В реч на 27 февруари 2022 г. германският канцлер Олаф Шолц обяви в реч за историята (толкова значима, че хартията, на която бе изписана, се превърна в експонат в Историческия музей в Бон - бел.ред.), че инвазията на Русия в Украйна бележи "Zeitenwende" (или на български - "повратен момент"). Той настоя, че след години на пренебрегване на своята собствена отбрана, безразсъдство и наивност, Германия сега трябва да се изправи пред предизвикателствата на променящите се времена. Шолц очерта пет ключови елемента в отговора на Берлин след нахлуването на Русия и геостратегическото препозициониране на Германия, което също стана известно като Zeitenwende:

  1. Подкрепа на Украйна в нейната борба за свобода и демокрация;
  2. Намаляване на зависимостта от руската енергия, като същевременно се следват поставените цели за климата;
  3. Възприемане на по-твърд подход към Русия и справяне със заплахите от авторитарни държави;
  4. Засилване на ролята на Германия в укрепването на ЕС и НАТО;
  5. Въоръжаване на Германия.

Въз основа на речта в рамките на неправителствения мозъчен тръст Германски съвет за външни отношения бе създаден проектът Action Group Zeitenwende (AGZ), който разработи рамка за оценка на прокламираните от Шолц реформи, оценявайки дали тяхната скорост, ниво на амбиция, издръжливост и координация с международните съюзници са достатъчни, за да посрещнат геополитическите предизвикателства (авторът на този коментар е член на AGZ - бел. ред.). Експертите от проекта подкрепяха широк, интегриран начин за разбиране на Zeitenwende, геостратегическото позициониране и възможностите пред Германия, отвъд тесния фокус върху отбранителната политика, който доминира дискусиите след речта на Шолц.

Анализите ни показаха, че обещаната промяна в Германия не е извършена и че страната е крайно неподготвена, за да посрещне както конкретните предизвикателства, които я провокираха, така и по-широките изпитания, които възникнаха впоследствие. Нещо повече, Германия е загубила политическа и обществена сила. Да се продължава с употребата на термина "Zeitenwende" е контрапродуктивно. Реалната промяна не е в ход, макар да е по-неотложна от всякога.

Украйна: неуспехът на Германия да се ангажира с победа

Подкрепата на Германия за Украйна беше централна за оценката на Zeitenwende. Но правителството на Шолц не успя да разбере, че това е война, която трябва да бъде спечелена. Това доведе до провала в тази ключова област. Правителството многократно е подчертавало напредъка си - от изпращането на прословутите 5000 каски до доставянето на мощни нападателни оръжия, (лъжливо) настоявайки по-рано, че по този начин се преодолява национално табу. Шолц дори се почувства достатъчно уверен, за да изиска другите съюзници да се активизират и да направят повече, докато многократно се оплакваше, че приносът на Германия за Украйна е недооценен. Привидно канцлерът имаше право. 

Германия е вторият по големина донор след САЩ и до юни 2024 г. е похарчила 33 милиарда евро за помощ (хуманитарна, финансова, военна) и близо 26 милиарда евро за приемане на украински бежанци – най-високото ниво на подкрепа за Украйна в абсолютни размери от всяка европейска държава.

И все пак общите цифри не разказват цялата история и разочарованите съюзници имат добри основания да критикуват Берлин. Германия има най-голямата икономика в Европа и ако беше наистина ангажирана с битката на Украйна, би се очаквало да допринесе с най-голямата сума. По отношение на БВП обаче Германия е под съотношението, разпределено от 12 други европейски държави. Много от тези страни споделят позицията на германското външно министерство, че "сигурността на Украйна е наша сигурност", но действат по-убедително в съответствие с нея. Също така е вярно, че други европейски държави, особено Италия и Испания, но също така Франция и Обединеното кралство, трябва да направят повече. И все пак, както твърдят експерти на AGZ, да не правиш това, което е в интерес на националната сигурност на твоята страна, защото другите не го правят, е лоша стратегия – това е сериозен проблем в подхода на Берлин.

При война скоростта е от огромно значение и Германия се забави с доставката на гаубици, бойни машини на пехотата, ракетна артилерия и основни бойни танкове (MBT) – докато блокира други страни, желаещи да изпратят германско оръжие. Цената на това забавяне беше измерена в украински животи и пропиляно стратегическо предимство, което позволи на Русия да се окопае и прегрупира, удължавайки както войната, така и пътя на Киев към победата.

