България - част от западната цивилизация. Това е автентичната синя идея, която се появи в българската политика на днешния ден преди 35 години.

Синята идея

Днес тази идея се представлява и защитава от около 300-350 хил. избиратели. Сред останалите избиратели има такива, които също подкрепят синята идея, ама не съвсем. Не в автентичния й вид.

Те искат европейски пари, но не и европейски правила. Искат европейско финансиране, но не и европейско върховенство на закона. Искат европейски програми, от които да се възползват чрез евразийска корупция.

Те са европейци, ама недотам. Те са ново начало в синята идея.

Новото начало

И това ново начало се появи отдавна. Преди повече от 20 години. След единственото самостоятелно управление на автентичната синя идея за всичките 35 години преход.

След това управление на власт дойде Царя, а след него Пъдаря. Именно те въведоха новото начало в синята идея.

Именно заради това ново начало България към момента е член на ЕС, но не съвсем пълноправен. И все още сме много далеч от спазването на европейските правила в нашата държава.

Политическата кариера на актуалното Ново начало също започна от тези среди. После то се прехвърли в Сарая. И това не е случайност, а закономерност.

Тези 300-350 хил. избиратели са известни като "умни и красиви". За противниците им това е иронично подмятане.
То обаче много им похожда. Няма по-умна и по-красива политическа идея от това България да е част от западната цивилизация.

Политически мазохизъм

Към момента политически представител на тези избиратели е "Продължаваме промяната – Демократична България". На последните парламентарни избори тези избиратели се показаха като малко по-умни, в сравнение с предпоследния вот.

Защото регистрираха малък ръст в гласовете. Дори да приемем, че този ръст не е кой знае какво, все пак нямаше спад.

А това също е голям успех за тази политическа общност. Защото тя е известна с политическия си мазохизъм.

На предпоследните парламентарни избори тя сурово наказа собственото си управление, като оттегли електоралната си подкрепа наполовина. При положение, че това управление -  по всички умнокрасиви критерии - беше изключително успешно. 

"Сглобката" бе опит да се свърши много работа с малко ресурси. С малко повече от 60 депутати да се свърши работа, за която са необходими 121, а в някои случаи 180 или поне 160.

Както е известно обаче в България най-големите "глупаци" са тези, които се опитват да свършат някаква работа. "Умници" са само онези, дето стоят отстрани, дават акъл и гледат сеир.

Събиране, разделяне

Политическите представители на умнокрасивата общност обаче напоследък не са достатъчно умни. При тях се наблюдават центробежни тенденции и недостатъчна консолидация.

Въпросът трябваше ли "Продължаваме промяната" и "Демократична България" да се обединяват няма еднозначен отговор. Но отговорът на въпроса трябва ли да се разделят, след като вече се обединиха, е повече от ясен - не, не трябва.

Напротив - трябва максимално да се консолидират. А не всяка партия да води собствена предизборна кампания, както бе на последните избори.

Умнокрасивата общност е подложена на непрестанни атаки от всички страни. Когато нейните политици правят компромиси, ги обвиняват, че са неможачи и некадърници. Когато пък не правят компромиси ги упрекват, че са инфантилни и безотговорни. 

В медийното пространство кафявият разказ за мазни турски кафета и скутове продължава да е изключително популярен. Нищо, че не се основава на факти, а само на голословни новоначалски твърдения.

Толкова е популярен, че на този разказ повярва и голяма част от умнокрасивата общност. Очевидно дори тя често е по-скоро повърхностна, отколкото задълбочена. Красива, но не чак толкова умна.

Популистите, фашистите, изборите в САЩ

Преди 35 години в България започна преходът към демокрация. И от тогава насетне въпросът кога този преход ще свърши е един от основните.

Днес отговорът е ясен. Преходът към демокрация никога не свършва. И това не важи само за България, а за всички демократични държави.

На Запад към момента стават все по-силни най-различни популисти, някои от които с откровен фашистки уклон. Един такъв политик стана дори президент на САЩ. Такива политици има и у нас.

Избирателите в САЩ гласуваха с голяма категоричност за човек с присъда за фалшификация на счетоводни документи и извънсъдебни споразумения - т.е признаване на вина - за сексуални посегателства срещу жени. Гласуваха за човек, който говори за мигрантите така, както навремето Хитлер е говорел за евреите.

За тях това се оказа не чак толкова важно. По-важното е битовата им надежда същия този човек да ги направи по-богати.

Този избор е демокрация, безспорно. Той обаче няма нищо общо с демократичните ценности.

Битовизмите и ценностите

Когато битовизмите станат по-важни от ценностите, първо идва диктатурата, а след нея - мизерията. Велик урок на историята, който очевидно всички по света забравят.

Перманентното противопоставяне на подобни политици е част от прехода към демокрация. Демокрацията не е статична, тя е динамична. Статични са само диктатурите.

В демокрацията има едно изначално вътрешно противоречие. При нея се управлява според волята на мнозинството.

За възприемането, осмислянето и прилагането на нейните ценности обаче е нужно определено интелектуално ниво, до което мнозинството от хората не достигат.

Преди появата на интернет и социалните мрежи мнозинството хора с недотам високо интелектуално ниво си знаеше мястото. Сега обаче, благодарение на същите тия мрежи, тези хора придобиха голямо самочувствие.

Социалните мрежи дадоха повече свобода и независимост. Но и унищожиха интелектуалния обществен филтър, който подпомагаше функционирането на демокрацията.

Дори в най-демократичните страни демокрацията често е в отстъпление. И на демократичните хора им се налага да я отстояват. Да продължават прехода, който при тях е започнал преди няколко века.

Това правят демократичните хора и в България в последните 35 години. Къде успешно, къде не чак толкова успешно.

България и диктатурата

Към момента преходът у нас е в силен застой и дори върви обратно назад. Защото има един корпулентен политик, който владее съдебната власт, правителството, Конституционния съд, голяма част от парламентарните партии, голяма част от медиите.

Този политик е на път да установи свирепа лична диктатура. На последните избори успя да привлече над 280 хил. избиратели.

Така че на българите, които определят себе си като демократи, им се налага да отстояват демокрацията още по-категорично от преди. Ако искат България да остане демократична държава.