Ангела Меркел в своя мандат се е опитвала да забави желанието на Украйна за бързо членство в НАТО, защото още тогава е била загрижена за военен отговор от страна на Русия. Това пише 70-годишната бивша канцлерка в своите мемоари, които ще бъдат публикувани във вторник. Извадки от тях бяха публикувани предварително от в. "Ди Цайт".

В книгата с програмното заглавие "Свобода" Меркел описва запомнящи се срещи с бившия канцлер Герхард Шрьодер, с тогавашния и бъдещия президент на САЩ Доналд Тръмп и с руския президент Владимир Путин.

Тя изразява и позиция по съвременни събития: признава, че е желала победата на демократичната кандидатка за президент на САЩ Камала Харис, и то "от сърце", както пише тя.

„Считах това за илюзия“

Политиката ѝ спрямо Украйна все още се критикува в Киев. За решаващата среща на НАТО през 2008 година в Букурещ, когато се обсъждал статутът на Украйна и Грузия като кандидатки за членство, Меркел пише:

„Разбирах желанието на страните от Централна и Източна Европа да станат възможно най-бързо член на НАТО“. Но: „Присъединяването на нов член трябваше да донесе не само сигурност за него, но и за НАТО“.

Тя виждала рискове от факта, че руският Черноморски флот има договорено присъствие на полуостров Крим в Украйна.

„Такова свързване с руски военни структури не е съществувало при нито един от кандидатите за членство в НАТО. Освен това по това време само малцинство от украинското население подкрепяше членството на страната в НАТО“, припомня тя.

„Считах за илюзия да се предполага, че статусът на кандидат за членство на Украйна и Грузия ще предостави защита от агресията на Путин, че този статус ще бъде толкова възпиращ, че Путин ще се откаже от агресивната си политика. Би ли било възможно, ако ситуацията се беше изострила, да се предположи, че страните-членки на НАТО ще реагират военно – с оръжейни доставки и с войски – и ще се намесят? Би ли било възможно да поискам от Бундестага мандат за нашата армия и да получа мнозинство за това?“

В края на краищата се стигнало до компромис, но той имал цена, както пише Меркел: „Фактът, че Грузия и Украйна не получиха обещание за статус на кандидат за членство, беше за тях отказ от надеждите им. В същото време това, че НАТО им даде общо обещание за членство в бъдеще, беше за Путин „да“ за членството на двете държави в НАТО – това беше декларация за война.“

„Целта на Тръмп не беше решаване на проблемите“

При първата си среща с новоизбрания тогава президент на САЩ през 2017 година, той я попитал за отношението ѝ към Путин. „Руският президент явно го е очаровал. През следващите години имах впечатлението, че политици с автократични и диктаторски наклонности го привличаха неустоимо“, пише Меркел.

Тя си спомня, че след тази пресконференция станало много трудно. Тръмп ѝ отправял обвинения, на които тя отговорила с цифри и факти. „Ние разговаряхме на две различни нива. Тръмп на емоционално, аз на рационално... Решението на проблемите не беше целта му“, спомня си тя.

„Изглеждаше ми, че той искаше да накара събеседника си да се почувства виновен. Когато осъзна, че решително се противопоставям на идеите му, той рязко прекрати нападките си и смени темата. В същото време имах впечатление, че той иска да угоди на събеседника си.“

Тръмп гледал на всичко през призмата на имотния предприемач, който иска да придобие терен. „За него всички страни бяха в състезание, при което успехът на едната е неуспех на другата. Той не вярваше, че чрез сътрудничество може да се увеличи благосъстоянието на всички.“

В лична аудиенция при папа Франциск няколко месеца по-късно Меркел споделила притеснението си, че САЩ ще се оттеглят от Парижкото споразумение за климата под ръководството на Тръмп. „Без да споменавам имена, попитах го как би се справил с фундаментално различни мнения в група от важни личности. Той ме разбра веднага и отговори без излишни украшения: „Огъване, огъване, огъване, но внимавай да не се счупи.“ Тази картина ми хареса.“

В спомените си Меркел се връща и към прочутата сцена от телевизионно предаване през 2005 година, когато веднага след обявяването на изборните резултати в студиото седят тя и съперникът й Герхард Шрьодер. Меркел е спечелила, но е ясно, че ще трябва да намери коалиционен партньор, а Шрьодер отказва публично да признае победата й. Поведението му предизвика истински скандал, защото той наруши всякакви граници на приличието и крещеше, сочейки към Меркел:

„Тази ли? Тази ли ще е канцлер, тя не може да е канцлер!“

„Аз седях там, сякаш не бях част от всичко това, той се държеше така, сякаш не присъствах в студиото. Беше сюрреалистично, все едно гледах тази сцена у дома по телевизията. Непрекъснато си повтарях: „Не се включвай, не репликирай, защото твърде бързо и ти ще нарушиш добрия тон и ще стане скандал. Беше ми напълно ясно, че преживявам нещо специално, но всичко се случваше почти неосъзнато. Много се съмнявах, че Герхард Шрьодер би се държал така с мъж.“