Това, което Германия не е предоставила, също има значение. Отказът на Шолц през 2023 и 2024 г. да изпрати крилати ракети Taurus възпрепятства стратегическата позиция на Украйна. Отхвърляйки исканията на своите коалиционни партньори, опозиционните ХДС/ХСС и международни съюзници, Шолц предостави неубедителни оправдания за решението си. Въпреки закъсненията, Германия ръководи изпращането на средства за противовъздушна отбрана, които помагат на Украйна да оцелее. И все пак, както членовете на AGZ посочват, атакуването на стрелата, вместо стрелеца, не спира Русия поначало да изстрелва ракети. И не помага за спечелването на войната.

Канцлерът Шолц никога не е казвал, че Украйна трябва да спечели. За членовете на AGZ това олицетворява провала на Zeitenwende и по-широките и по-дълбоки стратегически недостатъци, които продължават да съществуват въпреки обещанието за промяна. Сега Берлин намалява бъдещото финансиране на Украйна, уж поради бюджетни причини, но дори големите абсолютни суми, които е отделил досега, не бяха насочени към осигуряване на победа. За съюзниците, които подкрепят победата на Украйна, защото я смятат за съществена за европейската сигурност и изграждането на жизнеспособен и здрав бъдещ европейски ред, решенията и действията на Шолц подкопават това, което трябваше да бъде обща цел. Подобно на много членове на AGZ, те виждат в подхода на Берлин скъп начин да се направи Европа по-малко безопасна.

Енергийна политика: бърза промяна, помрачена от бъдеща несигурност

Диверсификацията от руския газ е най-големият успех на Zeitenwende. Москва спря да снабдява Германия с газ в края на 2022 г. Бързото завършване на два големи терминала за втечнен природен газ (LNG) на брега на Балтийско море беше приветствано от канцлера Шолц (и много членове на AGZ) като доказателство за "нова германска скорост".

Специалистите от AGZ обаче бяха по-малко впечатлени от усилията на правителството да намери геополитически, екологично и икономически жизнеспособен енергиен микс. Желанието, както бързо да се откаже от руския газ, така и да се завърши постепенното спиране на ядрената енергия в Германия, подтикна вицеканцлера Роберт Хабек ("Зелените") да увеличи използването на силно замърсяващи въглища. Хабек и Шолц сключиха сделки за доставка на LNG с Норвегия, Катар и Азербайджан, като с последните две държави бяха поставени основите на нови зависимости от авторитарни режими.

Дългосрочният план на Берлин зависи от възобновяемите енергийни източници. През 2023 г. Германия генерира половината от енергийните си нужди чрез възобновяеми източници, но тя разполага с по-малко от половината вятърен и слънчев капацитет, от който се нуждае, за да постигне целта си от 80 процента дял на възобновяеми енергийни източници до 2030 г. Вятърната и слънчевата енергия са с променливи стойности и затова Германия се нуждае от стабилни източници като резервен вариант. Без ядрена опция Германия ще трябва да разчита на авторитарни режими. Проблематична е и германската зависимост от китайски компоненти за нейните вятърни и слънчеви инсталации. В случай на конфликт в Тайванския пролив, Берлин ще бъде подложен на голям натиск от западните си съюзници да прекрати бизнеса си с Китай, което би провалило зеления преход на страната. 

Въпреки впечатляващата скорост на еманципиране от Русия и възприемането на възобновяеми енергийни източници, германската енергийна политика предизвиква недоволство сред европейските съюзници, които чувстват, че са оставяни "на тъмно" при действията на Берлин. Пример за това е решението на Шолц от октомври 2022 г. да налее 200 милиарда евро, за да предотврати скок в цените на газа във вътрешния пазар. Това доведе до критики от европейски държави, че най-голямата страна в ЕС създава конкурентно предимство за своите компании на общия пазар. Размерът на тази намеса (надвишаваща общата подкрепа за Украйна и специалния фонд от 100 млрд. евро за Бундесвера взети заедно) показа, че политическата воля и лидерството са основните детерминанти на прокламираната от Zeitenwende промяна, или липсата на такава.

