Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Да ме прости Господ, но гласът народен невинаги е глас Божи. Обединеното кралство днес е витрина на това, което кълнящите се във волята "суверена" му оставят, след като са го съблазнили с обещания за лесни решения на трудни проблеми.

Вече няма никакво съмнение - Брекзит е икономически провал за някогашната втора икономика на Европа (и шеста в света). Това показва ново изследване на международен екип икономисти, публикувано от американското Националното бюро за икономически изследвания (National Bureau of Economic Research). Според авторите до 2025 г. британският БВП е намален с 6–8%, инвестициите – с 12–18%, заетостта – с 3–4%, а производителността – със същия процент. Причините: висока несигурност, спад в търсенето, управленски ресурси, отклонени към процеса на Брекзит.

Брекзит удари и ЕС – веригите за доставки се усложниха, бюрокрацията гълта ресурси, а търговията през Ламанша носи по-малко печалба. Загубата на Лондонското Сити е стратегическа, а ЕС стана по-слаб и икономически: излизането на Великобритания му отне около 13% от населението и 15% от БВП. Геополитически ефектът е също тежък – ако Съюзът все още включваше две ядрени сили и двама постоянни членове на Съвета за сигурност, тежестта му щеше да е далече по-голяма в свят, доминиран от Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Цзинпин.

След Брекзит миграционният профил на Обединеното кралство се промени дълбоко: свободното движение от ЕС бе прекратено на 1 януари 2021 г., а точковата система отвори повече канали за мигранти извън ЕС по работни и студентски визи. Това намали рязко нетната миграция от ЕС, но общата нетна миграция остана исторически висока заради ръст на пристигащите извън ЕС.

Данните на Националната статистическа служба показват, че нетната миграция е била около +336 хил. през 2016 г., +313 хил. през 2020 г., достигайки +745 хил. през 2022 г., и оставайки много висока през 2023 г. (+764 хил., ревизирана оценка), с понижение през 2024 г. (+672 хил.) вследствие на регулаторни промени при визите и за чуждестранните студенти.

Този „парадокс“ – по-ниска миграция от ЕС, но по-висока обща миграция – е потвърден както в официалната статистика, така и в академични и аналитични обзори. В същото време незаконната миграция с „малките лодки“ през Ламанша се увеличи рязко след 2018 г., достигна пик през 2022 г. (45 774 души), след което спадна през 2023 г. (~29 хил.) и 2024 г. (~25–30 хил.), на фона на засилени мерки, двустранно сътрудничество с Франция и ръст на принудителните връщания и доброволните напускания.

Данните сочат не „замяна“ на европейски квалифицирани кадри с „неквалифицирани“ от извън ЕС, а пренареждане: силен приток към здравеопазването и социалните грижи, стабилен интерес към ИТ и инженерни професии и едновременно дефицит в строителството, селското стопанство и услугите, където свободното движение преди Брекзит осигуряваше бързо и гъвкаво попълване на работни места.

По отношение на социалната система, преобладаващата част от мигрантите в активна възраст работят и допринасят фискално; натискът е осезаем в жилищната инфраструктура и местните услуги, но икономическите оценки през последните години показват положителен нетен принос от миграцията за БВП и за ключови публични услуги като Националната здравна служба.

Накратко: Обединеното кралство се лиши от „лесния“ европейски канал за широк спектър от професии, но компенсира част от него с целенасочен приток на извън-ЕС кадри в здравеопазването, ИТ и инженерството; недостигът се концентрира в отрасли, които преди разчитаха на свободното движение за бърза заетост.

Но, ако все пак днес миграцията се оказва полезна за британската икономика, защо тя беше главната причина обосновала Брекзит? Няма ясен политически отговор на този въпрос. Както и на другия - за обещанията на брекзитърите, че нетната миграция ще намалее. 

Девет години след референдума от 23 юни 2016 г. британците все по-често съжаляват за избора си. Според проучване на YouGov от юни 2025 г., 56% от гражданите смятат Брекзит за грешка, а едва 31% продължават да го подкрепят. Разделението между подкрепящите оставането в ЕС и напускането му („remainers“ и „leavers“) се задълбочава от 2021 г. насам.

Идеята за Бритърн (Breturn) – връщане на Великобритания в ЕС – макар да изглежда логична, остава политическо табу - и на двата бряга на Ламанша.

„Фундаментално, Обединеното кралство принадлежи към европейското семейство. Брекзит беше акт на самонараняване“, коментира Стивън Евъртс, от Европейския институт за иследвания на сигурността пред брюкселската платформа La Matinale Européenne.

Правителството на лейбъристите в Лондон, въпреки голямото си мнозинство, е изправено пред евроскептична медийна среда и пред сериозни и спешни икономически и социални проблеми. Европа също има други грижи и не всички в нея са простили авантюрата "Брекзит".

Ако между ЕС и Обедненото кралство от известно време се наблюдава сближаване, то е с малки, секторни стъпки - например по международни въпроси - Украйна, Газа, сътрудничество в изследванията и иновациите, санитарни и фитосанитарни стандарти, търговия с храни, студентска мобилност, идеи за частична интеграция в области като енергетика и отбрана.

Макар обществената подкрепа за сближаване с ЕС да расте, политическата воля (и най-вече смелост) липсва. 44% от британците смятат Breturn за лош приоритет в момента, а само 37% го поставят като водеща задача. Дългосрочно обаче – при евентуален референдум след 25 години – мнозинството (52%) би подкрепило връщането, показват днешните данни на YouGov.

Догодина българите пак са призовани към урните. Ще избираме най-малко президент. Освен че ще определи следващия държавен глава, този избор ще бъде и референдум за пътя, по който върви страната ни. Популизмът пак ще се развихри. Но вече сме видели един от световните му уроци. Затова, преди да вземете бюлетината или да натиснете копчето, спомнете си за Брекзит. Това отрезвява.