Със свое решение Върховният касационен съд отказа да премести дело срещу кмета на Дупница Първан Дангов в друг, равен по степен съд.

Дангов бе обвинен през май по чл. 144 - закана с престъпление срещу личността, при това срещу длъжностно лице. Жалбоподател е... шефът на полицията Йордан Зарев, който твърди, че градоначалникът го заплашил с думите:

"Щом искаш война, ще има война.  Ще те приключа и съсипя – теб и твоите близки!“"

Още първият съдия, на който се е паднал казусът със замесени двама градски големи, си прави отвод, прекратява го и го праща във ВКС. В отвода, цитиран преди 2 дни от БТА, пише, че "подсъдимият заема длъжността кмет на Община Дупница, а пострадалото лице – началник РУ гр. Дупница, които съдията познава от дълги години, макар и да не поддържа контакти (освен служебни) с тях."

От върховната инстанция напомят, че ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднаква по степен съдебна институция, само когато съдът, на който е подсъдно, не може да образува състав. Установено е било, че съдиите от гражданското отделение на съда не са се отвели от казуса.

"За да е налице хипотезата на чл. 43, т. 3 от НПК, е абсолютно задължително отвеждането на всички съдии от даден съд, независимо от тяхната специализация", поясняват от ВКС и връщат казуса в Дупница.

Ако постъпят идентично отводи и от гражданските съдии, тогава ще се задейства членът от НПК и делото ще бъде преместено.

Неотдавна ВКС се възползва от това си правомощие, след като до един съдиите от Стара Загора си направиха отвод по казуса с нарязаната с макетно ножче Дебора Михайлова. Магистратите се позоваваха на големия обществен и медиен натиск, за да не гледат случая.

Така делото "Дебора" тече в Районен съд-Пловдив.

Иначе Дангов е кмет на Дупница от БСП, който за втори път управлява града. Освен на последните местни избори през 2023 г., той беше кмет и от 2003 г. до 2007 г., когато започна шумният дебат за влиянието в града на т. нар. Братя Галеви.

Ето и пълното прессъобщение от върховните съдии:

ВКС отказа да образува производство за определяне на друг, еднакъв по степен съд за разглеждане на делото срещу кмета на Община Дупница, тъй като не всички съдии от Районен съд – Дупница са депозирали самоотводи

С Разпореждане № 1703/08.08.2024 г. председателят на Второ наказателно отделение на Върховния касационен съд (ВКС) отказва образуване на производство пред ВКС по чл. 43, т. 3 от НПК по изпратеното н.о.х.д. № 545/2024 г. на Районен съд – Дупница, постъпило на 08.08.2024 г. Председателят на Второ наказателно отделение на ВКС разпорежда делото да се върне на Районен съд – Дупница за изпълнение на посочените в обстоятелствената част на разпореждането указания.

Според нормата на чл. 43, т. 3 от НПК Върховният касационен съд може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав.

С определение от 05.08.2024 г. по н.о.х.д. № 545/2024 г. на Районен съд – Дупница последният избран докладчик по делото се е отвел от разглеждането му, прекратил е производството по него и го е изпратил на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа.

В разпореждането на ВКС пише:

„При извършената проверка по допустимост се установи, че съдиите от гражданското отделение на съда не са се отвели от горецитираното дело. За да е налице хипотезата на чл. 43, т. 3 от НПК, е абсолютно задължително отвеждането на всички съдии от даден съд, независимо от тяхната специализация. От направената справка е видно, че липсват депозирани самоотводи от съдии от състава на съда.

Поради това не би могло да се приеме, че Районен съд – Дупница не може да образува състав, а прекратяването на производството пред него и изпращането на делото на ВКС не почива на вярна интерпретация на разпоредбата чл. 43, т. 3 от НПК. В случая не са налице основанията за образуване на производство пред настоящата инстанция за определяне на друг, еднакъв по степен съд за разглеждане на делото.

Горното налага делото да се върне на Районен съд – Дупница за ново разпределение за избор на съдия докладчик на принципа на случайния подбор до изчерпване на всички съдии от състава на съда, след което и при наличие на предпоставките по чл. 43, т. 3 от НПК делото следва отново да се изпрати на ВКС.“