Подход към авторитарните държави: колеблив в практиката, погрешен в стратегията

От самото начало ангажиментът на Zeitenwende за радикална промяна в подхода на Германия към авторитарните държави беше поставен под съмнение. Въпреки императивът да се откаже от катастрофалната си политика спрямо Русия – за която съюзниците в Централна и Източна Европа, както и членовете на AGZ се съгласиха, че е допринесла за инвазията в Украйна – канцлерът Шолц заяви в речта на 27 февруари 2022 г., че: "в дългосрочен план сигурността в Европа не може да бъде постигната в опозиция срещу Русия". Канцлерът увери, че нещата няма да се върнат постарому, но изрази желанието си да се възстанови "мирният ред, който работеше" с Русия.

Експертите от AGZ посочват, че този ред е работил главно за краткосрочната икономическа изгода на Германия и за обогатяването и утвърждаването на авторитарния режим в Москва. Членовете на проекта също остро критикуват многократните сигнали на канцлерството за опасения, че Русия може да използва ядрени оръжия, разкривайки неумение да разбере как действа възпиращата сила на НАТО и необходимостта да се сигнализира решителност. Изразеното намерение на Берлин да избегне риск, всъщност, издава слабост и превръща Германия в мишена за авторитарна принуда.

Призивите на високопоставени политици от ГСДП да се намерят начини за "замразяване на войната и последващото ѝ прекратяване" без победата на Киев, предизвикаха обвинения, че Берлин възнаграждава руската агресия. Противопоставянето на правителството срещу изземването на замразени руски активи и приемането от Шолц на ролята на канцлер на мира засилиха впечатлението, че Германия е твърде слаба, за да възпира авторитарния тормоз, и по този начин подкопава европейската сигурност.

Що се отнася до Китай, канцлерството се стреми да избягва да критикува комунистическата страна и се намеси, за да смекчи колективните действия на ЕС при опита на блока да наложи мита върху китайски електромобили в отговор на нечестни китайски практики. Експерти на AGZ посочват други примери за отказ на Берлин да адресира заплахата от страна на КНР - отлагането до 2029 г. на срока да се премахне 5G оборудването на Huawei в мрежата на Германия и противоречивото решение да се позволи на китайска компания да закупи значителен дял в пристанището на Хамбург. Членовете на AGZ, както и политици от съюзнически на Германия държави са загрижени, че Берлин повтаря грешките, които допусна с Москва в отношенията си с Пекин. 

Подходът на Германия към авторитарните държави може да се определи като стратегически непоследователен. Стратегията за национална сигурност на Германия (2023) подчертава едновременно както нарастващото системно съперничество между демокрациите и автокрациите (изтъквано от "Зелените"), така и визията на канцлерството за наличие на полюси, формирани не около ценности, а заради географски особености, които търгуват свободно помежду си. Водеща е втората концепция и именно тя движи германската политика и възпрепятства устойчивия подход към авторитарните заплахи.

"Полюсният" подход на Шолц се стреми да игнорира, вместо да се справя с противоречията на Германия, като очертава невъзможен среден път на развитие между САЩ и Китай. Напразни са усилията на Шолц да съхрани колкото е възможно повече от света преди 2022 г., от който Германия изглежда вярва, че е просперирала, макар в действителност Берлин да трупаше проблеми за бъдещето. .

ЕС и НАТО: ядосаните съюзници на Германия

Лошата стратегия подчертава противоречията в геополитическото позициониране на Берлин. Германия се отказа от енергийната си зависимост от Русия, но не желае истински да се конфронтира с Москва и продължава да разчита на САЩ за своята сигурност. Последното е вярно за много европейски съюзници, но малцина са толкова икономически обвързани с Китай, както Германия. На фона на изострящата се геополитическа конкуренция, липсата на надеждна визия на Берлин, споделена с европейските съюзници, пречи на влиянието на Германия в ключови международни институции – ЕС и НАТО – и намалява ефективността на нейното сътрудничество със значими партньори.

Приближени фигури на канцлерството доскоро отхвърляха критиките от предишното дясно популистко правителство във Варшава като несправедливи атаки срещу Германия. Но подобни обвинения не са актуални сега, след като германофилът Доналд Туск пое властта в Полша. Наскоро обаче полският премиер направи публично достояние изразеното си при закрити врата недоволство от подхода на Шолц както към европейската, така и към германската отбрана. Гневът на Тукс бе провокиран от категоричния отказ на Шолц и германския финансов министър от Свободната демократична партия Кристиан Линднер да обмислят приемането на съвместен дълг за финансиране на увеличените разходи за отбрана. Много европейски съюзници възприемат належащата необходимост от изграждането на европейски стълб на НАТО – за да поддържат ангажираността на САЩ и да смекчат ефектите от постепенно или внезапно намаляване на ролята на Вашингтон (напълно реалистичен сценарий при победа на Доналд Тръмп на изборите през ноември - бел ред.). Те разглеждат тясното сътрудничество в отбранителната промишленост като ключово за постигането на тази цел. 

