Европейската комисия обяви днес, че ще поиска от държавите-членки да я упълномощят да преглежда техните енергийни споразумения с държави извън Европейския съюз, преди те да бъдат подписани и да участва със свой представител в преговорите по тях.

Това обяви днес заместник-председателят ѝ Марош Шефчович, представяйки проект за изграждане на Енергиен съюз в рамките на ЕС.

Комисията предлага и механизъм за повече прозрачност на търговските договори, които се сключват възоснова на междуправителствените споразумения.

"Ще предложим Комисията да е част от преговорния екип, за да сме сигурни, че споразумението ще отговаря на европейското законодателство", каза Шефчович на съвместна пресконференция с комисаря по енергетиката и климата Мигел Ариас Канете. "Искаме да въведем и механизъм, който да увеличи прозрачността и на търговските договори".

За да се осъществи, предложението трябва да бъде одобрено от държавите-членки представени в Съвета на ЕС и от Европейския парламент.

Шефчович  го обоснова с опита от руския проект за газопровод "Южен поток". Руският президент Владимир Путин съобщи миналия 1 декември, че ще го прекрати, след като Европейската комисия предупреди година по-рано участващите в него седем страни от ЕС - Австрия, България, Гърция, Италия, Словения, Хърватска и Унгария - че двустранните им споразумения с Русия са в разрез с европейското законодателство за либерализация на енергийния пазар, т.нар. Трети енергиен пакет.

Руският газов монопол "Газпром" го смята за дискриминационен, защото пакетът изисква всички доставчици да имат равен достъп до инфраструктурата, тя да има независим управител и дружествата осъществяващи доставката и транспорта на енергията да са отделни. "Газпром" не желае толкова възможности за конкуренция в съоръженията, в които инвестира в чужбина.

Пакетът допуска ограничени по време и придружени с условия изключения за нови проекти в енергийната инфрасткруктура с оглед да стимулира инвестициите в тях. "Газпром" получи такова изключение за наземната част в Германия на газопровода "Северен поток", който доставя газ от Русия пряко по дъното на Балтийско море. Русия обаче не кандидатства за такива изключения за "Южен поток", а вместо това поиска консултации с ЕС по Третия енергиен пакет в Световната търговска организация - процедура, която може да е прелюдия към арбитражно дело.

Възраженията на ЕС станаха причина България да спре изграждането на "Южен поток" на своя територия, а Путин да заяви, че ще пренасочи трасето му през Турция до границата ѝ с Гърция. По-късно той допусна, че продължението в ЕС отново може да мине през България.

Шефчович каза, високите цени, които източноевропейците често плащат за руския газ са заложени в дългосрочните договори, които те поотделно сключват с Русия и с "Газпром", без да разполагат достатъчно информация за цените и обемите, които той търгува с другите европейски страни. В този процес съветът на Комисията, ако тя има поглед върху всички договори би бил полезен за договарящите е членки на ЕС, каза той. Цените на едро на природния газ в Европа са два пъти по-високи от тези в САЩ според съобщение, публикувано днес от Европейската комисия.

Не е сигурно, че предложението ще мине. Открито против него предварително се обяви унгарският министър-председател Виктор Орбан. Той смята, че то би дало на Комисията необосновани правомощия да се меси във въпроси от национална компетентност. В европейското право енергетиката е област на споделена компетентност между ЕС и националните власти.

Шефчович каза, че очаква трудна битка с правителствата и Европарламента, за да прокара предложението си. Той обаче посочи, че след кризата в Украйна и газовата криза от 2009 година има "по-голяма политическа инерция" да се увеличи прозрачността на енергийните договори с трети страни. 

Канете посочи, че двустранните междуправителствени споразумения за "Южен поток" са имали конфликтни точки не само с европейското енергийно законодателство, но и с правилата за защита на конкуренцията и за държавната помощ. Предоговарянето им сега е политически трудно. Преговорите между ЕС и Русия за "Южен поток" бяха замразени през 2014 година заради конфликта в Украйна.

Комисията не е забранявала на никоя от засегнатите страни да строи своите части от газопровода, но ги предупреди, че ако по тях потече газ, те ще са обект на правни процедури и евентуални санкции. Правната несигурност би разубедила и банките да кредитират търговията по новото съоръжение. Първата и засега единствена от седемте страни по бъдещото трасе да стане обект на процедура за нарушение беше България през юни 2014 година. Комисията я мотивира както с несоътветствие на междуправителственото ни споразумение с Третия енергиен пакет, така и с нарушения на правилата на единния пазар - изпълнител на проекта на българска територия беше избран без търг. След като страната ни прекрати строителството, Комисията замрази процедурата.

Проектът за Енергиен съюз включва и намерение на Комисията да обсъди механизъм, по който желаещи страни могат да се обединят и общо да преговарят с външен за ЕС доставчик на енергия. За целта трябва да са изпълнени няколко условия: Тези страни да зависят само от един доставчик, да има криза в доставките, колективното договаряне да е в съответствие с европейското законодателство за конкуренцията и с правилата на Световната търговска организация.

Идеята, която идва от Полша, има подкрепа в Източна Европа, където държавите са в изключителна или висока зависимост от руските газови доставки. Към нея се са скептични държавите в западната част на континента, които имат по-развит пазар, алтернативни доставчици и по-развита и интегрирана инфраструктура.

Енергийният съюз си поставя като основни цели безпрепятствените енергийни връзки между всички 28 държави в съюза, за да си оказват те солидарна помощ по време на кризи, както и единни правила на този пазар и единен негов регулатор на европейско ниво.