Дефицитът в хазната към края на октомври се увеличава с нови 1,2 млрд. лв. и вече надхвърля 4 млрд. лв. Това става ясно от последните данни за движението на Консолидираната фискална програма, публикувани вчера. През септември увеличението бе също с 1,2 млрд. лв., което означава, че само за два месеца държавата е превишила разходите над приходите си с 2,4 млрд. лв.

По план дефицитът в края на годината трябва да достигне до 6,2 млрд. лв., тоест да съумее да влезе в критериите от Маастрихт, засягащи влизането ни в еврозоната, от 3%. Темпът на растеж от последните два месеца обаче създава притеснения, защото ако ноември и декември вървят със същото ниво на харчове, то неминуемо ще преминем този праг. По традиция именно последните два месеца в годината са и тези, в които се харчат най-много пари. Именно заради това е и напрежението в министерството. 

Все пак МФ има своите буфери, които може да използва, макар и те да са съмнителни откъм изпълнението на Закона за бюджета. На първо място -  може да не се изпълнят т.нар. капиталови инвестиции. Това са парите, които би трябвало държавата да инвестира в строителство на пътища и друга инфраструктура. Обикновено в закона се залагат повече пари за тази дейност, тя никога не се изпълнява и с остатъка се финансира дефицитът. 

В съобщението си от вчера МФ твърди, че разходите идват най-вече от:

"...освен регулярните месечни разходи за персонал, издръжка и тези в социалната сфера (за пенсии, помощи и обезщетения и здравноосигурителни плащания)", така и разплатените 200 млн. лв. държавна помощ по програма „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ и програма „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани, производители на зърнени и маслодайни култури, за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“. Освен тях други 200 млн. лв. бяха дадени за доставка на нов железопътен подвижен състав за превоз на пътници по Плана за възстановяване и устойчивост, и други."

Големият проблем на бюджета е движението назад по отношение на събирането на планираните приходи, макар че трябва да се признае, че служебното правителство успява да навакса изоставането в голяма степен. Но планираните приходи не бяха съобразени със свалянето на предавката на икономиката ни, особено при индустрията, която страда от рецесията в Германия, заради намалените поръчки. 

Иначе от МФ пишат, че приходите, помощите и даренията по КФП към октомври се очаква да бъдат в размер на 58.1 млрд. лв., което е 77,2% от годишните разчети и представлява номинален ръст от 8,8 на сто спрямо същия период на предходната година.

"И през октомври продължи наблюдаваната тенденция от предходните месеци за умерено нарастване на постъпленията в частта на данъчните и осигурителните приходи, като се очаква изпълнението им към октомври 2024 г. да бъде 81,6% от годишните разчети, при 79% за същия период на 2023 г."

Разходите по КФП, вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС, към октомври 2024 г. възлизат на 62.1 млрд. лв., което е 76.2% от годишните разчети. Спрямо предходната година се отчита нарастване основно при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии, след влезлите в сила увеличения от юли 2023 г. и юли 2024 г., както и при разходите за персонал, след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при други администрации.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена  към края на октомври от централния бюджет, възлиза на 1.3 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.