Унгария поиска от САЩ да изключат руската банка "Газпромбанк" от санкциите, когато става дума за плащания за природен газ, тъй като те могат да се отразят отрицателно на някои съюзници на Вашингтон. Това заяви унгарският външен министър Петер Сиярто, цитиран от Ройтерс, информира БТА. 

САЩ наложиха нови санкции срещу "Газпромбанк" на 21 ноември, тъй като американският президент Джо Байдън предприе допълнителни мерки, за да накаже Москва за инвазията й в Украйна, преди да напусне поста си през януари.

Санкциите не позволяват на контролираната от държавата кредитна институция да извършва нови трансакции, които включват финансовата система на САЩ.

"Вчера подадохме нашето искане до съответните американски власти "Газпромбанк" да бъде освободена от санкции, когато става въпрос за плащания за природен газ", каза Сиярто на брифинг, излъчен на страницата му във Фейсбук.

Сиярто, който говори в Брюксел след срещата на външните министри на НАТО, цитирa американския държавен секретар Антъни Блинкън, който е заявил, че "иска да се консултира със съюзниците, на които санкциите създават проблеми". 

Унгария получава около две трети от вноса си на газ от Русия, но натискът върху страната се увеличава, тъй като съседите на Будапеща се отдалечават по-бързо от руската енергия след инвазията на Москва в Украйна.

Украйна получава 4,5 млрд. кубични метра газ годишно от Русия по силата на 15-годишно споразумение, подписано през 2021 г.

Сиярто каза, че освобождаването от санкциите би било подобно на това, което се гарантира за други руски банки, които обработват плащания за руския уран, който САЩ купуват.

Унгарският министър каза, че ще пътува до Вашингтон по-късно днес, но не даде подробности какви теми ще бъдат обсъждани.

Сиярто пътува в понеделник до Москва за разговори с руския енергиен министър Александър Новак и каза, че Унгария работи по намирането на решение за плащането на руски газ, след като "Газпромбанк" попадна в списъка на компаниите, които са обект на руските санкции.

Унгария все още получава по-голямата част от своя газ от Русия по силата на дългосрочни договори с "Газпром", припомня ТАСС. През 2022 г. в страната са влезли 4,8 млрд. куб. м гориво по тръбопровода "Турски поток" и разклонението му през България и Сърбия. По унгарски данни през 2023 г. вноса на руски газ е нараснал до 5,6 млрд. куб. м.

Сиярто каза по-рано тази година, че към края на октомври Унгария е получила 6,2 млрд. куб.м. природен газ от Русия.

Припомняме, че преди дни стана ясно, че Турция вече е започнала преговори за дерогация по доставките си от Русия. 

Защо е важно?

Преди седмици агенцията за контрол на външните активи на финансовото министерство на САЩ обяви, че руската банка Газпромбанк ще попадне под ударите на санкциите. 

А това е изключително важно, защото именно тази банка до момента беше вратата, през която преминаваха всички плащания на Европа за руския газ, където и колкото той беше доставян на континента. С влизането в сила на санкциите от януари на следващата година, няма да има нито европейска, нито турска или друга банка, която би приела да работи със санкционирана от САЩ руска институция, ако иска да има операции и в западния свят. 

Показателно за ефекта на санкциите е, че турските власти вече са започнали разговори със САЩ за освобождаване от санкции, за да могат да продължат да купуват руски газ. 

България и "Газпром" вече нямат договор за доставка, след като руснаците едностранно дерогираха контракта след отказ на София да изпълни ултиматум за промяна на начина на плащане. 

Този ултиматум между другото предвиждаше да плащаме в рубли именно през Газпромбанк или по-точно да плащаме в долари, но Газпромбанк вътрешно да обръща парите на руския пазар в рубли и плащането да се счита за извършено чак когато рублите постъпят по сметката на "Газпром". Или казано просто - всичко да зависи именно от санкционираната сега банка.  

Но и в момента имаме отношения с руската банка, защото страната ни получава транзитни такси, които "Газпром“ плаща за използването на т.нар. Балкански поток, който иначе си е "Турски поток". 

Според договора те минават именно през Газпромбанк и са пряко обвързани с плащанията на "Булгартрансгаз" към формалния изпълнител на газопровода - "Аркад", зад който реално стои "Газпром". Спирането на първите плащания ще доведе и до спирането на вторите. А това може да означава и спиране на самия транзит за Сърбия и Унгария. 

Тоест в момента под въпрос са приходите ни от транзитни такси и възможността този поток въобще да оперира.