Как хората са натрупвали състояние през вековете, как са го използвали и каква е ролята на богатите в западния свят вчера, днес и утре, изследва нова книга от уважаван италиански историк.

„История на богатите в Запада“ от професор Гуидо Алфани е амбициозен научен поглед върху социално-икономическата група на богатите и тяхното влияние върху обществените процеси от древността до наши дни. 

Алфани, прeподавател по икономическа история в Университет „Бокони“, Милано, проследява еволюцията на богатите, търсейки отговор на въпроса: Доколко всъщност са се променили нещата?

Във внушителните над 500 страници историкът разглежда представата за „богатството“ и „свръхбогатството“, пътищата към богатството и мястото на богатите в обществото в различни периоди от развитието на западната култура. Мащабното изследване се занимава с любопитни теми като:

  • Кой всъщност може да се счита за „богат“?
  • Защо икономическите елити винаги предизвикват обществено безпокойство?   
  • Колко са били богатите във времето?
  • За какво са харчили и как са спестявали парите си?
  • Как изглежда богатството днес?
  • Как действат заможните хора по време на криза – като Черната смърт през Средновековието или COVID-19 през XXI век?
  • Зли „богове сред хора“ ли са богатите, или избраници, които могат да помогнат на обществото при нужда? 

Чрез множество конкретни примери, новаторски изследователски подходи и интересни разкази за живота на забележителни личности „История на богатите в Запада“ рисува многопластова и обективна картина на богатството в западния свят.

Подходящ за почитатели на книги като „Sapiens. Кратка история на човечеството“ от Ювал Ноа Харари, „Кратка история на Европа“ от Саймън Дженкинс или „Пътят на човечеството“ от Одед Галор, този труд ще помогне на читателите да си обяснят икономическите процеси в миналото и съвременността, за да си начертаят изводи за тенденциите в света утре.

* * *

Из „История на богатите в Запада“ от Гуидо Алфани

Снимка "Сиела"


Въведение

Западните общества днес изглеждат обсебени от богатите: кои са те, как са забогатели, как се държат или какви простъпки извършват. Към тях се отнасят с възхищение и почит, но същевременно те са и обект на обвинения и презрение. Около богатите, и най-вече свръхбогатите, се водят все повече дискусии в рамките на гражданското общество. Някои от тях избират да станат знаменитости – задача, която е по-лесна от всякога благодарение на новите технологии за комуникация и разпространението на социалните медии.

Изглежда, че нещата много са се променили от Средновековието, когато от богатите се е изисквало да не изглеждат богати (или поне да не показват пълния размер на богатството си), тъй като прекомерното натрупване на материални ресурси се е считало за греховно по своята същност и дори за вредно за правилното функциониране на перфектното (християнското) общество и неговите институции, най-вече политическите. Както твърдели някои средновековни коментатори, ако им се предоставел действително „равен“ достъп до политическите институции, свръхбогатите де факто биха действали „като богове сред хората“, което очевидно е било нежелателно.

Доколко обаче всъщност са се променили нещата? Самият факт, че богатите сега са обект на също толкова дискусии, колкото и в миналото, предполага, че те трудно успяват да намерят, или да им бъде отредено, подходящо място в обществото – днес, както и в миналото. Тези връзки между миналото и настоящето – скрити, но и същевременно ясно видими, когато бъдат потърсени, са основната тема на тази книга. Това не е просто разказ за живота и делата на богатите и свръхбогатите, нито пък книга, зад която стои лично възхищение или отвращение от тях, а опит да се състави една обща история на богатите през вековете. Ще бъдат посочени множество примери, ще бъдат включени кратки разкази за живота на някои изключителни личности (тези разкази, освен показателни от научна гледна точка и полезни, често са и доста развлекателни), но те ще бъдат интегрирани в една обща и систематична дискусия.

