"Красноречието се цени високо в демократичните държави, а сдържаността и благоразумието - в монархиите."

Горните думи са точен цитат от Едмънд Бърк - ирландският политически философ от XVIII век, когото днес считаме за бащата на съвременния консерватизъм. Започвам този текст с Бърк и с този цитат, защото ясно описват състоянието на днешната демокрация, личните качества и експлоатацията им от страна на Доналд Тръмп, както и опита му да се впише в една консервативна традиция, която изглежда е мъртва отдавна. Така, както между другото, е мъртва и либералната традиция на Джон Лок, например. 

В този материал ще се опитам да опиша когнитивния дисонанс, който изживява човек с откровено десни политически и икономически възгледи, наблюдавайки кандидат-президентската надпревара в САЩ. На теория двамата претенденти са класически оцветени - имаме един откровено десен и един откровено ляв политик. Под повърхността обаче тлеят съмнения. И те изгарят избора на свободния човек.

За десния човек

Вече е станало ясно - авторът на този текст счита себе си за десен човек, особено що се отнася до отношението му към икономиката. В последните години културно-общественият резонанс на дясното и лявото е толкова изкривен, че е трудно да се самоопределиш, но няма да изненадам никого, ако призная, че крайният марксизъм избутва хора като мен все по-надясно. Разбира се, това е интелектуален финт за самозапазване, нищо повече от реакционизъм, който би трябвало да сме оставили далеч назад в политическото ни минало. Но - отново - както казва Бърк "народите се бунтуват не защото искат чуждото, а от страх да не загубят своето". Своето в десния свят е - казано грубо - свободата, малкото, но ефективно правителство, правото на личен избор, сигурност, патриотизъм и неприкосновеността на личната собственост и семейството. 

Що се отнася до икономиката, там отговорът е доста лесен и е явен за всички - малка държава, ниски социални харчове, капитализъм и пазарни принципи, минархизъм и лична инициатива. Десните хора вярват, че предприемачите, а не държавата създават богатствата, те вярват, че егоистичният нагон на бизнеса по права линия създава блага и за другите. Те вярват, че държавата трябва да бъде облечена в тогата на арбитър, създаващ равни възможности, но не вярват, че хората са равни. Защото просто не са. 

Или накратко - десният човек е индивидуалист, който е съгласен с института държава, доколкото тя се грижи за сигурността му, но не прегазва личните му свободи, традиции и вяра. А последното е критично важно за консервативната част от дясното общество, защото тя вярва, че човекът оставен сам на себе си (без Бога), би загубил Божия образ и подобие в себе си. За консерватора държавата е не само инструмент за ред, но и санкциониращ организъм, който може и трябва да гарантира, че библейското зло в човеците ще бъде държано в релсите на приемливото. Социалистът вярва, че държавата е създадена да помага и това най-вече го различава от десния консерватор. 

Десният, който е и консерватор, по презумция смята, че държавата е изразител на Родината, а не е бюрократична система от прости правила. 

Имайки всичко това предвид е доста лесно да си представим объркването, което десният човек изпитва, когато пред лицето му се изправя Доналд Тръмп, представящ се за глобален консервативен лидер, за човекът, който ще спре разпада и ще съзидава наново. Просто защото самият той е разрушител и защото не отговаря на почти нито едно условие от доктрината на традицията. С едно изключение, което и до днес му печели индулгенции. 

Доналд - опортюнистът

Ако приемем, че консервативната идея може да се съчетае в простото "Бог, Родина, Семейство", то Тръмп е далеч от пример, по която и да е част от тази триада. Защото, съгласете се, Тръмп е всичко друго, но не и богобоязлив християнин. Напротив - комплексът му на месия, на почти богоподобен човек на земята, изпратен, за да направи Америка отново велика, е диаметрално противоположен на смиреността, която вярата изисква догматически, а и логически. Разбира се, той се представя за вярващ, но тази представа е само израз на неговия опортюнизъм, издигнал в култ възможността пред идеологията. Що се отнася до религията, Тръмп по-скоро създава усещане за човек, който би прегърнал атеизма преспокойно, ако това изискват моментът и политическата му ориентация точно сега. 

Що се отнася до семейството - коментарът тук изглежда излишен. Бегъл поглед към житейския път, скандалите и изказванията на Тръмп показва, че той не дава пет пари за него. Всъщност - уважение към семейните ценности, домашното огнище и уюта на дома е последното, което ще припишете като характерна черта на Тръмп, ако случайно някой ви попита. 

И накрая - Родината. Това е най-сложният въпрос, защото всъщност това е важното, когато говорим за президентски избори, тоест за политическа длъжност. Всъщност, авторът на този текст вярва, че Тръмп - по своя си начин - е истински американски патриот. Наистина вярва, че Тръмп иска да направи Америка отново велика. Белята е, че той няма никаква представа в какво се изразява американското величие и съответно как да го върне обратно. 

На първо място Доналд Тръмп е дълбоко некомпетентен по всички теми с изключение на икономиката. Преди време той обяви, че е продал на Норвегия изтребители Ф-52, което беше шок не само за Норвегия, но и за целия военно-промишлен комплекс на Щатите, защото такъв самолет въобще не съществува. Беше готов да прекрати търговското споразумение с Южна Корея, защото САЩ имали търговски дефицит с азиатската страна, без изобщо да се интересува, че така ще прекрати и споразумението за разузнаване, което позволява на САЩ да засекат ракета, изстреляна от Южна Корея много бързо, докато от територията на САЩ ще отнеме много повече време. Ракета от Пхенян може да стигне до Лос Анджелис за 35 минути и този период е критичен за опита да се свали тя навреме. 

Това са само два примера за неговото неразбиране на това как работят международните отношения и този проблем се задълбочава с времето точно толкова, колкото у него се развива месианският му комплекс. 

Неговата индулгенция обаче е икономиката. В първия си мандат Тръмп успя да постигне постоянен и стабилен растеж с орязани данъци и намалени регулации, подготви икономиката за КОВИД периода без да знае, че идва, и САЩ преминаха сравнително леко през турболенциите. Но и тук има десен проблем - Тръмп е протекционист, който като че не вярва искрено в глобалната търговия такава, каквато я имаме. За негово оправдание може да служи фактът, че и неговите съперници по света не играят по правилата. 

Икономическата индулгенция на десния човек е изключително силна и е спасителната сламка, за която може да се хване, когато става дума за Тръмп. И то не за друго, а защото Камала Харис е точно обратното - ясен, доказан икономически левичар. 

За щастие на българския десен човек, той няма да трябва да избира. Не завиждаме обаче не американския.