Култовата класика „Франкенщайн“ от английската писателка Мери Шели, считана за първия представител на цели три литературни жанра: готиката, научната фантастика и хоръра, излиза на български език в ново луксозно издание в авторитетния превод на писателя Емил Минчев (ИК „Сиела“).

Преди повече от два века през една мъглива и студена вечер историята на „Франкенщайн“ се ражда по време на ваканция на брега на Женевското езеро, когато лорд Байрон предизвиква Мери (тогава) Годуин и любовника ѝ Пърси Биш Шели да напишат по един страшен разказ.

Възникналото легендарно чудовище на доктор Виктор Франкенщайн разтърсва не само жанровата литература, но и се превръща в световен мултимедиен феномен, който смразява, но и интригува поколения читатели, вдъхновявайки многобройни филмови, телевизионни и театрални адаптации.  

„Горко ти, защото съм безстрашен и нищо не може да ме спре.“

Модерен Прометей, своеобразно божество, революционер в науката, пръв сред човеците, изпитал безграничната власт над живота и смъртта. Младият идеалист Виктор Франкенщайн би могъл да бъде наречен по всички тези начини, когато дългогодишните му експерименти в областта на природните науки се увенчават с най-немислимия успех – да вдъхне живот на мъртвата материя. 

Но съществото, което се размърдва насреща му и по план трябва да притежава специално подбрани красиви черти, се оказва гротескно и отблъскващо подобие на човек, способно да предизвика ужас у всеки. 

По природа нежно и ранимо, чудовището на Франкенщайн е принудено да живее далеч от обществото заради страховития си външен вид. Мрачната омраза, зародила се в сърцето на доктора, малко по малко покварява и творението му, отприщвайки яростен порив за отмъщение. 

Самотно и изолирано, отхвърлено и поругано от човечеството, необикновеното създание се впуска в убийствена поредица от ужасяващи злодеяния. А по кървавата им диря пътищата на създател и творение се срещат отново и ни карат да си зададем някои от вечните въпроси. Готов ли е човек да приеме последствията на собствените си действия? Защо отритваме различните? Трябва ли да се страхуваме от развитието на науката? Имат ли Доброто и Злото същите измерения, що се отнася до изкуствения разум? 

С изумителна прозорливост Мери Шели създава един от най-многопластовите образи в световната литература, който, вместо да поражда отвращение у читателя, събужда съчувствие. А въпросът кой точно е чудовището – „Франкенщайн“ или творението му – не загубва мрачното си въздействие и до днес. 

Допълнено с изчерпателен и вълнуващ предговор от Емил Минчев, това ново издание предлага незаменим поглед към знаковия готически шедьовър, чиято популярност не само не стихва с времето, а напротив: романът става все по-обичан и високоценен, постоянно печелейки нови почитатели. 

* * *

Из „Франкенщайн“ на Мери Шели

ПЪРВО ПИСМО

За Госпожа Савил, Англия
Санкт Петербург, 11 декември 17__ г.

Ще се зарадваш да научиш, че никакви бедствия не помрачиха началото на начинанието, което очакваше с такива лоши предчувствия. Пристигнах тук вчера и първата ми работа е да уверя скъпата си сестра, че съм добре и изпитвам все по-голяма увереност в успеха на моето дело.

Вече съм много пò на север от Лондон и докато обикалям улиците на Петербург, мразовитият северен вятър щипе бузите ми, но това ме ободрява и изпълва с щастие. Сигурен съм, че чувството ти е познато. Този вятър, идващ от далечните земи, към които съм се отправил, ме кара да предвкусвам ледените им простори. Вдъхновен от полъха на това неизречено обещание, аз все по-често се отдавам на пламенни и живи блянове. Напразно опитвам да убедя самия себе си, че Северният полюс е безлюдно и сурово място. В моето въображение това е една прелестно красива земя. Там, Маргарет, слънцето никога не залязва. Широкият му диск се плъзга по хоризонта и вечно разпръсква своето великолепие. Там, Маргарет (с твое позволение, сестро, ще се доверя на предишните мореплаватели), няма нито сняг, нито мраз и веднъж като преплуваме спокойното море, вятърът ще ни отведе до места, задминаващи по разкош и красота всички останали кътчета на обитаемия свят. Техните прелести и характерни особености могат да се окажат неповторими, подобно на небесните тела, видими единствено от тези неоткрити и необитаеми земни твърдини. Едва ли има нещо, което човек не би могъл да очаква в тази страна на вечната светлина. Възможно е да открия произхода на тайнствената сила, която привлича стрелката на компаса, и да си обясня закономерностите, обединяващи хилядите астрономически наблюдения, извършени до този момент – нищо чудно моята експедиция веднъж завинаги да разбули мистерията на тяхната противоречивост. Ще задоволя изгарящото си любопитство с гледки от свят, който никой преди мен не е виждал, и ще направя следи там, където друг човешки крак не е стъпвал. Това са моите съблазни и те са достатъчни, за да надвият страха от опасностите и смъртта, както и да ме изкушат да предприема това трудно пътешествие с радостта на дете, което излиза с лодка на опознавателна експедиция с приятелите си по родната река. Ала дори ако всички тези предположения се окажат погрешни, не можеш да се усъмниш в неизмеримите ползи, които ще има пътуването ми за цялото човечество, от първото до последното поколение, когато открия брод през Северния полюс до онези земи, за достигането на които в момента трябват много месеци, или когато разбуля тайната на магнитното привличане – подвиг, който може да бъде осъществен единствено посредством начинание като моето.

