Русия систематично развиваше и поддържаше Петербургския диалог като инструмент за влияние върху политическия елит в Германия. Това влияние минаваше най-често през корупционни схеми. Кремъл изпращаше на срещите само доверени участници, приближени на Путин. Беше се превърнало в перфектната машина за натиск върху политическите субекти в Германия, включително и върху правителството.

Така анализаторът на руско-германските отношения д-р Щефан Майстер от Германското дружество за външна политика описва в интервю пред БНР традиционните двустранни срещи между Германия и Русия, станали известни като Петербургския диалог.

Форматът, който съществуваше от 2001 г., бе прекратен официално от Германия през 2021 година. Този месец медиите съобщиха, че е била предвидена подобна неформална среща между германски и руски представители в Баку, без участието на официален Берлин. 

"Руснаците смениха тактиката в ухажването на германците", казва Майстер. "Преди те обгрижваха най-вече социалдемократите, които вярваха на принципа, че чрез икономическо сътрудничество и сближаване ще приобщят Русия към демократичната общност. Кремъл не се отказал напълно от германските социалдемократи, но фокусът се премести върху десните популисти от "Алтернатива за Германия". А в последно време и върху новата партия на Сара Вагенкнехт, която за мен е националсоциалистическа партия."

Анализаторът смята, че от една страна за руснаците Олаф Шолц е част от коалицията на "лошия" Запад, тъй като все пак подкрепя Украйна и по негово време германската политика се е обърнала срещу Москва.

"Но от друга страна и в Москва виждат, че Шолц е предпазлив, че не е лидер, че не поема рискове, и че е политик, който се поддава на натиск. Особено, когато Кремъл заговори за ядрен удар, което е основна част от руската пропаганда. В този смисъл Шолц е удобен, защото всеки път, когато от Москва заплашат Запада с ядрена война, той се разколебава. А неговото колебание отслабва не само Украйна, а целия Запад. Затова руснаците смятат, че Шолц е "най-добрият от лошите"."

Щефан Майстер коментира пред Весела Владкова от БНР още, че "Москва използва всичко, което може да разклати Германия и да подкопае единството в западните съюзници на Украйна. Така че и Сара Вагенкнехт, и "Алтернатива за Германия" са удобни инструменти. А що се отнася до Бьорн Хьоке - неговите екстремистки позиции нямат никакво значение за Москва, ако той повтаря руската пропаганда. Той и останалите като него са просто полезните идиоти. Но Сара Вагенкнехт е за предпочитане - тя освен проруски политик е и антиамериканистка", посочва той.

След това Майстер продължава:

"Това е част от деструктивната политика на Русия - плаща на влиятелни фигури, които да повтарят нейните позиции като мантра и да ги превръщат в част от обществения дебат. Така работи пропагандната машина. А кой ще бъде купен за тази роля, няма особено значение. Няма нужда да са непременно идеологически сродни души. Всеки, който е готов да се продаде на Москва, получава достъп до руските мрежи за влияние. И редовни преводи по банковата си сметка."

Попитан защо германците са толкова предпазливи да не разгневят руснаците, анализаторът на Германското дружество за външна политика отговаря, че за това има много причини. "Една от тях, разбира се, е историята. Както чувството за вина заради Втората световна война, така и благодарност към Москва за обединението на Германия. Друга причина, свързана с историята, е силното пацифистко движение у нас, зародило се след края на войната. В същото време в Германия има силни антиамерикански настроения и руската пропаганда само ги подхранва."

Щефан Майстер отбелязва, че германските политици са принудени да се съобразяват с настроенията в страната. Политическият елит отчасти споделя проруските виждания, но дори и да не е така, не смее да ги заклейми, тъй като би обърнал немалка част от германците срещу себе си.

Анализаторът обръща внимание и на икономическите връзки между двете страни. Според него дълги години е било много удобно Германия да получава евтин газ и да проповядва сближаване с Русия през търговските и бизнес отношенията, тъй като така е печелила добри пари. Икономическият модел на Германия стъпваше върху евтиния руски газ и сега неслучайно сме в тежка криза, коментира Майстер.