България е сред страните в ЕС с най-висок процент жители, които не са успели да поддържат необходимата топлина в жилищата си през 2023 година.

Това се казва в огласения днес от Европейската комисия  доклад „За състоянието на енергийния съюз“ за тази година. Той бе представен от еврокомисаря по енергетиката Кадри Симсон.

Данните показват, че населението ни е сред най-страдащите от енергийна бедност в ЕС. 20,7 на сто от хората у нас не са могли да се отопляват адекватно през миналата година. Но има две страни, които са по-зле от нас. Това са Испания и Португалия с дял от 20,8 на сто от населението.

През същия период 17,8 % от хората у нас са изпитвали трудности при плащане на комуналните услуги.

През 2022 г. изкопаемите горива са съставлявали почти две трети, или 65,4 на сто от енергийния микс у нас. Средното ниво в ЕС е било 69 процента. Делът на ядрената енергия в България е бил 20,9 %, а на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) – 13,8 на сто.

Електрическият микс в страната ни е доминиран от изкопаемите горива (48,2 %) и ядрената енергия (43,2 процента). ВЕИ съставляват 19,1 %, докато средният показател за ЕС е 39,4 на сто.

В България има едно подземно газохранилище с общ капацитет 0,55 милиарда кубика, посочва се още в доклада. Става въпрос за "Чирен". Това количество покрива 20 на сто от потреблението на газ у нас през 2022 година. На 17 август 2024 г. хранилището е било запълнено на 83,83 на сто.

Процесът по диверсификацията на изкопаеми горива в България е доста напреднал. От ЕК припомнят договора, подписан от оператора на АЕЦ „Козлодуй“ с американската компания „Уестингхаус“ през декември 2022 г., за алтернативна доставка на ядрено гориво. Българският регулатор даде зелена светлина за този преход преди 4 месеца. А договорът с френската компания „Фраматом“ предвижда доставките на свежо гориво да започнат след година.

България вече е изпълнила целта за електрическата свързаност – съотношението между капацитета за внос на ток и цялостното му производство. В момента тази свързаност е 16,8 на сто, докато поставената за 2030 г. цел е 15 процента.

България извърши някои законодателни промени като ангажимент по националния план за възстановяване и устойчивост. Въпреки тях обаче на електрическия сектор му липсва необходимото равнище на пазарна либерализация и интеграция на дребно и на едро, смята ЕК.

През 2023 г. в България е имало 4 източника на доставка на природен газ, докато през 2021 г. те са били пет. Най-много – 98 на сто, идват от трите най-големи доставчика. Най-много природен газ идва от Гърция и Турция – 67 процента. Докато през 2021 г. главен доставчик е била Русия (79%), следвана от Гърция (19%) и Азербайджан (1 процент).

По отношение на технологиите с нулеви емисии България има традиции в износа на батерии и разполага с потенциал в този сектор. У нас има два завода и един обект за рециклиране на оловно-киселинни батерии, собственост на български производител.

Картината в Европа

През последните години ЕС успя да устои на критичните рискове за своята сигурност на енергийните доставки, да си възвърне контрола върху енергийния пазар и цените на енергията и да ускори прехода към неутралност по отношение на климата, казва се още в доклада.

Производството на енергия от ВЕИ даде тласък на нови мощности. През първата половина на 2024 г. половината от производството на електроенергия в ЕС идва от възобновяеми източници.

Делът на руския газ във вноса в ЕС е намалял от 45 % през 2021 г. на 18 % до юни 2024 година. Същевременно вносът от доверени партньори като Норвегия и САЩ се е увеличил.

Търсенето на газ намаля със 138 милиарда кубика между август 2022 г. и май 2024 година.

ЕС постигна своята цел от 90 % за съхранение на газ през зимата на 19 август 2024 година. Това стана доста преди крайния срок 1 ноември.

Цените на енергията са по-стабилни и остават значително под върховите равнища на енергийната криза от 2022 година.

Емисиите на парникови газове в ЕС намаляха с 32,5 % от 1990 г. до 2022 г., докато икономиката на ЕС е нараснала с около 67 % за същия период.