На 4 юли 1776 г. в Континенталния конгрес е подписана Декларацията за независимостта на САЩ, оповестяваща отцепването на Тринадесетте колонии от Британската империя. Бившият руски президент Дмитрий Медведев признава, че именно годишнината от това знаменито събитие става повод да напише днешния си коментар в "Телеграм". Посветен на... разразилата се 80-90 години по-късно Гражданска война в САЩ.

Защо? Есеистът не ни дава много време да разсъждаме над този въпрос с уверената си аргументация, достигнала по мистериозно мисловно трасе до фундаменталния извод, че Владимир Путин е като Ейбрахам Линкълн. Темата е подета деликатно, за да може после хитрецът изненадващо да изобличи европейците какви сме нацисти.

"Днес в Америка се говори много по-малко и по-тихо за самата Гражданска война, продължила от 1861 до 1865 г. Въпреки че това е наистина историческо събитие и резултатите от него са много по-важни за обикновения отвъдокеански гражданин. Защо?", пита се Медведев.

Гражданската война е най-тежкият период в историята на САЩ и е вечна тема за размисли и страсти - от класните стаи в началните училища, до залите на Капитолия. Разгорещени дебати се водят относно причините за избухването на конфликта (дали е заради робството или икономическото задушване на Юга от индустриалния Север), милиони страници са изписани за последиците му (около 650 000 загинали, продължилата 100 години сегрегация и последвалата доминация на Републиканската партия до Първата световна война).

Днес представители и на двете големи партии в Америка предупреждават, че поляризацията между двата електорални лагера (републиканци и демократи) може да доведе до втора "гражданска война". Зарядът на толкова мрачна прогноза е висок именно защото американците осъзнават тежкото наследство от първата.

Въпреки това Медведев си отговаря на зададения въпрос, като веднага открива конспирация - американците искали да забравят за Гражданската война заради паралелите с конфликта в Украйна.

"За мнозина стана ясно, че продължителното противопоставяне между северните щати на Съединените щати и южната (робовладелска) Конфедерация има значителни прилики с украинския конфликт. Разликата между Севера и Юга в индустриалния потенциал и човешките ресурси е приблизително същата като на Русия и Украйна. В същото време идеалите на противниците рязко се различават. Северняците имат равенство, свобода, един закон за всички. А конфедератите имат антихуманен расизъм. Същите чуждестранни мерзавци като днешните - както обикновено това са Англия и Франция - нагло и безцеремонно се намесиха в хода на събитията, желаейки победа за Юга. Те подкрепяха робовладелците по същия начин, както сега помагат на нацисткия Киев, заедно със съвременните САЩ".

Нито Франция, нито Обединеното кралство се намесват в Гражданската война. Предполага се, че някои високопоставени френски и британски политици са обмисляли дали да подпомогнат южняците заради зависимостта на страните им от търговията с памук. На 1 януари 1863 г. Линкълн подписва Прокламацията за еманципация - политически документ, с който се ангажира да забрани робството на територията на САЩ (същинското премахване на варварския модел е осъществено след влизането в сила на 13-ата поправка на 18 декември 1865 г.). Основна цел на Прокламацията е да откаже Великобритания и Франция дори от идеята да разсъждават над потенциална намеса в подкрепа на Юга. Затова днес във всички неруски учебници по история пише, че Великобритания и Франция са неутрални страни по отношение на Гражданската война в САЩ.

Медведев продължава.

"Паралелите са повече от прозрачни и затова неприятни за либерално-левия естаблишмънт, управляващ медиите в САЩ. Американските вестници дори понякога сравняват президента на Русия с Ейбрахам Линкълн. Типично заглавие: "Владимир Линкълн нахлу в Украйна, за да запази единството на Съюза". Има много неприятни за Вашингтон алюзии в политическите и дипломатическите аспекти на "специалната военна операция" и Гражданската война от XIX век, както и в резултатите от последната".

Трудно ще намерите заглавия в американски медии, в които Путин е сравняван с Линкълн. Най-близък опит за аналогия може да открием в коментар на бивш американски дипломат в Саудитска Арабия за "Нюзуик" от декември 2022 г., в която той посочва прилики между някои от военно-тактическите решения на двамата лидери, без да оценява моралните им качества. Текстът завършва така:

"Ако обаче се окаже, че сме прави и през февруари (2023 г.) генерал Суровикин се окаже пред портите на Киев, ще трябва трезво да обмислим и честно да обсъдим като нация и съюз степента на нашия ангажимент към Украйна и какви рискове сме готови да поемем за нашата собствена сигурност".

Суровикин бе уволнен от поста си около месец след публикуването на статията, а към 4 юли 2024 г. Русия остава все така далече от портите на Киев.

Медведев завършва историческия преглед така.

"Америка е страна с кратка история, колкото и обидно да е това за американците, но има и ярки страници. Една от тях е Гражданската война, по време на която робството е победено. Именно от тази гледна точка трябва да се оценяват нашите събития отвъд Океана: по същество гражданска война на един народ, в който мнозинството е принудено да защитава своята независимост с оръжие в ръка в борбата срещу новите нацисти, които отново са подкрепени от продажната Европа и американския военно-промишлен комплекс. И резултатът от тази война, както в САЩ през XIX век, трябва да бъде обединението на страната ни. Възраждането на Велика Русия!"

Чак в самия край на текста си Медведев споменава думата "независимост", но така и не коментира Американската война за независимост. Може би защото малцината му прозорливи читатели веднага биха открили приликите между Британската и Евразийската империя. Или между американския и украинския народ. Или между (повечето) европейски държави тогава и днес, които застават на страната на жертвата. 

Че класата на Путин не е на равнището на Линкълн - това е повече от ясно. Но руският президент не е и в категорията на крал Джордж III. През 1785 г. (две години след успеха на Американската революция) монархът се среща с американския представил във Великобритания Джон Адамс (по-късно - втори президент на САЩ) и му казва:

"Аз последен се съгласявам на това отцепване, но след като отцепването е станало и става неизбежно, винаги съм казвал, както казвам и сега, че първи искам да приема приятелски Съединените щати като независима държава".

Над 30 години след разпадането на СССР Путин и Медведев упорито отказват да се примирят с историята и са готови да изтребят цял един народ в преследването на болната си мечта за "възраждане".

Коя историческа фигура от XX в. наподобяват, оставям на вас да прецените.