Традицията повелява, че едно лято няма да бъде пълно, ако не четем нов роман от обичаната американска писателка, популярна с прозвището си „кралицата на летните романи“ – Елин Хилдебранд!

Само месец преди премиерата на хитовия сериал на Netflix с участието на Никол Кидман, Дакота Фанинг и Лийв Шрайбър, базиран на „Перфектната двойка“, обичаната авторка се завръща с вълнуващия и слънчев роман „Лебедова песен“.

Готови ли сте полъхът на морския бриз отново да ви пренесе на лазурните брегове на остров Нантъкет, където ви очаква запазената марка на писателката – коктейл от любов, драма, пикантни слухове и неустоима мистерия за разгадаване?

В „Лебедова песен“ безвремието и блаженото спокойствие, пропили се из нантъкетските улички, заплашват да бъдат разрушени от поредица от неочаквани новини, които разтърсват задружната общност на острова. 

Началникът на полицията и неизменна част от ритъма на Нантъкет е напът да се пенсионира. Русата Шарън, която обикновено разпространява пикантните слухове, сама става обект на клюки с внезапния си развод. А най-големите нарушители на баланса са новите обитатели на острова на щастието – скандалното семейство Ричардсън. 

Драматичната им поява в Нантъкет и закупуването на легендарната къща на „Покомо Роуд“ №888 за цели 22 милиона долара повдига веждите на местните жители. А поредицата от бляскави партита на луксозната им яхта ги прави звездите на сезона… Докато изведнъж от най-обичаните хора семейство Ричардсън се превръщат в най-мразените на острова. 

И когато не една, а две мистерии нарушават мира, всички очи се насочват към тях. По време на поредното екстравагантно парти къщата на „Покомо Роуд“ избухва в пламъци. А едновременно с това една от най-доверените служителки на Ричардсън изчезва безследно. 

Свързани ли са двете събития? И възможно ли е целият този блясък и показен разкош да крие поредица от мръсни тайни и лъжи? 

Елин Хилдебранд дава още един шанс на обичаните си герои да преживеят поредното лудешко лято, изпълнено с лукс ала „Великият Гетсби“ и гарнирано с драматични събития, които разтърсват уж свикналото на всякакви екстравагантни крайности нантъкетско общество.

Напоена с бляскави партита, слънчеви пейзажи, хумор и запазената сърдечност и мъдрост на авторката, „Лебедова песен“ е лятна наслада за почитателите на драматичните истории с богат език и криминални нотки.

* * *

Снимка "Сиела"

Из „Лебедова песен“ на Елин Хилдебранд

Пролог

Четвъртък, 22 август, 18:00 ч.

Слухове за пенсионирането на началника на нантъкетската полиция Ед Кейпнаш витаеха през последните две години, макар че, когато биваше попитан директно, Шефа отвръщаше: „Твърде зает съм, та да обмислям пенсиониране“. Ала три дни след Голямата уплаха през февруари Ед каза на жена си Андрия (от болничното си легло в болницата „Масачузетс Дженерал“):

– Край, дотук бях. Оставам през лятото само докато намерим някого, който да ме замести.

– Още едно лято, Ед? – викна Андрия.               

Беше потресена, и с основателна причина.

Ед изнасяше лекция по безопасност във физкултурния салон на началното училище на Нантъкет, когато усети лявата си ръка да тръпне. Сграбчи го задух, зрението му се размаза и преди да се усети, вече бе натоварен на медицински хеликоптер и откаран в „Масачузетс Дженерал“ за спешна операция по поставяне на байпас.

– Претърпели сте сърдечен пристъп, на който му викаме „създаващия вдовици“ – каза му доктор Кой съм аз. – Пълен блокаж на лявата предна десцендентна артерия. Късмет имате, че парамедиците са били на мястото, иначе развръзката щеше да е друга.

Да, началникът на пожарната Стю Вик и медиците от Спешна помощ от неговия отдел също присъстваха и чакаха своя ред да говорят, когато Ед тупна на пода.

Докато доктор Важна клечка даваше на Ед наставления за физически упражнения, диета и най-вече предпазване от стрес, Ед изучаваше реакцията на Андрия на фразата „създаващия вдовици“.

Не беше добра.

– Трябва да се пенсионираш незабавно – отсече Андрия. – Може да не оцелееш още едно лято. – Тя погледна доктор Властелина на Вселената, защото искаше той да чуе предисторията. – Ед го приемаха в Нантъкетската болница три пъти през последните две години за болка в гърдите. Искаха да го пратят тук за изследвания, но той отказа.

Ед въздъхна. Оженил се бе за издайничка. Но също така изпитваше и чувство за вина. Беше ли се показал нехаен към здравето си? Да. Можеше ли да даде двуседмично предизвестие и да изостави на произвола охраняването на обществения ред и сигурност на острова? Не можеше.

Щеше да се пенсионира през есента.

И ето че сега, на 22 август, Шефа празнува: последният му официален работен ден е в понеделник, 26 август. Заместничката му Зара Уошингтън е била помощник-началник на полицията в Оук Блъфс на Мартас Винярд, така че има понятие от островния живот. Зара вече се е нанесла в новия си дом и след като две седмици е наблюдавала работата на Ед, няма търпение да поеме юздите. Андрия е планирала голямо парти за пенсионирането на Ед в „Ловецът на стриди“ след две седмици, ще има и официална част с губернатора Хийли. Засега Шефа се наслаждава на вечер навън с близките си хора: Андрия, сина си Ерик, Авалон, приятелката на Ерик, най-добрите приятели на него и Андрия – Адисън и Фиби Уийлър и Джефри и Дилайла Дрейк, както и Кейси, дъщерята на Ед, сестра в кърмаческо отделение, която това лято се е преместила у дома от Калифорния. Кейси бе възнамерявала да доведе приятелката си Коко като свой придружител, но... Коко работи като „личен координатор“ у семейство Ричардсън, двойка, с която Ед и Андрия (а също семействата Уийлър и Дрейк) се запознаха това лято и когато Ед реши да не включва двамата Ричардсън в днешната вечеря, Ричардсън организираха плаване по залез с яхтата си „Хедонизъм“ – тъй че Коко е на работа.

