Най-малко 140 души загиват при опита си да избягат през Берлинската стена. Това са жертвите, загубили живота си само в Берлин. Убитите при бягството си на Запад граждани на ГДР са общо между 600 и 800, смята изследователя Щефан Апелиус.

Те и други жертви на граничния режим в ГДР ще бъдат възпоменани на няколко събития в Берлин и Бранденбург днес. Поводът е 63-ата годишнина от построяването на стената.

Кметът на Берлин Кай Вегнер и сенаторът на Берлин за преоценка на миналото Франк Еберт също присъстваха на възпоменателната церемония в централната част на Берлин при мемориала на Стената.

Поднесени бяха венци в мемориала на Берлинската стена и на паметното място на Петер Фехтер. Там 18-годишният Фехтер е бил застрелян от граничари на ГДР през август 1962 г. при опита му да избяга.

В Бранденбург е планирано възпоменание за построяването на Стената на моста Глинике с участието на председателя на провинциалния парламент Улрике Лидтке и други официални лица. В следобедните часове правителството на провинцията, членовете на парламента и община Гросберен, която тази година е домакин на честванията, ще почетат съвместно паметта на жертвите на разделението на Германия и граничния режим на ГДР. Министър-председателят на провенцията Дитмар Войдке ще произнесе и възпоменателна реч.

Малкото село Осдорф в община Гросберен е било разрушено за изграждането на стената, а 150-те му жители са били изселени в близкия Хайнерсдорф.

Издигането на Берлинската стена започва на 13 август 1961 година. Ръководството на ГДР иска да спре масовото изселване на хора към Западен Берлин и Западна Германия, което забавя икономиката на ГДР и дестабилизира държавата. Стената, дълга около 155 км., разделя Берлин на две части за повече от 28 години. До падането ѝ на 9 ноември 1989 г. само в Берлин загиват най-малко 140 души при опит за бягство или други инциденти, свързани с бариерите. Общо 260 души са загубили живота си на вътрешногерманската граница, като повечето са застреляни от граничари на ГДР. С прибавянето на жертвите, убити в други източноевропейски държави, броят им нараства до 600-800 души.

Въпреки това темата за бягствата от ГДР, смъртните случаи и сътрудничеството на държавните служби за сигурност в борбата срещу бегълците все още се разглежда предимно от германска гледна точка. Това се дължи и на факта, че през 90-те години на ХХ в. първоначално бяха отворени единствено германските архиви на Щази. Съхраняваните там досиета засягаха ситуацията и моделите на разследване само в ГДР. Именно по това време за пръв път се появява езиковият образ на "разширената стена". През последните години той се използва главно във връзка с българската граница и опитите за бягство на граждани на ГДР през България.

Особено голям брой граждани на ГДР са се опитали да избягат на Запад от страната ни. В продължение на много години за това не се знаеше почти нищо, отчасти защото архивите на българската Държавна сигурност бяха отворени чак в хода на присъединяването на България към ЕС през 2007 година.

От средата на 60-те години в ГДР са се разпространявали слухове, че не е особено трудно или рисковано да се избяга на Запад през България. Говорило се, че българските граничари яздят магарета, дремят дълго, а вечер пият ракия. Този слух се е запазил до самия край на ГДР, въпреки десетките случаи на убити или изчезнали граждани на ГДР именно в България.

В периода 1965-1970 г. близо 270 граждани на ГДР действително са успели да преминат българската граница и да излязат на Запад. Броят на опитите за бягство рязко е нараснал през следващите години, отчасти защото границата между двете германски страни допълнително е разширена от ГДР и е оборудвана с автоматично оръжие и мини. Българските граници, от друга страна, са разполагали с далеч по-малко модерна охрана.

Слухът за пропускливата граница

Идеята, че преминаването на българската държавна граница представлява детска игра, обаче всъщност е била само слух. Твърди се, че до 1989 г. при опит за бягство са били арестувани повече от 2000 граждани на ГДР. Берлинският политолог Щефан Апелиус, който от години изучава темата, изчислява, че е имало поне 4500 такива опити за бягство. И до днес българската държава не е издала никакви документи за това.

ЩАЗИ е шпионирала и по черноморското крайбрежие

"Врагът често се укрива в други социалистически страни, така че сме принудени да искаме помощ в борбата с него", отбелязва шефът на ЩАЗИ Ерих Милке. Подобно на всички "братски социалистически страни", България също си сътрудничи със службите на ГДР. От 60-те години на миналия век германците са разполагали с "оперативна група" на черноморското крайбрежие, която е следила туристите от ГДР. Имало е и споразумение, регламентиращо репатрирането на заловени "нарушители на границата". Те са били превозвани до ГДР със специални самолети и са били осъждани на затвор там.

Необясним брой застреляни хора

Както на вътрешногерманската граница, така и на българската държавна граница оръжията са били използвани безмилостно. Може само да се предполага колко са били застреляните. Работната група "13 август" е открила имената на 14 граждани на ГДР, застреляни от българските граничари. Понастоящем Щефан Апелиус знае имената на 18 жертви. Той изчислява, че общо около 90 до 100 граждани на източногерманската страна са били убити в България при опит да избягат.

По 2000 марки за всеки убит

През 1993 г. бивши български офицери разказват пред опозиционния вестник "Анти", че посолството на ГДР в София е плащало на българските граничари равностойността на 2000 марки за всеки убит беглец. Българските служители в посолството на ГДР потвърждават тази практика през 1993 година. Твърденията им обаче все още не са подкрепени с официални документи. По данни на българската деловодна служба на ЩАЗИ за всеки заловен беглец - жив или мъртъв - се е давало награда от по 12 дни специален отпуск и гравиран часовник.

"Граждани на ГДР, починали в чужбина"

До 1975 г. телата на застреляните германски "бегълци от републиката" често са били погребвани директно в граничната зона. И до днес много от техните роднини не знаят къде се намират гробовете им. Германското правителство все още не се чувства отговорно за тези жертви на системата на ГДР. До ден днешен те не могат да бъдат реабилитирани и не се считат за жертви, а просто за граждани на ГДР, загинали в чужбина.