С времето много неща са се променили и съвременните богаташи определено не са натрупали състоянието си по същия начин като тези през Средновековието (Илон Мъск не е Алън Червения), да не говорим за тези от класическата епоха, но въпросите около тях, на които бихме искали да намерим отговор, за обществата в миналото и в настоящето, до голяма степен са едни и същи. От гледната точка на обществените науки, включително на учен, изучаващ икономическата и социалната история като мен самия, именно заради тези общи въпроси е важно да се направи опит за мащабен анализ, който систематично да обхване периода от Средновековието до днес, с чести включвания на примери от класическата епоха. А този подход е необходим, ако искаме да разгледаме по-дълбоки и важни въпроси. При кои процеси има приемственост във времето? По какво богатите днес приличат на тези от миналото? Как тези сходства ни помагат да разберем по-добре общественото безпокойство, породено от самото им съществуване – безпокойство, което, изглежда, е характерно за западните общества през всички епохи. За да отговорим на тези въпроси, трябва да възприемем исторически подход. Първо, защото, ако не обърнем внимание на историческия контекст, рискуваме да сравняваме ябълки с круши, така да се каже. Второ, ако не погледнем към миналото, най-вече в дългосрочен план, никога няма да осъзнаем някои от по-значимите и интересни въпроси, които трябва да бъдат проучени.

Това не е книга „срещу“ богатите, а „относно“ тях. В нея не е заложено изначално намерение да се отправят обвинения за сегашното им поведение или да се използва общественото недоволство, за да се привлече внимание. Замисълът на книгата се корени в искрения научен интерес към това кои са били богатите в миналото, породен почти случайно от по-общия научен интерес към дългосрочните тенденции в икономическото неравенство. Внезапното осъзнаване на факта, че богатите като специфична категория рядко са били обект на подобаващо научно изследване, особено по отношение на прединдустриалните времена, бавно прерасна в амбициозен проект*. Тъй като проектът безспорно е амбициозен, някой може да се запита защо това не е дори още по-амбициозна книга – защо не световна история на богатите вместо история на богатите в Запада? Основната причина е, че фокусирането върху Запада се налага като пряко изискване от хипотезата, че съществува историческа приемственост в начина, по който западните общества са ги възприемали (и ги възприемат), в ролята, която им е била приписвана, в поведението, което се очаква от тях. Приемственост, която е дълбоко вкоренена в западната култура и която от Средновековието насетне е оформяна и от християнската религия. Втора причина е, че (доколкото ми е известно) не съществува значима литература, посветена конкретно на богатите, за която и да е друга част на света. Една обща история на богатите в Източна Азия например би била изключително интересна за четене и би помогнала за довършване на пъзела, водейки в крайна сметка до съставяне на световна история. Засега обаче фокусът трябва да бъде поставен върху по-добре документирания Запад, дефиниран както по географска, така и по културна ос. Така в анализа биват включени Европа, Северна Америка и други „западни разклонения“, чиято култура до голяма степен произлиза от европейската.

---

* Преди няколко години, в период, когато изследванията ми бяха насочени към реконструиране на дългосрочни тенденции в икономическото неравенство, Питър Линдерт и Джеф Уилямсън ме помолиха да се включа в съставянето на брой на списание Cliometrica, посветен на историческото неравенство (Williamson and Lindert 2017). Малко по-рано се бях запознал с един нов и потенциално полезен метод за изследване на „богатството“: своеобразна комбинация от разпространението на богатите в обществото и относителната интензивност на тяхното богатство. Така че съвсем естествено ми хрумна идеята да допринеса със статия за богатите, прилагайки този нов метод на анализ към данните, които бях събирал и които отчасти останаха непубликувани. По онова време приемах за даденост, че ще бъде сравнително лесно тези сухи цифри да се поставят в конкретен контекст, тъй като предполагах, че съществува значителна научна литература, посветена на богатите в Европа. Но скоро разбрах, че е точно обратното – съществуват много малко научни трудове, посветени специално на историята на богатите, особено за прединдустриалните времена. Това ме накара да се задълбоча в собствените си архивни източници, опитвайки се да осигуря адекватно поставяне в контекст на моите количествени данни. Това направи статията значително по-добра (Alfani 2017a), но също така породи в мен дълбоко любопитство към всички аспекти на историята на богатите, които не можех да разгледам в кратка статия и определено не въз основа на ограниченото количество информация, с която разполагах по това време. Това научно любопитство ме накара да започна едно много по-систематично и задълбочено проучване, довело в крайна сметка до тази книга.