Загубеното време, през което България и Румъния бяха държани извън Шенген по политически причини, доведе до засилването на евроскептицизма в двете страни, като електоралните нагласи го показват много ясно.

Това заяви от трибуната на Европейския парламент в Страсбург българският евродепутат Ивайло Вълчев от ИТН и групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР)

Той говори на дебат, посветен на очакваното предстоящо приемане на България и Румъния в Шенген и по суша.

„Антиевропейските субекти печелят. Европа си позволи да създаде усещането, че има нации втора ръка. И дори да изпълним всичко, някои страни могат да поставят допълнителни условия, решавайки свои вътрешни проблеми“, изтъкна Вълчев.

И настоя, че е необходимо ЕС да финансира физическите съоръжения по границата ни с Турия. Тази мярка според него трябва да залегне в европейския бюджет, ако искаме стабилни граници.

Очакванията са решението за България и Румъния да бъде прието на 12 декември в Брюксел, по време на Съвет „Вътрешни работи“.

„Надявам се на 12 декември да имаме окончателно решение без допълнителни условия и така дългогодишната сапунена опера „България и Румъния в Шенген“ да завърши с хепиенд“, заяви социалистът Кристиан Вигенин.

Според подписаното на 22 ноември в Будапеща споразумение най-малко 6 месеца след пълноправното ни приемане в Шенген ще останат проверките по границата с Румъния. Не е задължително обаче те да бъдат извършвани на съществуващите сега ГКПП. По-скоро те ще бъдат произволни или по сигнал, като властите в двете страни ще решат къде и как ще става това.

Илхан Кючюк от ДПС и либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ) си пожела това да бъде последната му реч, посветена на приемането ни в Шенген. Именно с такава реч той започнал политическата си кариера в Европейския парламент през 2014 г.

След което зададе няколко въпроса, на които си отговори сам:

„На кого беше нужно българските и румънските граждани да бъдат държани извън Шенген? Стана ли европейската икономика по-конкурентноспособна? Не. Решихме ли си въпроса по външните граници? Не. Обратно – с нашите усилия Щенгенското пространство става по-силно.“

"Вие успяхте!“

Андрей Новаков от ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП) се обърна от трибуната към българския народ, бизнес, шофьорите, изстрадали по думите му тази несправедливост и изтърпели унижения в студ и жега по границите.

„Шенген не е подаяние, а заслуга. Вместо "благодаря" искам да кажа на всички българи и румънци: "Вие успяхте!“, каза той.

Неговият съпартиец Андрей Ковачев изтъкна, че необоснованото отлагане на приемането ни в Шенген е ощетило икономиката ни, особено в транспортния сектор, както и инвестиционния климат.

По-скептичен бе Станислав Стоянов от „Възраждане“ и крайнодясната група „Европа на суверенните нации“ (ЕСН). Той е на мнение, че Шенгенската система днес е неефективна и уязвима, и припомни, че една трета от страните членки са върнали граничния контрол.

„В сегашния си вид Шенген е заплаха за сигурността на ЕС. Дъблинският регламент натоварва държавите по външните граници. Новият Пакт за миграцията и убежището позволява богатите страни да си плащат, за да приемат по-малко мигранти, за сметка на по-бедните. Надявам се това не е причината за приемането на България и Румъния“, заяви Стоянов.

Австрийка обяви Шенген за провал

Само един евродепутат се изказа против Шенген. Това бе австрийката Петра Щегер от групата „Патриоти за Европа“ (ПзЕ).

„Шенген се провали заради неконтролираната миграция и вашата неспособност да се борите с нея и да защитите външните граници. Само икономическите бежанци печелят от Шенген. Това е провал на целия Европейски съюз. В Австрия, например, Магнус Брунер, който се провали в националното правителство, сега стана еврокомисар. Това е срам“, каза тя.

Брунер ще бъде еврокомисар по вътрешните работи и миграцията. А именно Австрия наложи вето и заради това България и Румъния бяха приети в Шенген само по въздух и вода.

Румънският независим депутат Луис-Виченциу Лазарус пък поиска Австрия да бъде наказана и да заплати компенсации в размер на най-малко 50 милиарда евро на страната му заради забавеното приемане в Шенген. Той изчисли, че Румъния е загубила 130 милиарда евро – по 1- милиарда за всяка от 13-те години, през които чака приемане в пространството за свободно пътуване.

Еврокомисарката по вътрешните работи Илва Йохансон честити успеха на България и Румъния. Тя се сбогува, тъй като това бе последната й реч в Страсбург. Швеция ще има друг представител в следващата Европейска комисия, която трябва да встъпи в длъжност на 1 декември. Йохансон вече си е сложила бутилка шампанско в хладилника за Нова година и ще мисли тогава за своите български и румънски приятели.