Една от основните тези, която все още се чува достатъчно силно в публичното пространство, е че фигурата на Делян Пеевски е силно демонизирана. И че онези, които твърдят, че той реално управлява държавата, силно преувеличават неговата роля.

В последните месеци обаче се появиха достатъчно много факти,че държавата продължава да е завладяна от Пеевски. Политици и институции поименно се осветиха като негови проксита. А завладяната държава придоби конкретни измерения.

Калин Стоянов

До скоро единственият доказан факт за това, че Калин Стоянов, все още вътрешен министър, обслужва Делян Пеевски бе това, че Пеевски категорично го подкрепя. И тази подкрепа продължава и досега.

Наскоро обаче се появи и друг факт - МВР свали novonachalo.com - сайтът, осмиващ и иронизиращ Делян Пеевски. 

Самият Стоянов защити тези действия на МВР. Той определи като "политическа намеса" действията на депутата Божидар Божанов, който се е обадил на директора на Дирекция "Киберпрестъпност" от ГДБОП.

Самият Божанов обясни, че просто е попитал дали има някакво нарушение, извършено от онези, които поддържат сайта.

Димитър Главчев

Съмненията, че Главчев обслужва Пеевски, се появиха още когато като служебен премиер запази Стоянов на поста вътрешен министър. Те обаче окончателно се доказаха, когато той в рамките на дни първо назначи, а после уволни няколко областни управители

Единственото, което се бе случило междувременно е, че ДПС се разцепи и те заеха позиция против Пеевски. Това бяха областните управители на Кърджали Ресми Мурад и на Смолян Румен Пехливанов.

Горица Грънчарова- Кожарева

Горица Грънчарова-Кожарева също обслужи Пеевски, като запази Калин Стоянов. Тя го номинира за вътрешен министър, въпреки че свалянето на сайта novonachalo.com и цялата история около него, вече бе публично известен факт.

Девет конституционни съдии

Промените в Конституцията, свързани със съдебната реформа, бяха отменени с гласовете на следните съдии:

Маргарита Карагьозова Финкова

Филип Димитров 

Красимир Влахов 

Павлина Панова 

Таня Райковска 

Надежда Джелепова 

Соня Янкулова

Янаки Стоилов 

Атанас Семов

Tрима съдии - Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов – демонстрираха двоен стандарт. Според тях обикновено народно събрание не може да отнема правомощия на главния прокурор, но може да отнема правомощия на президента. Чрез тяхното гласуване промените в Конституцията, касаещи правомощията на президента, се запазиха.

Мнозина политици и анализатори коментират, че за настоящата политическа ситуация, в която е трудно да се назначи дори служебен кабинет, са виновни именно промените в Конституцията. И обвиняват за тях най-вече Христо Иванов.

Фактите обаче са други. Първо – спорно е доколко промените в Конституцията, касаещи президентската власт, са само и единствено лоши. Все пак те лишиха президента от еднолична власт и постановиха, че в нашата парламентарна република винаги ще има действащ парламент.

Второ – промените, касаещи президентската институция, не бяха по инициатива на "Продължаваме промяната – Демократична България". Те бяха по инициатива именно на Пеевски. И в крайна сметка конституционният съд запази промените, които Пеевски желаеше и отмени промените, които Пеевски не желаеше.

Прокуратурата и антикорупционната комисия    

Пет години след отпускането на необезопечен кредит на Румен Гайтански от Българската банка за развитие за близо 150 млн. лв., прокуратурата и антикорупционната комисия, и двете свързвани с влиянието на Делян Пеевски, изведнъж се задействаха. Моментът също съвпадна с разрива между Пеевски и Доган.

Самият Пеевски потвърди съмненията, че прокуратурата действа в негов интерес. Наскоро той попита публично:

"Г-н Доган, къде са 30-те милиона, които откраднахте от ББР"?

Пеевски имаше предвид, че част от кредита е отишла за погасяване на дълга на ТЕЦ-Варна, чийто собственик е Доган. Интересното е, че специално тези пари не са част по делото, което в момента върви срещу Гайтански.

Чудесно е, че все пак по този казус има разследване. Въпросът е обаче защо чак и точно сега. Има и един друг въпрос – защо не се разследват и други подобни съмнителни кредити, като например 150 млн. лева, които са дадени на "Булгартабак". Това дружество отдавна се свърза с името на Пеевски, като самият той преди години призна, че има дял в него.

По последни социологически данни Пеевски се радва на цели 2% обществено доверие. Видно е обаче, че властта му в държавата далеч надхвърля тази на политици с много по-голямо обществено доверие.