Шолц твърди, че неговото правителство е в крак със САЩ по отношение на Украйна и Русия, което по думите му прави Германия добър съюзник. Членовете на AGZ смятат, че тъй като европейците са по-пряко изложени и драстично по-уязвими от САЩ както от резултата от войната, така и от потенциална руска агресия в бъдеще, се нуждаем от по-твърд подход от този на Вашингтон, за да избегнем създаването на дестабилизирана геополитическа сива зона. И все пак Германия застана на страната на САЩ, като съвместно с Америка блокира амбициите на Киев за НАТО на срещата на върха във Вилнюс през 2023 г. Това разграничи Германия от позицията на много европейски съюзници, включително Франция, Обединеното кралство, Полша, балтийските държави и други. През 2024 г. поведението на Шолц не претърпя изменение - на предизборен митинг през май той обяви, че привържениците на засилването на подкрепата за Украйна са безразсъдни (той влезе и в открит спор с Еманюел Макрон, когато френският президент допусна възможността да се изпратят френски войници на помощ на Украйна. Повечето европейски лидери посочиха, че Париж е в правото си да вземе подобно решение. Не и Шолц, който отсече, че "няма да има никакви войски на място, никакви войници, изпратени нито от европейски държави, нито от държави от НАТО на украинска земя" - бел. ред.).

Експерти на AGZ отбелязват все пак две положителни изключения: споразумението Германия да разположи за постоянно пълна бойна бригада в Литва, за да се укрепи отбраната на източния фланг на НАТО; Европейската инициатива за небесен щит на Берлин (ESSI) - обещаваща стъпка към подобряване на европейската въздушна отбрана, към която са се присъединили двадесет държави.

За съжаление и двете инициативи идват с важни уточнения:

1. Бригадата не разполага със своите танкове и ще отнеме време преди да бъдат доставени, като в крайна сметка може да бъдат разположени в Бранденбург, а не в Литва. Бундесверът в момента не разполага с необходимата логистика, средства и военна мобилност, за да направи бригадата ефективна. 

2. Берлин настоя за изграждането на ESSI да се използват компоненти, изработени в Германия, САЩ и Израел, което провокира Франция да се откаже от присъединяване към проекта. Макрон подчерта, че в дългосрочен план за Европа е по-добре да заложи на развитието на собствени технологии в сферата на отбраната. Париж разработва подобна система за сигурност заедно с Италия.

Като цяло Германия не се справя с обещаната от канцлера Шолц "специална отговорност" за европейската сигурност. Твърде често Германия приема правото да ръководи, но се проваля с тази задача. Това намалява влиянието на Берлин, тъй като европейските съюзници се движат напред без него, и поставят собствения му принос и способности (или липсата на такива) под светлината на прожекторите.

Превъоръжаване на Германия: твърде малко, твърде бавно, твърде несигурно

В центъра на речта на Zeitenwende бе специалният фонд от 100 милиарда евро, който, както се предполага, щеше да подкрепи пренебрегваните въоръжени сили на Германия и намерението на Шолц да изгради "мощен, авангарден, прогресивен Бундесвер, на който може да се разчита за нашата защита". Шолц разшири тази цел и се ангажира да стане гарант за сигурността на Европа, като създаде "най-голямата конвенционална армия в рамките на НАТО в Европа". "Целта", заложена от Шолц, "бе Бундесвер, на който ние и нашите съюзници можем да разчитаме". Нещо повече, той се ангажира, че за да постигне това, "Германия ще инвестира два процента от нашия брутен вътрешен продукт в нашата отбрана".

Дори ако фондът е бил изразходван основно за артикули от по-стар списък за пазаруване, експертите на AGZ са категорични, че 35 изтребителя F-35, 60 хеликоптера Chinook, 123 танкове Leopard 2A8, 50 бронетранспортьора Boxer, ракети и подобрения на комуникационните системи ще подобряват възможностите на Бундесвера. Системите и прехващачите IRIS-T, Patriot и Arrow-3 помагат за подобряване на противовъздушната отбрана на Германия като част от ESSI. И все пак те не адресират реалните пропуски в отбранителните способности на Германия. Сегашното ниво на доставките не съответства на заявеното ниво на амбиция на Шолц и е поставено в сянката от мащаба, скоростта и добавената бойна мощ на програмата за превъоръжаване на Полша.

