Глупост

В "Демократична България" направиха глупост. Пресякоха червена линия, която не трябваше да пресичат дори и еднократно.

За "Продължаваме промяната" и техните избиратели подобен компромис - общ политически вот с "Възраждане" - може би е допустим. За "Демократична България" и техните избиратели със сигурност не е.

Глобално погледнато някак си е хубаво поне една червена линия да не бъде пресичана. Пресичането на всички възможни червени линии трудно може да се нарече добра политика.

Достатъчно голям въпрос е редно ли е да се прави какъвто и да е компромис с проруска профашистка партия, която заплашва политическите си опоненти с лагери и затвори. Въобще има ли каквото и да е краткосрочно оправдание за подобна стъпка, която безспорно е огромен гаф в дългосрочен план.

Има обаче и друг проблем - няма никаква гаранция, че и краткосрочните намерения ще бъдат реализирани. Общ политически вот с "Възраждане" не дава гаранции, че Борислав Сарафов няма да бъде избран за главен прокурор. Или че ще бъде приет бюджет, който да е подходящ за влизане в еврозоната.

Когато по времето на "сглобката" бе пресечена другата червена линия - Бойко Борисов и Делян Пеевски - перспективите бяха добри и си струваше. В крайна сметка промените в Конституцията, свързани със съдебната реформа, станаха факт.

Малко след това обстоятелствата, очевидно, се промениха. Тогава „Има такъв народ“ и същото това „Възраждане“, в услуга на Пеевски, сезираха Конституциония съд. И този съд – също в услуга на Пеевски – опраска съдебната реформа.

От "Демократична България" бяха направили достатъчно много компромиси, преди да пресекат червената линия с "Възраждане". Всъщност те и "Продължаваме промяната" бяха единствените, които все пак опитваха да направят нещо, за да заработи парламентът.

Съумяха да бъдат хем принципни и последователни, хем да се опитват реално да свършат нещо и въобще изглеждаше, че са улучили вярната посока. Призивът всички да гласуват общо за един кандидат, за да няма подозрения за политически мнозинства, бе достатъчен. След пресичането на червената линия "Възраждане" принципността и последователността малко се загуби.

Впоследствие и "Продължаваме промяната", и "Демократична България" отказаха да гласуват заедно с ГЕРБ и БСП. А "Демократична България" отново не гласува и  с "Възраждане", с което бе последвателна поне в еднократността.

Така от коалицията този път не влязоха в капана, който им бе заложен - политическо  мнозинство с ГЕРБ и БСП с основателни съмнения, че това е от полза за Пеевски. А "Демократична България" отново се дистанцира от "Възраждане".

Гафът обаче си е гаф. И той си остава.

Голяма глупост

В "Продължаваме промяната" направиха голяма глупост. Изключиха или поискаха да изключат двама депутати не за друго, а защото са отказали да влязат в общ политически вот с "Възраждане".

Парламентарната група на "Продължаваме промяната - Демократична България" бе в уникалната и прекрасна ситуация да е единствената парламентарна група, в която различно мнение е допустимо. И това много й подхожда - както на парламентарната група, така и на общността, която тя представлява.

Правото на различно мнение е демокрация. Изключването на някого поради различно мнение - и то по сериозен, основополагащ въпрос, по който е трудно да има еднозначна позиция - е точно обратното на демокрация.

Ловка политическа маневра

Всичко това обаче би могло да се възприеме и като ловка политическа маневра. Маневра, направена по случайност, която обаче показва групата на "Продължаваме промяната - Демократична България" в добра светлина. И за пореден път разкрива недъзите на техните опоненти - т.е. на всички останали.

1. С пресичането на червената линия "Възраждане" депутатите от "Демократична България" категорично показаха, че са всичко друго, но не и зависими. Те вземат решения според собствената си воля.

Или според собствената си глупост - въпрос на гледна точка. Могат да са в "сглобка" с Борисов и Пеевски, могат и да гласуват с "Възраждане". Напълно свободни, може би малко недалновидни, но категорично независими.

Приказките за мазни турски кафета за пореден път бяха опровергани. При това с конкретни действия, от които Пеевски бе видимо изнервен.

Отделно - когато говорят за "Възраждане" и Борисов, и Пеевски, трябва да мълчат. Неотдавна, например, те подкрепиха откровено фашисткия закон на "Възраждане" за забрана на т.нар. ЛГБТ пропаганда.

Когато говорят за Пеевски от "Има такъв народ" и "Възраждане" също трябва да мълчат.  В много случаи те бяха безценен помощник на корпулентния политик, не само при опраскването на съдебната реформа.

С Кирил Петков Пеевски си крещи на първия ред в пленарната зала. Докато Тошко Йорданов същият този Пеевски го гушка на парламентарната трибуна. Езикът на тялото, както е известно, е доста красноречив.

2. Покрай действията на "Продължаваме промяната - Демократична България" за пореден път стана безпощадно ясно, че независимостта не е отличителна черта за ГЕРБ. Дни наред в пленарната зала Пеевски не подкрепя Борисов. И въпреки това Борисов не смее дори да си помисли да гласува нещо против волята на Пеевски.

В един момент Борисов направи някои промени в подхода си, но генерално всичко си бе същото. Той все още отказва да се разграничи от Пеевски. И дори го брани с питания до Конституционния съд.

Промяната в позицията на ГЕРБ с оттеглянето на техния кандидат и подкрепа за кандидата на БСП изключително много приличаше на поредния капан за "Продължаваме промяната - Демократична България". И те този път - трябва да им се признае - не влязоха в него. Принципно и последователно заявиха, че не могат да подкрепят партии, които не подкрепят "санитарния кордон" около Пеевски.

3. Що се отнася до БСП покрай действията на "Продължаваме промяната - Демократична България" те вече окончателно се легитимираха като "ново начало". В крайна сметка гласовете, които не достигат, за да заработи парламентът  - нещо, което Пеевски очевидно не желае - можеше да дойдат и от БСП. Но не дойдоха. 

4. Голямата глупост на "Продължаваме промяната" даде възможност на депутатите от "Демократична България" да поизмият малко срама от челото. Като защитят нарочените за изключване.

5. Веднага, след като от "Продължаваме промяната - Демократична България" гласуваха заедно с "Възраждане", те бяха награчени от всякакви анализатори и журналисти. От същите тези, които малко преди това обвиняваха именно тях, че парламентът не може да заработи.

След това пък бяха нападнати за това, че отказаха да гласуват заедно с ГЕРБ и БСП. Това е нивото на българския политически анализ. То е ниско, може би дори по-ниско от нивото на българската политика.

Българският политически анализ рядко е независим фактор. Той обикновено е обслужващ персонал.

Българският политически анализ се свежда до това, че всички са маскари. Като така - волно или неволно - се прикриват най-големите маскари.

Проблемът е, че глупостите, които от "Продължаваме промяната - Демократична България" извършиха, са пределно ясни за всички. Докато малцина ще видят във всичко това ловка политическа маневра. Малцина ще оценят положителните страни на случилото се.

Така трудно се постига политически успех, извън жълтите павета. Дори и там вероятно ще бъдат инкасирани загуби.