Виктор Ерофеев е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио- и телевизионен водещ. Лауреат на наградата на името на Владимир Набоков (1992 г.), кавалер на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени "Добрият Сталин", сборник разкази "Живот с идиот", "Мъжете тирани, мъжете под чехъл". Ерофеев от години изказва позиции против режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят решава да напусне родината със семейството си.

Виктор Ерофеев предостави на Клуб Z правата за публикуване на български език на неговите есета, създадени в чужбина. 

Преводът е на Иван Тотоманов. 

Колкото повече продължава войната, толкова повече вреди нанася на бъдещето на Русия. Наскоро – бях край Балтийско море в Латвия – говорих с един украински бизнесмен от Донецка област, който след руската окупация беше изгубил ресторантьорския си бизнес и взривената си на парчета къща, беше оцелял като по чудо и на стари години се беше оказал без нищо, почти клошар. Колко години украинците ще мразят руснаците, попитах. Той ми отговори спокойно: триста.

Дори ако на бъдещи мирни преговори Русия се спазари за част от територията на Украйна, успехът й ще е всъщност морално поражение. Дали трябваше да се почва всичко това – от гледна точка на бъдещето на Русия?

Отговорът е очевиден.

Главнокомандващият руската армия Путин обаче иска не само да промени картата на Европа, но и окончателно да въведе ред вътре в страната. Запалил се е по идеята за безсмъртие, за което съобщават занимаващите се с проблемите на стареенето руски лекари. Ако на този фронт бъде постигнат успех, Русия на вечния (или полувечния) Путин ще стане модел на самодържавието за всички времена. Тази година той анонсира национален проект – „Нови технологии за опазване на здравето“. Става дума за разработване на „биомедицински технологии на бъдещето с цел активно дълголетие и енергично остаряване“.

Според властите към 2030-а година този проект ще запази живота на 175 хиляди души. Опозиционните средства за масова информация твърдят, че за две години и половина война с Украйна Русия е изгубила 120 хиляди души.

Лобист на проекта се води физикът Михаил Ковалчук – близък приятел на Путин и шеф на института „Курчатов“. Той си пада по оригиналните идеи и вярва в създаването на биологическо оръжие, насочено изключително срещу руснаците, понеже имало „геном на руския човек“. Колкото до американския геном, появява се темата за изкуствено създадените в САЩ „служебни хора“. Те имат „ограничено съмосъзнание“. Размножаването им е под контрол и те ядат евтина храна от генномодифицирани организми. Според критиците на Путин самият президент вярва в тази теория.

Навремето еликсира на безсмъртието го е търсил и другарят Сталин. Освен с безсмъртието Путин се е заел и с изграждането на нов елит, който трябва да замени днешната номенклатура, състояща се от верноподаници консерватори и тайни либерали, мечтаещи за по-скорошен край на войната. Този нов тренд би трябвало, разбира се, да разтревожи всички днешни началници. Днешният елит всъщност си мечтае, че след днешния диктатор все ще се появи някой нов Хрушчов, който ще даде на страната да си поеме глътка въздух, като обяви поредното политическо „затопляне“, сиреч пролет. Това възможно затопляне на отношенията по един или друг начин пак ще отвори прозореца към Европа и в крайна сметка ще осигури на Русия необходимите й европейски ценности. Защото сега тези ценности се хвърлят на кладата повсеместно и на тяхно място трябва да се издигне друга пирамида на властта.

В основата на тази пирамида е заложена патриотичната идея да се разчита на героите във войната с Украйна. Това са хора на възраст от 20 до 60, които са се отличили с победи във войната срещу врага. От гледна точка на украинските наблюдатели, естествено, тези победи често са придружени с безмилостно отношение към мирното население, например в Мариупол и Буча, но според руската версия на събитията освен така наричаните косвени загуби не е убит нито един цивилен жител на Украйна. На първо място като кандидати за места в новия елит застават носителите на високото звание Герой на Русия. Имам предвид офицери с висше образование, които не са осъждани.

Един от тях, 41-годишният Юрий Нимченко, стигна до наистина невиждани висини. Стана сенатор. Военната му заслуга е, че в първите дни на войната унищожи с танка си девет танка и един БТР на противника. Заради това Путин го отличи с най-високата награда Герой на Русия. След тази награда Нимченко получи цял куп ордени и медали. Днес той представлява в Сената Крим и се радва на близко другарство с началника на Крим Аксьонов, с когото, както казва, би отишъл на разузнавателна мисия. Преди анексирането на Крим Нимченко е украински гражданин и преминава на страната на Русия след руските победи в Крим и впоследствие в Донбас.

Кандидати за високи длъжности има из цялата страна и те се внедряват във властта с помощта на различни наставници, губернатори на области и съветници на президента. Още не са чак толкова много, нямат и стотина, като правило лицата им са безизразни, все едно замразени, впили са се във властта като кърлежи и да бъдат изтръгнати от органите на властта няма да е лесно.

Дали обаче те са заплаха за стария елит, който нощем си мечтае войната да спре? Тяхната сила е младата им възраст, слабостта им наглед е в това, че са по-скоро протежета, отколкото ново поколение на елита, което населението на страната би одобрило. Те изцяло и докрай зависят от Путин, благодарни са му докрай, но или ще освободят постовете си след смъртта на Путин, или ще се преродят и ще лакейничат пред новата власт. Те са по-скоро имитация на новите герои, значеща имитация, говореща за приоритетите на Путин и за окончателното му скъсване с Европа, отколкото реална смяна на поколенията в елита. Окопалата се във властта стара гвардия няма да позволи на новите военни пришълци да завземат командните постове, ще се съпротивлява на това с всичките сили на бюрократическото си положение и опит.