Някои експерти изчисляват, че Германия е инвестирала недостатъчно в отбраната с повече от 600 милиарда евро, а експертите на AGZ твърдят, че подобна сума ще е необходима на страната, за да изпълни ангажиментите си към НАТО. И все пак нито AGZ, нито други германски експерти и лидери в индустрията са убедени, че Германия ще поддържа 2 процента разходи след изтичането на срока на специалния фонд през 2027 г., когато ще трябва да се намерят допълнителни 20-30 милиарда евро годишно. Подобно на много съюзници, членовете на AGZ възприеха тези 2 процента като остарели и недостатъчни за нуждите на НАТО. Министърът на отбраната Борис Писториус ясно заяви, че Германия трябва да бъде "готова за война" в рамките на пет години и че в контекста на неуспеха да се победи Русия във войната срещу Украйна ще изисква да бъдат изразходвани между 3 и 3,5 процента от БВП за отбрана. Това се равнява на 120 милиарда евро в сравнение с приетите през 2024 г. 72 милиарда евро.

Неуспехът да се приеме сериозен бюджет за отбрана, централният стълб на Zeitenwende, падна като чук върху идеята за значима германска промяна. Въпреки многобройните предупреждения за предстояща война от германски военни офицери, експерти и дори от неговия собствен министър на отбраната; въпреки очевидните недостатъци във възможностите на Германия и прекомерното ѝ разчитане на САЩ; и въпреки добрия пример на съюзници като Полша и балтийските държави, Олаф Шолц и неговото правителство по-скоро попречиха, отколкото позволиха на Германия да се превъоръжи по начин, който би изпълнил обещанието на Zeitenwende.

Заключение: след провала на Zeitenwende германците се нуждаят от истинска промяна

Провалът на Zeitenwende означава, че Германия категорично вече не е "незаменимата нация" (определение на бившия полски външен министър Радослав Сикорски - бел. ред.) на Европа.

Добрата новина е, че много германци знаят, че се нуждаят от истинска промяна. Във фокус групите на AGZ, проведени през пролетта на 2024 г. от независимата изследователска агенция D|Part (докладът предстои да излезе през септември 2024 г.), бяха изразени опасения от липсата на лидерство и компетентност на правителството в Германия. Показателно е, че анкетираните с повече познания за външната политика на Германия обявиха Zeitenwende като лошо дефинирана, докато останалите дори не знаеха какво представлява тя. Все пак и двете групи призовават за по-ясна комуникация по големите въпроси, които ги вълнуват - Украйна, отбраната, икономиката, миграцията и изменението на климата – както и действия за справяне с предизвикателствата.

Следователно има политически пазар за промяна. И има различни идеи за това как трябва да изглежда тази промяна, включително следните идеи, обсъдени от членовете на AGZ.

Реална промяна, стратегическа промяна и национално обновление

Ангажирането с победата на Украйна и поражението на Русия (в Украйна) бяха първият приоритет за много членове на AGZ, тъй като това би имало най-голям положителен, непосредствен стратегически ефект. Постигането на тези двойни цели изисква дефиниция на думата "победа", за която експертите на AGZ се съгласиха, че в конкретния случай означава възстановяване на международно признатите граници на Украйна от 1991 г. и гарантиране на безопасността на страната от бъдещи атаки, което също би означавало членство в НАТО и в ЕС. Необходимо е и изграждане на "теория на победата" – ясен план за това как да стигнем от настоящата ситуация до желаната победа.

Всяка теория за победа трябва да включва: премахване на прекалено предпазливите ограничения, наложени върху това как и къде Украйна може да използва определени оръжия; изземване на замразени руски държавни активи, за да се подпомогнат финансовите потребности на Украйна и да се финансира нейната победа, както и възстановяване, включително чрез развитие на нейния отбранителен индустриален капацитет; осигуряване на повече оръжия и боеприпаси (включително бойни самолети и оръжия с голям обсег, като Taurus) по бърз начин и от всякакви налични източници. Приносът на Германия за победата на Украйна трябва да бъде съизмерим с нейната икономическа тежест и отговорността, която трябва да поеме за европейската сигурност.