– Май всички са изоставили двамата Ричардсън – отбеляза Кейси. – Коко казва, че почти целият списък на гостите е от непознати.

Непознати, които очевидно не са предупредени за семейство Ричардсън, помисли си Ед. Странни неща се бяха случили това лято.

През юни Ричардсън бяха популярна двойка; за малко не станаха част от „Корабокрушенците“, както семействата Кейпнаш, Уийлър и Дрейк наричат своя приятелски кръг (защото са били „изхвърлени на брега“ на Нантъкет десетилетия по-рано). Притегателната сила на Ричардсън се дължеше отчасти на факта, че бяха по-млади, все още под петдесет. Докато „корабокрушенците“ и особено Ед вече остро усещаха средната си възраст.

За сбирката тази вечер Ед е избрал „Вентуно“, ресторант, разположен в една от историческите сгради в центъра, и Андрия е резервирала за тях целия горен етаж.

Качват се по тесните дървени стълби и заварват масата си с бяла ленена покривка и запалени свещи, разположена край прозорците, които гледат към очарователната „Федерал Стрийт“ с нейната тухлена настилка. Всичките им гости вече са пристигнали.

Ед заема мястото си на овалната маса и си напомня да се възхити на нещата, които тя все го обвинява, че пропуска: кристалните чаши за вино, ниския букет от далии и рози в средата, факта, че Ерик е сложил вратовръзка, без да бъде специално помолен. Във въздуха се носи аромат на чесън и подправки; на фона звучи Тони Бенет. Това е точно вечерта, която Ед е искал... и все пак не може да си попречи да изпитва меланхолия. Лятото свършва, а с него и кариерата му.

След като Адисън разглежда листата с вината – отдавна е негово задължение да изпълнява ролята на техен сомелиер, улавя погледа на Ед над менюто.

– Няма време да навлизаме в чувствата ти, Ед – казва. – Чака ни дръзко, но и фино „Бароло“.

Ед трябва да признае, че виното е божествено на вкус дори за неговото небце, макар да не е познавач (той е по бирата, ако има възможност да избира). И все пак се ограничава до половин чаша. Онова, от което истински се интересува тази вечер, е храната. Андрия е седнала до него, но си бъбри с Фиби и Дилайла за семейство Ричардсън. Не могат да мирясат и това е, искат да ни надцакат!

Шефа ще използва обсебеността на жена си от Ричардсън в своя полза. Прави поръчки за масата – два пъти пържен микс от зеленчуци и морски дарове, фарфале с раци и местна царевица (от фермата на Джефри и Дилайла), паста строцапрети с наденички и броколи, кростини с рикота, пълнени миди.

– Ед – обажда се Андрия с предупредителен тон. Андрия е сега полицейският началник, поне що се отнася до диетата на Ед.

Ед добавя към поръчката туршия и салата „Цезар“. Той изчаква Андрия да се върне към разговора си и казва на сервитьора:

– Като основно блюдо „Фиорентина“.

Това е най-вкусният стек на острова; Ед си мечтае за него, както някои мъже си мечтаят за Марго Роби. Това е близо килограмов телешки стек с част от бонфилето, сервиран с печени картофи с розмарин. Ед отхвърля мислите за солта, тлъстината, сърцето си. През последните шест месеца у дома е ял само пилешко, риба и зеленчуци.

Когато стекът пристига цвърчащ върху платото – ароматът е достатъчен да накара Ед да падне на колене – той си отрязва две розови мръвки. Може и да го убият, но каква по-сладка смърт?

Андрия забелязва пържените скариди, пастата, стека алангле, но си заключва устата. Горда е с Ед – свалил е шестнайсет килограма, започнал е да тича три сутрини в седмицата, минал е на безкофеиново кафе, спрял е да ходи четири пъти седмично на обяд в „Десетаче“ (умира си за специалитета им със скариди) и поне се прави, че медитира по десет минути всеки ден. Андрия е облекчена също така, че са го докарали до края на лятото без сериозни произшествия. Това далеч не означава, че лятото е било скучно, нищо подобно! След като Фиби ги запозна със семейство Ричардсън, новите клиенти на Адисън, лятото им се превърна в безкраен низ от обяди в клуб „Игрище и весло“, пикълбол, плаване, партита, партита, партита. Андрия не бе имала подобно лято от времето преди раждането на децата си. През почти цялото лято Ричардсън изглеждаха като дар божи, напомняйки им, че не са прекалено стари за веселби.

Но когато Андрия си помисли за Ричардсън сега, иде ѝ... Не,   няма да им позволи да обитават безплатно съзнанието ѝ. Просто ще се радва, че Ед се наслаждава на стека си.

Адисън вдига тост.

– За нашия безстрашен водач!

Всички вдигат чаши. Ед е признателен, но и леко смутен. Изпива червеното вино в чашата си – подозира, че Адисън незабелязано му е долял още, и неочаквано го избива на размисъл.