Назначаването от президента Румен Радев за член на СЕМ на Къдринка Къдринова – журналист, известен с прокарването на фалшиви наративи около руското нахлуване в Украйна, буди безпокойство за прозрачността на регулаторното наблюдение в България.

Това се казва в частта за страната ни от огласен днес в Брюксел доклад на организацията Инициатива за свободни медии на Балканите (ИСМБ).

Къдринова бе назначена с президентски указ през септември в СЕМ на мястото на Соня Момчилова. Тя е от квотата на държавния глава.

Безпокойство буди и кандидатурата на шефа на новините на бТВ Антон Хекимян за кмет на ГЕРБ – партията на бившия премиер Бойко Борисов, през 2023 г., се казва още в доклада. Това също поставя под въпрос независимостта на българските медии. 

Докладът е озаглавен „Невидимата ръка на медийната цензура на Балканите“. Предишният такъв доклад е от 2021 г. Оттогава българският медиен пейзаж се е оформил от чуждата собственост и политическата нестабилност, което е довело и до възможности, и до предизвикателства.

Чуждата собственост е довела до по-голяма конкуренция, а политическото непостоянство, белязано от чести избори и смени на властта – до плаващо ниво на медийната независимост. Въпреки известни подобрения в медийната свобода, политическото влияние продължава да прониква. Тези фактори представляват сложна и несигурна среда за бъдещето на медиите у нас.

Все пак през декември 2023 г. са се поуспокоили опасенията за политическо влияние върху СЕМ. Това е станало след приемането от Народното събрание на поправка в Конституцията, изискваща квалифицирано мнозинство при избора на членове на регулаторните органи. Целта е засилване на независимостта на регулаторите, включително на СЕМ.

„България имаше проблемна фигура начело на СЕМ – помните твърдението, че клането в Буча е било инсценирано“, припомни пред Клуб Z директорът на ИСМБ Антоанета Николова.

Тя очевидно визира доскорошния член и председател на органа Соня Момчилова.

„Напоследък пак има смущаващи феномени – например водещ новините, определящ медийно съдържание, от днес за утре става силен водещ кандидат. А също така една фигура, която познаваме с едни други симпатии, влиза в новия български регулатор. Докладът отчита и посочва тези неща. Но те са отчетени и от европейските институции в следващи доклади, което се базират на доклад като нашия“, допълни Николова.

Тя обаче изтъква, че ситуацията в българските медии е по-добра в сравнение с тази в съседни балкански страни. И това според нея, колкото и парадоксално да е, се дължи донякъде и на нестабилната политическа ситуация у нас.

„Може би няма такъв голям натиск в сравнение с предишните години. Като погледнем какво се случва в Сърбия, а и в Гърция, който ни взе трайно последното място по медийна свобода на Балканите, малко сме по-добре“, коментира директорът на ИСМБ.

Значителни промени след 2020 г.

Докладът отбелязва, че у нас са настъпили значителни промени в медиите от 2020 г. насам. Сред тях е продажбата на медийните активи на Делян Пеевски и загубата на властта на ГЕРБ. Въпреки тези промени политическите партии все още могат законно да притежават медии. Това буди безпокойство за намеса.

Нещо повече – обществените електронни медии и СЕМ остават податливи на държавно влияние, що се отнася до назначаването на членовете на органа.

Въпреки навлизането на нови играчи на пазара, остава безпокойството за прозрачността.

Дезинформация

Същевременно уязвимостта на България за дезинформация през последните години се изостри от намаляващата медийна свобода и ниското равнище на медийна грамотност в региона. Така е създадена среда, особено податлива на зловредно чуждо влияние.

Сериозната уязвимост на България в нейния медиен пейзаж създаде информационен вакуум, запълнен от проруска дезинформация и пропаганда от страна на влиятелни руски канали и проруски български играчи.

Тъй като е член на ЕС уязвимостта на България за проруска дезинформация представлява не само сериозна заплаха за нейните демократични структури, но и за интегритета и стабилността не европейските институции като цяло.

Чуждата собственост в медиите

Чуждата собственост играе ключова роля при засилването на конкуренцията и разнообразието на българския медиен пазар. Разнообразието може да бъде сметнато за фактор, подпомагащ относителното засилване на медийната свобода.

С големи електронни медии като бТВ и НОВА, притежавани от международните телекомуникационни групи PPF Group и United Group, в България се насърчава разнообразно отразяване на новините.

Развитието на медийния пазар обаче остава несигурно. Липсата на всеобхватни пазарни данни за приходите, недостатъчните прагове за ограничаване на прекалено голямата собственост и значителната концентрация на телевизионните зрители (81%) и радиослушателите (77%) в четирите най-големи телевизионни и радиогрупи представляват сериозен риск за устойчивостта и по-нататъшното развитие на медийния плурализъм в България.

Придобиването на Yettel от араби е сериозен риск

Рисковете са още по-осезаеми след скорошното одобрение от Европейската комисия на придобиването на мажоритарен дял в активите на PPF Telecom в България от групата e&, която е от Обединените арабски емирства (ОАЕ), пише още в доклада. PPF е съсобственик в новосъздаденото дружество e& PPF Telecom Group, което притежава телекома Yettel.

Отделянето на активите на телеком активите на PPF Telecom от телевизията в България, по-специално бТВ, позволява на местните заинтересовани лица да използват телевизията като инструмент за влияние. Тази промяна подкопава гаранцията за редакционна независимост, дискредитира журналистическите стандарти и заплашва съществуването на първия частен и международен телевизионен канал в България.

Навлизането на e& на европейския пазар през България ще направи изключително важно наблюдението на влиянието на групата върху медийния плурализъм в страната.