Нарастващ политически натиск, стрес и депресия, както и липса на достатъчна професионална подготовка. Това констатира проучване на Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ) сред работещи в медиите.

То се провежда за седми път от 2011 г. насам чрез анонимни анкети. Резултатите от изследването бяха представени в понеделник във Френския институт в София.

„Изследваният период – 2023 и 2024 г., е изключително интересен, защото това е период на безкраен цикъл от избори – феномен, който безспорно оставя своите следи върху журналистиката. На последните избори през октомври станахме преки свидетели на откровена агресия срещу журналисти – както вербална от водещи политици, така и буквално физическа от представители на политическите партии по места. Завърна се и феноменът с „опразването на столчета“, коментира Мария Черешева, журналистка и председателка на УС на АЕЖ-България, която модерира дискусията.

„В такава среда работят българските журналисти“, посочи авторът на доклада д-р Илия Вълков, член на УС на АЕЖ-България, журналист в БНР и преподавател в УНСС.

Оценки

Позитивните оценки в сектора са плахи и несигурни. Мнозинството от респондентите оценяват свободата на словото в България със „средна“ оценка. Регистрира се плахо нарастване на позитивните оценки „добра“ и „много добра“ и спад в оценките „лоша“ и „много лоша“. Остават обаче сериозни проблеми за решаване: концентрацията и непрозрачната собственост, сливането на икономически и политически интереси, липсата на синдикална защита и недостатъчната професионална подготовка на журналистите. Мнението, че саморегулацията в сектора е неефективна, скача с близо пет пункта в сравнение с 2022 г.

Концентрирането на медиите в София, разширяването на „информационните пустини“ и изчезването на регионалната журналистика вече са неотменима част от пейзажа в сектора. Вероятно заради поредицата от сътресения в политическата среда за първи път натискът, който идва оттам, достига пик – 77,2% от участниците в проучването го посочват като най-често срещан в работата им. Разпространението на клевети срещу журналисти и медии също е във възход. Продължават да бъдат високи и стойностите на автоцензурирането. „Апатия и преумора“, „влияние на политици върху собственици на медии“, „вътрешен натиск“, „дела шамари“ – всичко това е част от професионалния дневен ред на българските журналисти, посочват от АЕЖ.

Основни проблеми

В анкетата са участвали анонимно общо 206 души - журналисти, редактори, медийни експерти. Самото изследване не е национално представително за професионалната общност, обясни Илия Вълков.

Сред трите основни проблема за българските медии са посочени:

  • сливането на икономически и политически интереси при управлението на медиите - 75.2%
  • недостатъчната образователна и практическа подготовка на журналистите - 60.7%
  • концентрацията на медийната собственост и/или разпространение - 50.5%.

Политически натиск

Сравнени с проучването отпреди две години, в процентно отношение през 2024 г. резултатите не показват сериозни динамики. Но прави силно впечатление, че делът на респондентите, които свидетелстват за политически натиск, расте до 77,2% (през 2022 г. е 72,5%). Тежестта на съдебното преследване и разпространението на клевети срещу журналисти и медии също нараства устойчиво.

Според Орлин Спасов, медиен експерт от Фондация „Медийна демокрация“ и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, през последните години е имало стабилизиране на медийната среда, но сега е започнал отново регрес и увеличаване на политическия натиск. „Политическите субекти задкулисно възстановяват своето влияние върху медиите и наблюдаваме реставрация на опитите им да влияят“, отбеляза той.

Спасов констатира и тежки форми на трудова експлоатация на журналисти. Това според него води до сериозни последици върху понижаване на качеството и ограничаване на свободата на словото. Основание за този извод са често срещаните изрази в изследването като: „претоварен режим“, „ниско заплащане“, „липса на защита от страна на медията“, „финансов натиск“ и др.

Депресия

Според Орлин Спасов анкетата е констатирала и емоциално, физическо и психическо изтощение.

„Журналистическата експлоатация и появата на депресия са много тясно свързани, коментира преподавателят. „На много места в анкетата срещаме директни описания на тези депресивни състояния и нека да цитирам самата анкета - какво казват журналистите, какви думи използват, за да опишат своето състояние. Непрекъснато се говори за апатия, за загуба на мотивация за работа, за негативни преживявания и емоции, за липса на кураж, за страх от конфликти, за страх от порицание и т.н.“

Доказателство за депресия можело да се види и в таблица, показана в съответна презентация от проучването, където се пита „Когато като журналисти отразявате някои от тези събития, които предизвикват тревога и стрес, какво най-често изпитвате?“

„И отговорите според мен експлицитно се свързват с някои от най-често срещащите се симптоми на депресия. Вие просто сте ги изредили в тази таблица и журналистите се идентифицират с тях – безсъние, тревожност, изнервеност, паник атаки, лесна раздразнителност, промени в настроението, лош апетит – ето ви клиничната картина на депресията, най-често срещаните симптоми. И тук имаме пряка идентификация с тях от журналистите и съвсем не е нужно да си психотерапевт, за да видиш, че участващите в анкетата журналисти съвсем пряко приемат за валидни за себе си някои от тези най-разпространени симптоми на депресията. Така че журналистиката става една професия, която е доста рискова в здравен смисъл, така да се каже. Това за мен разкрива анкетата“, заяви още Орлин Спасов. Според него тази анкета правела доста ясен портрет на българския журналист като „силно депресиран“.

А Илия Вълков се пошегува: „Сега трябва онзи младеж с розовия халат да излезе с табела „От репресия към депресия“.

Орлин Спасов пък посочи като свое обобщение: „За мен е голяма изненада, че над 80% от анкетираните журналисти искат психотерапевтична помощ за справяне със стреса.“

„Това вече е стандарт в международните редакции, между другото, което явно тук е тема табу, защото ние сме много по-корави от всички останали журналисти, но по принцип достъпът до някаква форма на подкрепа, когато не се чувстваш добре, е нещо, което все повече бива легитимирано в сериозните редакции – извън България“, коментира от своя страна Мария Черешева.

Видео от събитието тук: