Музикалната индустрия е изправена пред сериозна заплаха – една пета от твърдите дискове, използвани за съхранение на ценни записи от 90-те години, са "напълно мъртви", според данни на Iron Mountain – компания, специализираща се в управление на документи, унищожаване на информация и възстановяване на данни, съобщи Tom's Hardware.

Това означава, че оригинални студийни записи, лайв сесии и други материали могат да бъдат загубени завинаги, ако музикалните компании не са направили резервни копия на друго устройство или носител.

"Толкова тъжно е да видим как един проект пристига в студиото, със съвсем нов твърд диск, но информацията на него вече е изгубена,“ коментира Робърт Кошела, директор на глобалните инициативи в Iron Mountain. "Някои дискове изглеждат перфектно, но се оказват неработещи. И двата – основният и резервният диск – са безполезни."

През първото десетилетие на века музикалната индустрия започна преход от лентово съхранение към дигитални носители, основно поради въвеждането на технологии като 5.1 Surround Sound, както и популярни игри като Guitar Hero, изискващи ремастериране на оригиналните записи. Много от лентите, използвани до този момент, започват да се влошават, а някои дори са станали неизползваеми. Дори и тези в добро състояние вече не могат да се възпроизвеждат, тъй като липсва съвместим хардуер.

Твърдите дискове станаха предпочитан носител за дигитализиране на архивите, но се оказва, че те също не са безпроблемни. Повечето са лицензирани да издържат между 3 и 5 години, дори при идеални условия за съхранение. След това рискът от загуба на данни рязко се увеличава.  Много студиа разбират за проблема твърде късно – когато вече не могат да възстановят критично важни записи. Така изчезват в оригинално качество цели албуми и аудио библиотеки.

Според някои наблюдатели на онлайн пространството, добрата новина е, че дългите години пиратстване на музика във форматът без загуби FLAC вероятно ще спаси много записи, които иначе са напълно изчезнали на физически носители.

Учени и инженери отдавна търсят по-надеждни носители за архивно съхранение, които да са по-добри от твърдите дискове и солидните дискове (SSD), които също имат ограничения, свързани с броя на операциите на четене и запис. Стартъпът Cerabyte например разработва стъклени носители, обещаващи издръжливост до цели 5000 години. Но докато тези технологии станат достъпни и масови, най-сигурният начин да се запазят данните остава в редовното им пренаписване на нови носители и осигуряване на резервни копия на всеки 3 до 5 години.

Днес най-популярни са солидните памети - които намираме в SSD дисковете, флашките и вградената памет на много устройства. Те са по-скъпи за единица обем от старите твърди дискове, но нямат движещи се части и са по-издръжливи, както на брой записи, така и на падания, удари и други ефекти от употребата им.

Обратно на това, което повечето хора си мислят, лентовите архиви също не са изчезнали. Просто този тип записи изискват по-внимателно съхранение, а достъпът до тях е по-бавен, тъй като е необходимо машината физически да завърти лентата до нужното място. Много лентови записи обаче още се ползват за архивни цели и при правилно съхранение могат да издържат десетилетия.