Тези размишления разсеяха безпокойството, с което започнах да пиша тези редове, и чувствам как сърцето ми пламти от извисяващо въодушевление, понеже нищо не допринася за успокояването на ума така, както една непоклатима цел – далечната точка, която съм фиксирал с погледа на своя интелект. Тази експедиция е моя съкровена мечта още от юношеските ми години. С ревностен интерес изчетох очерците на различните пътувания, предприети с цел да бъде достигнат Северният Тих океан през моретата, ограждащи полюса. Вероятно помниш, че цялата библиотека на нашия мил чичо Томас се състоеше от изследователски пътеписи. Занемарих образованието си, за да се посветя на четене. Изучавах тези прашни томове ден и нощ и колкото по-добре ги опознавах, толкова по-горчиво съжалявах за предсмъртната заръка на баща ми, забраняваща на чичо Томас да ми позволи да посветя живота си на мореплаването.

Тези видения избледняха, когато за пръв път се впуснах по следите на стихоплетците, чиито словоизлияния бяха омагьосали душата ми, карайки я да се рее из небесата. Аз също станах поет и в продължение на цяла година обитавах рай, създаден от мен самия. Въобразявах си, че бих могъл да заслужа тиха ниша в същия храм, който обитаваха Омир и Шекспир. Добре помниш провала ми и колко тежко изживях това голямо разочарование. Ала по същото време наследих богатството на моя братовчед и мислите ми се върнаха в руслото на предишната ми мечта.

Изминаха шест години, откакто реших да предприема това пътуване. Все още помня мига, в който окончателно се посветих на великата си цел. Първата ми задача бе да каля тялото си, подготвяйки го за всички трудности и изпитания. Няколко пъти китоловци ме взимаха на експедиции в Северно море и доброволно търпях студа, глада, жаждата и безсънието. През деня често работех по-усърдно от обикновените моряци, а нощите посвещавах на изучаване на математика, медицина и онези клонове на физическите науки, от които един морски приключенец би могъл да има най-голяма практическа полза. Два пъти ме наеха като втори помощник-капитан на един гренландски китоловен кораб и се справих повече от добре. Трябва да призная, че се почувствах горд, когато капитанът ми предложи поста на първи помощник и най-сърдечно ме помоли да остана, искрено впечатлен от уменията ми.

Кажи сега, скъпа Маргарет, нима не заслужавам да извърша някакъв велик подвиг? Можех да живея в леност и охолство, но предпочетох славата пред всяко изкушение, което богатството поставяше на пътя ми. Ах, как ми се иска да чуя поне един насърчителен глас, който да се съгласи с мен! Куражът и решимостта ми не трепват, ала надеждите ми се колебаят и понякога унивам духом. Каня се да поема на дълго и трудно плаване, изпълнено с перипетии и тегоби, които ще изпитат моята издръжливост до нейния предел. От мен се очаква не само да повдигам духа на останалите, но и да поддържам своя собствен, когато те изпаднат в отчаяние.

Това е най-благоприятният сезон за пътуване през Русия. Местните хвърчат по снега с шейните си, които, по мое скромно мнение, са доста по-приятни и удобни от английските карети. Студът още е търпим, стига човек да е плътно обвит в кожи – начин на обличане, който бързо възприех, защото има огромна разлика между това да крачиш по палубата и да стоиш седнал в продължение на часове, без движение, което да пречи на кръвта да замръзне в жилите ти. Нямам никакво намерение да загубя живота си още на пощенския път между Санкт Петербург и Архангелск.

Тръгвам за Архангелск след две или три седмици, като смятам да си наема кораб от местното пристанище. Това лесно може да бъде уредено, стига да поема застраховката на собственика. После ще си набера моряци измежду опитните местни китоловци – толкова, колкото преценя за нужно. Ще отплавам чак през юни, а кога ще се върна? Ах, скъпа сестро, как бих могъл да отговоря на този въпрос? Ако експедицията ми се увенчае с успех, вероятно ще минат много месеци, дори години, преди с теб отново да се срещнем. А ако се проваля, ще ме видиш или съвсем скоро, или никога.

Сбогом, скъпа и прекрасна Маргарет. Дано Бог те засипе с благодат, а мен ме опази, за да мога отново да засвидетелствам своята признателност за всичката ти обич и доброта.

Твой любещ брат,
Р. Уолтън