Дългият срок за издаване на разрешения за инсталиране на покривни фотоволтаични системи у нас е сред причините за разликата в конкурентоспособността на различните страни членки на ЕС.

Това се казва в огласения днес в Брюксел доклад за конкурентоспособността в Съюза на бившия шеф на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги. Той бе изготвен по поръчение на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Процесът за издаване на такова разрешение в България е 10 месеца, докато в Малта е само един месец, се казва в документа.

Страната ни се представя по-добре при инсталирането на наземни фотоволтаични структури. Разрешение за тях у нас се получава за година, докато в Гърция – за 4 години и половина. Малко по-къси са сроковете в Ирландия и Испания.

Същевременно България е пример за добри практики при уведомленията и инсталирането на малки фотоволтаични системи, както и при използването на обработваемите земи за тази цел.

България е една от 12-те страни членки, използващи ядрената енергия за производство на нисковъглеродно електричество. През 2023 г. това е съставлявало близо 23 на сто от производството на ток в целия Европейски съюз.

България и още 8 страни членки харчат под 1 процент за изследвания и иновации. Минималната цел е 3%, но я изпълняват едва пет държави.

Картината в Европа

На ЕС са необходими допълнително 800 милиарда евро годишно инвестиции, се казва в доклада на Марио Драги. Така ще бъде извършена радикална и бърза реформа, за да преодолее Европа изоставането от САЩ и Китай.

„От 2008 г. близо 30 на сто от основаните в ЕС т.нар. еднорози – компании, чиято пазарна капитализация, е 1 милиард евро, са го напуснали. Повечето от тях са се преместили в Съединените щати“, заяви Драги.

За преодоляване на изоставането Европа трябва да се фокусира върху ускорена цифровизация и преминаване към повече чиста енергия. Необходими са големи общи проекти, които да бъдат финансирани и с европейски средства. Тези средства според Драги могат да бъдат набрани и от международните дългови пазари.

„На първо място, това ще помогне да се финансират големи общи проекти, чрез които да се подобри продуктивността в Европа. Става дума за иновации, които са пробив в областта си, общи електропреносни мрежи и отбрана. На второ място, общ дълг би помогнал да се завърши общият капиталов пазар“, изтъкна бившият управител на ЕЦБ.

Докладът очертава няколко важти цели пред ЕС - необходимостта от ограничаване на въглеродното замърсяване с въвеждането на нови технически постижения, намаляване на цените на енергията и бюрокрацията; подобряване на цифровизацията, осигуряване на повече умения за работещите; по-устойчиви вериги за производство и снабдяване със суровини.

„Държавите от ЕС трябва да определят следващите общоевропейски проекти, които да бъдат финансирани с европейски средства“, заяви Урсула фон дер Лайен при представянето на доклада.