Путин задейства честата смяна на героите на Русия с антигерои, по принцип характерна за руската история от самото ѝ зараждане, с нова сила от започването на войната с Украйна. Антигерои станаха не само известни певци, писатели и журналисти, напуснали страната в знак на протест срещу войната, но и висши армейски чинове. Скандални антигерои се оказаха повече от десет затлъстели от сладък живот генерали, заместник-министри на отбраната и т.н. военачалници. Ако само преди година някой руски дисидент би излязъл с критика срещу тези военни велможи, щяха да го вкарат в затвора като разпространител на фейкове за армията. Днес обаче проправителствените и опозиционните блогъри – рядък случай – задружно се радват на задържането на военноначалниците.

Има една поговорка: като си се хванал на хорото, ще играеш. А това сега не е хоро, това е вече две и половин годишна касапница и тези вкарвания в затвора несъмнено подкопават авторитета на армията и карат всички възможни генерали, а също и по-нисшите офицери чак до капитаните, да не се хвърлят смело в бой, а да треперят за бъдещето си. Лошо спи очевидно и бившият министър на отбраната Сергей Шойгу, пръв приятел на Путин и негов спътник в сибирските му почивки и в общуването с шаманите, който, както иронично подмятат опозиционерите, би трябвало да страда заради наказаните днес сътрудници. За какво обаче наказани?

Ами разбира се, че за корупция. Да вземем например Тимур Иванов, бивш заместник-министър на отбраната, който живееше като монакски принц, а може би и по-охолно и разкошно, понеже разполагаше не само с богатство, но и със суровата власт над подчинените си, което в армията често граничи със садизъм. Великолепната му съпруга със скъпите си рокли и разголен бюст (имаше какво да покаже) властваше в светското общество на руската столица и обикаляше световните курорти (поне преди войната). След като внезапно се озова зад решетките, достолепният началник не повярва на свалянето си, пишеше жаловити писма чак до най-горе, обаче после се спихна и се превърна в уплашен затворник, очакващ петнайсетгодишна присъда. Трансформация, достойна за перото на Лев Толстой.

По невероятен начин други, не толкова лъскави оядени мазномуцунести генерали крадяха при строителството на патриотичния парк край Москва, където наскоро вдигнаха нелепо нашарен храм. Като разбра какви са ги вършили генералите в  този свят за патриотичното възпитание градеж, Путин, който сега с трепет се отнася към православието като към основа на основите на традиционните ценности на Русия, очевидно се вбеси. Той е емоционален човек и за него гневът му, подозрителността му и злопаметството му са над всичко, така че нямаше значение има ли, или няма война, той не можеше да се примири с кражбите в армията, с разкошния живот на Тимур Иванов, докато Русия е в жестока схватка със Запада. Дали с това отслабва армията, или не, този въпрос за него беше второстепенен.

Импулсивният президент направо хакна армията. Въпреки че тези корумпирани генерали бяха най-фанатичните му последователи и го аплодираха, когато замисли войната, направо изпадаха в екстаз от опълчването му срещу Запада. Днес, когато тези негови почитатели са в затвора, е ясно, че те нямаха никаква възможност да кажат на президента „не“, та дори да са били против войната. Затънали в корупция с невероятни мащаби, използващи робския труд на войниците за строителството на дворците си, те изначално са били лишени от правото на свободен глас. Бандитските им умове им повеляват да вървят подир шефа си. Шефът обаче в крайна сметка се вбесява. Всъщност с какво са толкова различни тези военачалници от участниците в прочутата московска полугола вечеринка в Москва, която също вбеси Путин? Уредили са си сладкия бохемски живот, нещо ужасно за властта, разбира се, но пък такива са им нравите - обаче тези „герои“ да вземат да предадат царя ни, да му нанесат удар в гърба?

Честно казано, не страна, а лудница. Тръгват срещу Украйна на така наречената Специална военна операция, обаче що за операция е това, като част от армията сега воюва в Курска област, част от която е завзета от украинците? Ясно е, че войната трябва да спре колкото се може по-скоро. Стотици хиляди убити от двете страни, огромен брой ранени и осакатени хора, милиони бежанци, останали без покрив над главата – всичко това стана възможно  поради прищявката на един човек, който реши, че американците и сатанинското НАТО ще му откраднат страната. Западът, разбира се, не беше мил и гальовен нито преди войната, нито е сега.

Западът проспа решимостта на Путин да обяви война, като се отнесе достатъчно равнодушно към покоряването на Крим. Още от началото на войната се виждаха колебанията на всички западни страни по отношение на помощта за Украйна. Заплахата от трета световна война и до днес е надвиснала над всички ни като дамоклев меч. Към власт в Европа се стремят и вече тук-там са на власт хора с крайнодесни убеждения, в ход е девалвацията на демократичните ценности. Като гледа човек света, който още не се беше срещнал с ковида и с конфронтацията между Русия и Запада, си мисли: ето го изгубения рай. И не можем да си го върнем. А какво можем?