Доклад на Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) предизвика необичайна критична реакция на държавна фирма.

От „Информационно обслужване“ АД днес разпратиха следното прессъобщение:

„Във връзка с публикуван Годишен обобщен доклад за държавните публични предприятия за 2022 г. от Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) и разпространен в медиите, според който в Информационно обслужване са назначени без конкурс двама представители на държавата и един независим член в Съвета на директорите на компанията, заявяваме категорично, че информацията не отговаря на истината.

Към 31.12.2022 г. Съветът на директорите на Информационно обслужване е бил в състав от трима членове – представители на държавата, избрани съгласно Закона за публичните предприятия и Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, с конкурс, проведен от Министерство на транспорта и съобщенията през м. октомври 2020 г.

Към същата дата в Съвета на директорите няма избран независим член, както се твърди в доклада.“

Казусът е любопитен, защото рядко се случва една държавна институция да опровергава друга.

Въпросният доклад на АППК разкрива, че в много публични дружества и предприятия продължават да се правят назначения без конкурси въпреки новите правила, приети от Народното събрание преди няколко години. Промените в нормите за назначаване бяха свързани с изисквания на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и процеса на приемането на България в нея, който все още не е приключил.

Темата е ключова заради задкулисното овладяване на институции и публични дружества и отрицателния подбор в тях.

Конфликтът между АППК и „Информационно обслужване“ вероятно се дължи на публикация във в. „Сега“, която прави преглед на доклада за 2022 г.

Стремежът на България към членство в ОИСР и изричното изискване за подобряване на управлението на държавните дружества не респектира особено властта. В бордовете на държавните фирми масово продължават назначения без конкурс. Има фирми, в които няма нито един представител, избран след състезание, но за сметка на това заплатите са високи, пише „Сега“.

Агенцията за публичните предприятия и контрол е провела целенасочен мониторинг на конкурсните процедури през 2022 г., но изобщо не е анализирала данните, а ги е обособила само като приложение към доклада. В аналитичната част се изтъква единствено, че през 2022 г. са работили едно редовно и едно служебно правителства и са направени множество промени в органите за управление и контрол.

Резултатът от това кадруване е предприятия, в които всички началници са избрани без конкурс. Според данните, актуални към края на декември 2022 г., трима от трима членове на управата на “Информационно обслужване” са избрани без конкурс. През процедура на състезание не са минали и 7 от 7-те членове на управата на държавно предприятие “Управление и стопанисване на язовири”. 5 от 5 членове на борда на “Булгаргаз” също са избрани без конкурс. В сектора на транспорта на публична процедура не са минавали 5 от 5 члена на “Холдинг Български държавни железници”, както и по 3 от 3 члена на бордовете на “Летище София” и “Летище Пловдив”.

Конкурси не са провеждани за управите на нито едно от държавните дружества към спортното министерство, като тук всички членове на бордове - общо 19 души в 5 дружества, са избирани без конкурс.

Вероятно за част от тези позиции впоследствие през 2023 г. са провеждани конкурси, но може да се е стигнало до отстраняване на титулярите и временно назначаване на хора без процедура. Както “Сега” писа, кадруването в държавните дружества се оказа юридически пробито отвътре и необжалваемо, защото съдилищата не откриват правен интерес в подобни дела. С правилника за прилагане на закона пък на практика бе дадена възможност за заобикаляне на изискването за конкурс с възможността да се назначават временни титуляри за период до 6 месеца. Според юристи включването на този текст в правилника за прилагане на закона е незаконосъобразно, защото го дописва, посочва още изданието.

Докладът на АППК е внесен за разглеждане в Народното събрание на 24 юни 2024 г. Кога и дали ще бъде разгледан от този парламент предвид нестабилната политическа ситуация и вероятността от нови избори, не е ясно.