България" (ПП-ДБ) с 373 410 лв. и "Има такъв народ" – 241 928 лв.

"Видимо, има значително разместване в подредбата на формациите спрямо предходните десет дни в кампанията. От "Възраждане" увеличават три пъти разходите си за реклама в последната седмица и са сключили договори за сериозни суми с двете големи частни телевизии у нас. От ИТН също имат споразумения с bTV и Nova TV и това води до увеличение от десет пъти на разходите им за реклама спрямо първите 20 дни от кампанията. От ГЕРБ-СДС (които са четвърти по разходи) пък подхождат по напълно различен начин и към този момент нямат сключени договори с нито една от двете телевизии", коментират анализаторите.

Голяма част средствата, разходвани от партиите, се дължи на медийните пакети. От въвеждането им през 2014 г. досега, те варират от половин до един милион лева за изборен цикъл. Право на такива пакети имат партии и коалиции, които участват в избори на национално ниво, но не получават държавна субсидия, както и инициативните комитети. Медийните пакети са вид държавна помощ, която цели да осигури на по-малки и нови политически проекти (без значителни финансови ресурси) достъп до медиите, за да могат по този начин да предадат посланията си на избирателите. Размерът на пакетите за участниците в изборите варира между 5000 лв. (за независими кандидати) и 40 000 лв. Централната избирателна комисия е органът, отговорен за отпускане на средствата от медийни пакети. 

На вота 2 в 1 сега ЦИК бе решила формациите да получат по 40 000 лв. Те обаче се жалваха пред съда и той постанови, че сумата трябва да е по 80 000 лв. заради двата отделни избора. Така сумарно медийните пакети излязоха на данъкоплатеца 1,8 млн. лв.

Договорите на медиите не позволяват ясно да се разграничат сумите от медийни пакети в общите разходи на формациите за реклама, което затруднява тяхното проследяване. В тази връзка още преди изборите от април 2021 г. ИРПС, а впоследствие и в позициите си Общественият съвет към ЦИК, препоръчваха създаването на регистър за медийните пакети. Три години и седем кампании по-късно, ЦИК публикува такъв регистър с данни за разходваните средства от формациите от пакетите и доставчиците на медийни услуги, към които са насочени те. Въпреки че не става ясно за какви формати и участия се предоставят средствата, това е важна първа стъпка към повишаване на прозрачността по отношение на пакетите.

Кои медии привлякоха най-много средства

Общо 31 медии са публикували договори с политическите формации.

На първо място по привлечени средства продължава да е телевизия "Евроком" с 566 081 лв., следвана от БНТ с 492 038 лв. и Nova TV с 345 656 лв. 

И в предишни кампании телевизия "Евроком" е била сред най-предпочитаните за реклама. Тя е избрана от 22 формации – както парламентарни, така и от по-малки политически субекти. Регистърът на ЦИК също показва, че към медията са насочени значителна част от пакетите в кампанията (и за ЕП, и за НС).

"Евроком" също така продължава практиката да сключва договори за безвъзмездно отразяване и има десет такива споразумения със следните формации: ВМРО, Солидарна България, "Възраждане", независимият кандидат Кузман Илиев, БСП за България, "Левицата", Синя България, "Единение", "Пряка демокрация" и "Ние гражданите". Интересно е, че преди десет дни от "Евроком" бяха обявили безвъзмездни договори с още шест формации, но тези споразумения вече не са на сайта на телевизията. От начина, по който се обявява информацията за тях, не става ясно колко и какви услуги включват те.

За мониторинга на средствата за политическа реклама

Проследяването на средствата, които политическите субекти харчат за медии в предизборната надпревара, очертава в каква степен партии и медии спазват законовите изисквания за публичност и отчетност на финансирането на кампаниите. От своя страна избирателите имат възможност да направят информиран и свободен избор. Те могат ясно да се ориентират дали и доколко съдържанието в дадена медия е резултат от редакторска политика или пък е платено от политическите формации. 

Публичността на договорите е от полза и за медиите, които по този начин проследяват какви услуги, предоставяни от техните колеги, привличат най-голям интерес, какви са цените им и т.н. Това е и важен механизъм, чрез който политическите кандитати и анализаторите могат да научат повече за предпочитаните от партиите и кандидатите комуникационни канали.