От няколко години един проект за добив на литий в съседна Сърбия предизвиква сериозни протести и обединява всички екоорганизации, опозиционни партии, а дори привлича и хора от управляващата партия в огромни протести срещу начинанието.

Сърбите се опасяват, че добивът на литий може да замърси сериозно региона, като засегнат евентуално ще е и Дунав, а това пряко касае вече и България. Засега обаче темата у нас е коментирана само повърхностно.

Само по време на един от последните протести по улиците на Белград излязоха около 40 000 граждани. Те блокираха автомагистрала и двете големи жп гари в града до сутринта, когато полицията за борба с безредиците се намеси и арестува няколко активисти. Това от своя страна предизвика нови протести с искане за освобождаване на задържаните.

Фактът, че ЕС открито подкрепя спорния проект за добив на литий в долината Ядар, също е обект на критики. На 19 юли германският канцлер Олаф Шолц и заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович посетиха Белград. Най-важният резултат беше подписването на меморандум за разбирателство. С него се потвърждава „стратегическо партньорство в областта на устойчивите суровини, веригите за създаване на стойност на батериите и електрическите превозни средства“ между Европейския съюз и Сърбия. Освен това бяха подписани допълнителни декларации за намерения между Сърбия и различни дружества, включително германския автомобилен производител Mercedes-Benz. Меморандумът за разбирателство между ЕС и Сърбия е ясно свързан с планираната литиева мина в долината Ядар, която ще бъде разработена от международната минна група Rio Tinto.

Президентът на Сърбия Вучич приветства проекта като голяма икономическа възможност за страната. Шолц също определи мината като „добър проект за Сърбия“, както и като „важен европейски проект и принос към суверенитета на Европа“.

Но зад захаросаното популяризиране на сръбско-европейското или сръбско-германското партньорство се крият няколко неприятни събития.

Германските медии коментираха остро посещението на Шолц.

ЕС би могъл да внася литий от „безпроблемни“ демократични страни като Австралия. Така по никакъв начин няма да се налага да подкрепя един от последните агресивни автократи в Европа, посочи левият вестник „ТАЦ“. Германия би могла също така да добива собствени литиеви находища, но това вероятно не би било препоръчително с оглед на замърсяването на околната среда и предстоящите избори, пише вестникът. Сърбия обаче изглежда много далеч и много активните и смели сръбски активисти за опазване на околната среда очевидно са относително безразлични на Берлин.

Интересно е да се отбележи и спокойната реакция на руския посланик в Сърбия Александър Бокан Харченко на германско-сръбската сделка за лития:

„Никога не съм чувал нищо от сръбския президент Александър Вучич, което би могло да ни накара да вярваме, че Сърбия ще промени политиката си.“

Толкова за онези, които вярват, че могат да купят сръбското правителство. Защото все още има германски и европейски правителствени представители, които вярват, че Вучич е гарантът за стабилността на Балканите, който трябва да бъде подкрепен, пише още вестникът.

Не е особено изненадващо, че германските политици и служители на ЕС подкрепят подобен проект. В края на краищата той ще гарантира, че важният ресурс на литий, който е от съществено значение за екологичния преход в ЕС, ще се добива в непосредствена близост до Съюза.

Поддръжниците на проекта за добив, включително самият Вучич, подчертават, че рискът от екологични щети може да бъде сведен до минимум. Критиците, от друга страна, са на мнение, че мината несъмнено ще причини огромни щети, които не могат да бъдат оправдани от сравнително скромните икономически ползи. Всъщност потенциалното въздействие на добива на литий върху околната среда в долината Ядар все още не е напълно изследвано. Въпреки това мнозина в Сърбия се опасяват, че мината може да нанесе непоправими щети и да замърси по-специално реките Дрина, Сава и Дунав. Последиците ще се усетят в големи части на страната, а и в България по Дунав. Противниците на проекта критикуват и факта, че такава мина се търси в Сърбия, а не в Германия или други държави-членки на ЕС, тъй като екологичните стандарти и изисквания в балканската страна са по-ниски. Те се опасяват, че Сърбия може да се превърне в замърсяваща „минна колония“ на ЕС.

"Този подход отразява много критикуваната политика на стабилитокрация - предпочитанието на ЕС към стабилността и защитата на собствените му конкретни интереси в Западните Балкани, дори ако това е за сметка на демокрацията и върховенството на закона на място, коментира и политологът Никола Бурацер. По този начин Европейският съюз на практика си затваря очите за демократичните дефицити и възхвалява (де факто несъществуващия) напредък по пътя към членство в ЕС. До известна степен той си купува услуги в региона, без това да е от полза за напредъка на съответните държави по пътя към членство в ЕС", посочва той.

В самата Сърбия посещението на Шолц и Шефчович вероятно допълнително е накърнило и без това накърнения имидж на ЕС. Защото сега дори хората с проевропейска и прозападна нагласа вероятно ще бъдат разочаровани: те наблюдават как високопоставени германски и европейски политици подкрепят проект, който е потенциално катастрофален за околната среда, и в същото време сякаш си затварят очите за проблемите на демокрацията и правовата държава в страната.

От своя страна сръбското правителство със сигурност ще знае как да се възползва максимално от ситуацията: като толерира предполагаемата антиевропейска опозиция по улиците и в същото време купува благоволението на лидерите на ЕС с обещанието да отвори мината, то се надява да избегне критиките към демократичните институции в страната. Парадоксално е, че тя може да се профилира като важен съюзник на ЕС в региона. Тази позиция е пресметната: защото иначе сръбското ръководство многократно сигнализира на Брюксел, че той също има алтернативи и затова не бива да оказва прекалено голям натиск върху Белград. Това допълнително укрепва стабилитокрацията. Нищо по-малко от това, че бъдещето на Сърбия като член на ЕС е в остра опасност.