Експертите се съгласиха, че инвестициите в отбраната на Германия трябва да стигнат много по-далеч и да се развиват много по-бързо, особено като се вземат поуки от примера на Полша. Поставянето на значителни поръчки както за Украйна, така и за нейното собствено превъоръжаване би осигурило значителен стимул за индустрията да увеличи производствения си капацитет и скорост. Съвместното осигуряване на способности и средства за изграждане на европейския стълб, от който НАТО се нуждае, също трябва да бъде приоритет и за тази цел Берлин трябва по-тясно да координира отбранителната си промишленост с тази на европейските си съюзници.

Но преди да бъдат одобрени подобни реформи Германия трябва да приеме две големи промени, подкрепени от допълнителни, по-фундаментални стратегически трансформации както във външната, така и във вътрешната си политика. 

  1. Германия трябва да стане по-добър екипен играч, особено в ключови институции като ЕС и НАТО. Тя трябва да се ангажира с общи цели, да следва (а не възпрепятства), когато другите водят, и да осигурява лидерство в области, където е силна, но по начини, които другите да могат да следват и да допринасят. Превръщането в "екипна сила" изисква промяна в стратегическия светоглед към този на съюзниците, които са разбрали, че демокрациите са въвлечени в системна конкуренция и трябва да използват тежестта си, за да гарантират, че свободният свят ще надделее над авторитарните заплахи.
  2. Германия трябва да отделя (много) повече пари за отбрана, съсредоточена върху изпълнението на съюзническите си ангажименти. Тя трябва да харчи поне 3 процента от БВП годишно за отбрана в обозримо бъдеще. Това се сблъсква с друга необходимост от по-дълбока вътрешна трансформация: дълговата спирачка, която конституционно ограничава фискалната гъвкавост на правителството, многократно е използвана като причина – или извинение – да не се харчат повече средства за отбрана, Украйна или дори за поправяне на инфраструктура на Германия или за ускоряване на нейния технологичен и зелен преход. Придържането към дълговата спирачка, дори когато, според водещи икономисти, това се е превърнало в риск както за германската, така и за европейската сигурност, също отразява идеологическа позиция, която стои зад отказа да се приеме съвместен европейски дълг за отбрана.

Членовете на AGZ са разделени по втория въпрос, но това всъщност отразява възможност за конструктивен политически дебат относно решаващо измерение на бъдещето на Германия, което ще засегне нейното геополитическо позициониране, както и характера на собственото й общество. Тези, които желаят да се откажат от дълговата спирачка, ще трябва да работят усилено, за да изградят необходимото мнозинство от две трети в Бундестага. Те ще трябва убедително да обяснят и подкрепят своите планове за разходи и как разхлабването на правилата няма да доведе просто до хвърляне на пари за проблеми, които (също) се нуждаят от други решения, както и как ще предотврати дестабилизираща икономическа политика, която толкова навреди на Германия (и Европа) в миналото. От друга страна, онези, които искат да запазят дълговата спирачка, трябва да обяснят как ще финансират отбраната, ще допринесат за европейската сигурност и ще инвестират в бъдещия просперитет на Германия – и как ще го направят без да изострят вътрешните социални проблеми, осигуряващи плодородна почва за антидемократичните сили. 

След провала на Zeitenwende Германия е изправена пред сериозни предизвикателства в множество сфери на политиката. Мултиполярната стратегия на Шолц в един променен свят не успя да приведе сигурността на Германия в съответствие с нейния просперитет – а сега изглежда е загубила и двете. Още по-лошо, пропиляната възможност за промяна, противоречивите послания относно авторитарните заплахи и неуспехът да се обясни, че Zeitenwende предполага разходи създадоха риск за демокрацията в Германия. За да се справи с тези предизвикателства, Германия се нуждае от истинска стратегия за възстановяване и упражняване на източниците на своята мощ и за хармонизиране на външната, вътрешната, отбранителната и икономическата политика в преследването на ясни цели.

Представянето на ясна визия за бъдеща Германия и определянето на стратегията и ангажирането на ресурсите за постигането й, ще създаде истинска, демократична алтернатива както на незадоволителното статукво, така и на опасната визия на антидемократичните партии. Задължение на политиците и експертите е да обсъдят публично каква трябва да бъде тази визия и да предложат надеждни начини за нейното постигане. Задачата е да се преоткрие колективната идентичност на Германия и да се съживи обществената й мисия да гарантира бъдещата сигурност, просперитет и свобода на германците и мястото на тяхната страна в демократичния свят.