Падането на Берлинската стена бе епохално събитие, не само за Германия, но и за целия свят. В чест на неговата 35-годишнина Културният център на СУ и сдружение „Център за четене и култура“ организират първия Фестивал за европейска солидарност, който ще обедини над 20 събития и през декември в София. „Стени“ е тематичният фокус на фестивала  и тема на международната конференция, която всъщност вдъхновява създаването на Фестивала и се превърна в негово програмно събитие. 

И двете инициативи имат обща цел – да изведат на преден план в публичния дневен ред някои значими въпроси, към които днес, повече от всякога е нужно да се отнесем задълбочено и внимателно: защо през 1989 г. бутахме стени, а днес мнозина предпочитат да ги изграждат отново? Дали през този период принципите на либералната демокрация са останали непроменени, или е необходимо днес те да бъдат преоценени предвид новите предизвикателства пред глобалния ред, основан на човешките права?

В своеобразен манифест на Фестивала Александър Кьосев – професор по културна история на модерната епоха и директор на Културния център на СУ, описва защо е необходимо днес да говорим именно за европейската солидарност и да правим това през различни перспективи и възможни подходи. „Солидарността е нещо повече“, твърди той и добавя: До съвсем скоро изглеждаше, че Европа е преодоляла вековната си враждебна разпокъсаност и е постигнала мир.

Публикуваме пълния текст на манифеста на проф. Александър Кьосев, а цялата програма на фестивала, вижте ТУК.

***

До съвсем скоро изглеждаше, че за Европа е преодоляла вековната си враждебна разпокъсаност и е постигнала мир. След продължителен и труден процес на обединение, продължил десетилетия, 27 страни вече имат общи законови и административни рамки, осигуряващи свободно придвижване, огромен пазар, обмен на хора и идеи, взаимна търпимост на различията.  

Събитията от последните няколко години обаче – световната финансова криза, мигрантските вълни, Брекзит, пандемията, войните в Украйна и близкия Изток – неочаквано издигнаха нови стени и фронтове. Събудиха се изолационистки настроения и се възродиха призраците на старите геополитически „сфери на влияние“. В момента дори в ЕС някои страните връщат или засилват охраната на своите граници, строят огради, контролират свободния достъп, упражняват дигитален надзор.    

Това поставя единството под въпрос и идва да напомни на всички, че то е нещо повече от добро институционално устройство, изисква солидарност. А тя не се изчерпва с парламент и комисии, със стандарти, стопански съюзи, дори с военни алианси и мерки за сигурност: предполага общо съзнание за принадлежност. В самото ѝ сърце е емоционалната връзка между всички европейци, усещането за „ние“ и готовността за взаимна подкрепа. А това изисква и културен проект: съзнание за общо наследство и обща културна съдба – и в миналото, в настоящето и в бъдещето. 

Трудна задача. Защото тя не спира при честването на великите и разнообразни европейски културни постижения, а неизбежно предполага признаването и преодоляването на редица исторически грехове на самата Европа – колониалните завоевания, катастрофите на световните войни, престъпленията срещу човечеството, Желязната завеса. Но остават и много съвременни въпроси, за които сякаш още нямаме решение.

Девизът „единство в многообразието“ би следвало да се реализира отвъд всеки традиционен европоцентризъм, но докъде да стигнем с универсалисткия дух на европейската култура? Какво „ние“ ни е нужно – включващо или изключващо? Такова, което консолидира Европа в континенталните ѝ цивилизационни граници (а къде свършват те?), или такова, което я отваря към богатствата и разнообразието на света? Възможна ли е солидарност, подкрепа и емоционална връзка с всички, които споделят „европейската мечта“? И дали е реалистично подобна, не признаваща граници универсалистка идея да бъде удържана във времена на милионни световни миграции, на  все по-охранявани граници, на фанатични религиозни режими,  на бушуващи войни, реални и хибридни? Можем ли да спасим единството и да започнем да изграждаме солидарност срещу надигащите се, популизми и национализми, вече строящи невидими нови стени около нас?

Софийският фестивал едва ли ще отговори на тези въпроси. Той си поставя по-малка, но ясна цел: в скромните си рамки не само да тематизира, а да практикува многообразието и солидарността. Организаторите възнамеряват да направят това чрез мозайка от културни, художествени, публични и академични събития, организирани от повече от 15 международни партньори. Средство за постигане на тази ще бъде търсеният резонанс – връзките между културните прояви, общите проблеми, пресечните точки. 

Първото издание на фестивала е посветено на 35-ата годишнина от падането на Берлинската стена. Общата тема „Стени“ ще бъде във фокуса на едноименна международна научна конференция, но солидарността и стените ще бъдат обсъждани по различни начини и чрез събитията на фестивала: изложби, дискусии и разговори, литературни срещи, филми, концерти, видеа, пърформанси и разнообразни други културни форми. Българи, германци, французи, англичани, сърби, поляци, румънци, украинци, американци, руснаци; учени, писатели, артисти, куратори, музиканти, журналисти, педагози и дипломати ще си спомнят за Берлинската стена, ще говорят за културните мостове, които ни свързват, но ще обсъждат и бариерите, видими и невидими, стари и нови, които ни разделят.  

Надяваме се чрез този обмен на гледни точки, на публични, творчески и аналитични езици да активираме обществения дебат за ценностите на културната традиция, за свободата и демокрацията, обединяващи Европа.

И ако тази практикувана чрез дискусии и култура солидарност се случи за няколко месеца, това няма да е малко. 

проф. Александър Кьосев