"В сюжета е заложена една от най-съкровените битки в българската история – при Сливница. Действието се развива в България и има само български герои, с изключение на един. Това е повече от достатъчно, за да събуди интерес в българския читател."

Това каза пред БНР за пиесата на Бърнард Шоу "Оръжията и човекът" нейният преводач Стоян Чапразов, асоцииран преподавател в катедрата по английски език на университета в Айова.

Националното радио припомня днес, че всъщност премиерата е в Лондон през 1894 г. Критиката я намира за "прекалено дълга", "отвратително патриотична" и "безсърдечно интелектуална". Но публиката тогава харесва комедията и се налага да се добавят дати.

130-годишната пиеса се поставя от Джон Малкович на сцената на Народния театър. Днес пред театъра предстоят протести, които ще предшестват премиерата, допълва БНР.

Героите на Шоу говорят истински и човешки, смята Стоян Чапразов. По думите му, "има много моменти в пиесата, които те карат да се смееш буквално на глас". Според него се смеем, но горчиво, защото се смеем на себе си.

"Имат право хора да се ядосват или да не им е приятно, когато някой чужд човек отвън се опитва да им изкара кирливите ризи. Когато тази критика идва отвън, тя боли.

Човек поглежда на нея като: тоя какъв е, дори не е стъпвал в България, откъде накъде ще говори за моята хигиена, моето европейско съзнание, моята интелигентност.

И отбелязва още нещо интересно: "Това е предизвиквало студентски протести още при първото поставяне на пиесата – в Германия, в Австрия, мисля и в Чехия".

Той напомня, че 130 г. една от най-популярните творби на нобеловия лауреат Шоу е нямала превод на български.

"Има лицемерие, което идва от това, че когато ми го каже комшията, не е хубаво, но когато ми го каже жена ми – е хубаво. Когато ти го кажат отвътре, има позитивна ирония, конструктивна критика, а критиката отвън обикновено се приема като подигравка", смята той.

Конкретният превод също не е новина - той е от 2018 г., плод на Университетското издателство на СУ.

БНР припомня, че през 90-те години Николай Поляков е поставил на два пъти същата тази пиеса у нас – макар и с друг превод.

"От разговора ми с г-н Поляков разбрах, че всъщност пиесата е доста топло и доста радушно приета от публиката тогава – във Враца и Русе, казва Стоян Чапразов.

Имало е разни такива възражения срещу пиесата, от разни псевдопатриоти – както той ги нарича,  но те са били минимални. И не са по никакъв начин успели да повлияят на пиесата или на поставянето й."

Чапразов цитира и позитивна рецензия от русенски вестник оттогава по повод постановката, озаглавена „От много сладко – нагарча.“ (Тогава пиесата е поставена под заглавието „Шоколадовият войник“.).

Същият преводач превежда и "Криворазбраната цивилизация" на английски, но тогава у нас няма… протести. Това е лицемерие.

За изборите в САЩ

Айова е доста консервативен щат, обикновено гласува консервативно и подкрепя консервативните кандидати. Обама е от малкото кандидати, които успяха да обърнат айовския вот, обясни Чапразов във връзка с изборните резултати в САЩ.

"Американецът е доста практичен човек. Т. нар. разделение е повече на ценностна основа, но американецът гласува с джоба си. Ако икономиката е добра, продължават това, което сме имали през последните 4 години. Ако се чувства, че отива на зле работата, американецът си казва – дай да видим другият какво може да направи."