В "Продължаваме промяната - Демократична България" трябва да забравят за всякакви сглобки, коалиции и каквито е да е колаборации с ГЕРБ и ДПС. Това е едно от следствията на решението на Конституционния съд, с което за пореден път бе "опраскана" съдебната реформа.

Не че досегашните сглобки са били безсмислени. Те постигнаха определени резултати. По най-важната тема обаче - върховенството на закона - резултат няма.

По всичко изглеждаше, че и в съдебната реформа можеше да има резултат от последната сглобка. В последните месеци обаче нещо се обърка и Делян Пеевски, който се беше доста кротнал, премина в контраатака.

Както в партията ДПС, така и в държавата. Пеевски активира всичките си капии, включително в Конституционния съд.

Очевидно статуквото винаги опрасква промяната, ако тя му се довери. Преди 9 години промяната бе опраскана още на второ четене, а сега - след третото четене на промените в Конституцията. Забавят, но не забравят!

Затова от "Продължаваме промяната - Демократична България" трябва ясно да заявят, че те повече опити за европеизиране и цивилизоване на ГЕРБ и ДПС няма да правят. Това очевидно е невъзможно. И да съсредоточат усилия в това да спечелят собствено парламентарно мнозинство.

Това не е невъзможно. В крайна сметка ГЕРБ и ДПС общо имат около 800 хил. гласа. Заедно с присъдружните им организации - "Възраждане" и "Има такъв народ" (именно тези две партии услужливо сезираха Конституционния съд за съдебната реформа) - гласовете стават около милион.

В България със сигурност има много повече от 1 млн. избиратели, които са недоволни от настоящата ситуация и искат промяна. Въпросът е тези избиратели да бъдат убедени да гласуват за партиите, които работят за промяна.

Аргументът, че това означава перманентна политическа криза вече е несъстоятелен. Всъщност е точно обратното – наблюдава се реставрация на политическата стабилност.

ГЕРБ и ДПС отново управляват неофициално, само че през служебния кабинет. И тази им възможност бе потвърдена с решението на Конституционния съд.

Освен това текстът, според който парламентът работи без прекъсване, също остана. Така че всичко е точно – винаги ще си имаме и правителство, и парламент. 

Евроатлантическата линия, която очевидно вече ще се изчерпва само с помощ за Украйна, но не и с евроатлантическо върховенство на закона, също не е застрашена. Правителството винаги може да внесе, а парламентът винаги може да гласува това, което е необходимо.

Един от основните аргументи за предишната сглобка - подкрепа за Украйна - вече не съществува. Можем да я подкрепяме и без сглобки.

Служебна политическа стабилност, подкрепена от най-високото ниво - Конституционния съд. Всичко е точно!

Вярно е, че тази стабилност означава затъване в евразийското блато. След решението на Конституционния съд трябва да забравим за пълен Шенген, а може би и за еврозоната.

Задълбочаването на евроинтеграцията бе пряко свързано със съдебната реформа. Сега вече съдебна реформа няма, следователно и евроинтеграция повече едва ли ще има.

Единствено Урсула фон дер Лайен ще продължава да тупа Бойко Борисов по генералския мускул. И да му вика "конграчулейшънс".

Със сигурност много граждани ще са недоволни от тази служебна политическа стабилност. Въпросът е те да бъдат убедени да гласуват за промяна.

Както е известно, всяка криза е и възможност. Решението на Конституционния съд създаде благоприятна възможност за "Продължаваме промяната - Демократична България" да увеличат своята подкрепа.

Може би не на следващите избори. Но в един по-далечен момент това не е невъзможно да се случи при правилна, последователна и упорита работа.  Въпросът сега е дали те могат да го направят.

Онзи билборд, който обясняваше нагледно на гражданите какъв е техният избор - този с физиономиите, не с прасето и тиквата - би трябвало да се появява на всеки следващ вот. Защото това е изборът - служебна политическа стабилност в евразийско блато или промяна, реформи и евроатлантическа интеграция.

Персонажите, които представляват тези две възможности, са известни отдавна. Каквото си гласуваме, включително с негласуване - това и ще получим.

Не случайно Бойко Борисов все още се гневи на билборда. Той разбира от политика и е наясно, че този билборд бе много добро попадение. Подобни послания от страна на "Продължаваме промяната - Демократична България" рано или късно ще дадат резултат.

Предишния път, когато българите дадоха собствено мнозинство на проевропейските сили, беше след управлението на Жан Виденов. Тогава евразийците го докараха до там, че доларът стана 3 хил. лв., а по магазините нямаше хляб.

Дано този път българите се осъзнаят, без да достигаме до подобни катаклизми.