Войната в Сирия отново избухна в пълна сила, при това напълно неочаквано за Башар Асад и съюзниците му Русия и Иран. Това става ясно от кадрите, заснети от бунтовниците след превземането на градове като Алепо. В техни ръце са попаднали и четири военни летища, на които спешно оттеглящите се войници от армията на Асад оставят изтребители и руска ПВО-система.

Въпросът на въпросите е защо войната пламна отново с пълна сила точно сега, след като изглеждаше, че Асад отново е затвърдил позициите си и фронтовете бяха стагнирали от години без напредък за нито една от силите в региона?

Всъщност случващото се в Сирия е следващият етап от войната, която Израел обяви на „Хамас“ и „Хизбула“ след нападението им на 7 и 8 октомври миналата година. Явно бунтовниците и подкрепящите ги регионални сили са успели да се възползват от победите на Израел и да ги обърнат в своя полза. Израел успя почти да сломи „Хамас“ и да отслаби толкова „Хизбула“ , че ефектът от това се усети дори и в нейния кукловод – Иран. Към това се прибавя и значителното изтощение на Русия в Украйна, където тя съсредоточава силите и вниманието си за сметка на подкрепата си за Асад. 

Но да се върнем по-назад. Всъщност Башар Асад беше почти "пътник" през 2011 година, когато идбухна гражданската война в Сирия. Той успя да се закрепи на власт, само благодарение на дирижираната от Иран милиция на “Хизбула“ и на военно-въздушната подкрепа на Русия.

„Хизбула“ играе значителна роля като сухопътна армия в Сирия от 2015-2016 година, докато Русия осигурява атаките по вражеските бунтовни градове от въздуха – предимно срещу цивилно население, което обезкуражава до голяма степен опозицията.

В крайна сметка „Хизбула“, а чрез нея и Иран, успяха до такава степен да увеличат влиянието си, че през последните години Асад се превърна в тяхна марионетка.

Тогава започна реално войната на Русия срещу Украйна. В края на февруари 2014-та Русия завзе Крим и оттогава конфликтът се ожесточаваше все повече, като през 2022-ра от регионален се превърна в реална война между Русия и Украйна. Това накара Кремъл да преосмисля все по-внимателно възможностите си за вкарване на свои ресурси в Сирия, оттегляйки част от тях, за да ги насочи към много по-важната за Кремъл война срещу Украйна.

Въпреки че Москва поддържа военни бази в Сирия, според турския експерт по сигурността Бурак Йълдъръм, преди началото на агресията в Украйна, Москва е разполагала с 50 бойни самолета в Сирия. Сега те са само 13, като само седем от тях са готови за бой.

След нападението на „Хамас“ над Израел на 7 октомври 2023 година и включването в тази атака и на “Хизбула“ ден по-късно, Иран и милициите му се оказаха твърде заети със суровия отговор на Израел и също отклониха вниманието си от Сирия.

Опозиционните милиции в Сирия не чакаха дълго и светкавично се възползваха от оттеглянето на основни ресурси на двата мощни съюзника на Асад. На 27 ноември те започнаха голяма офанзива срещу сирийския лидер. С успех. Само за няколко дни те превзеха втория по големина град Алепо. В момента разширяват атаките си и върху съседни градове, като мечтата им да завладеят Дамаск изглежда все по-реална.

Ударите на Израел, които унищожиха цялото ръководство на „Хамас“ и висшето ръководство на „Хизбула“ всъщност поставиха началото на мащабно разместване на политическите влияния в Близкия изток. Вероятно и това е планът на израелската армия, която не спря атаките си въпреки протестите на ООН и протестите – поне официални, на редица западни държави

Голямата изненада в този конфликт се оказа Иран. Доскоро режимът в Техеран всяваше ужас в региона и се смяташе, че нищо и никой не може да спре неговото влияние, всяко политическо действие се съобразяваше с евентуалната реакция на аятоласите, а Западът се опитваше да ги постави под контрол чрез санкции и опити за преговори. Иран контролираше до голяма степен ставащото в Близкия изток чрез своите милиции, които създаде, обучи и въоръжи през последните десетилетия - „Хамас“ в Газа, „Хизбула“ в Ливан, хутите в Йемен и проиранските милици ив Ирак. От местни терористи тези милиции се превърнаха в истински армии с политическа власт, изцяло подчинени на плановете на Иран. С помощта на „Хамас“ Иран торпилираше всеки опит за уреждане на ситуацията в Газа, а с „Хизбула“  постави под свой контрол голяма част от южен Ливан. В хода на гражданската война в Сирия Иран успя да изгради и своя армия там, която бе по-силна от верните на Асад сирийски части. Иран стряскаше Запада и с все по-нарастващите си технолотични възможности, демонстрирани в производството на дронове и ракети.

Израел промени коренно правилата на играта и разкри Иран като регионален колос на глинени крака. Тигърът се оказа котенце.

Военните удари на израелската армия унищожиха 70% от капацитета на „Хизбула“, а атентатите срещу висши членове на „Хизбула“ дори в сърцето на Техеран, провокираха ответен удар директно от иранците, без да могат да ползват своите проксита. Два пъти Иран атакува с ракети и дронове Израел, и двата пъти не успя да постигне нищо значително. Вероятно в Тел Авив очакваха точно тези реакции, защото вече напълно оправдано отговориха с ракетен удар на нападенията и двата пъти унищожиха почти изцяло доставените от Русия на Иран ПВО-системи. С това Израел постави в шах аятоласите, демонстрирайки, че израелската армия вече може по всяко време да удари каквато и да е цел в Иран, без той да може да се защити. Страховитата мощ на Техеран се оказа мит и този вакуум веднага бе запълнен от анти-Асад силите в Сирия.

Омаломощаването на „Хизбула“ от Израел е толкова сериозно, че тя вече не може да играе досегашната си роля в Сирия. Руските военновъздушни удари едва ли са достатъчни, за да закрепят отново Асад и да отблъснат напредващите бунтовници.

Според анализатори в Техеран цари паника и това се вижда от хода на аятоласите да пратят милиции от Йемен в Сирия, за да помагат на бунтовниците. Паниката им е обоснована – ако техните проксита загубят териториите, които контролираха досега, се прекъсва пътят за доставки на оръжие за милциите на иранския режим в региона.

И не стигат тези неприятности за аятоласите, но в битката за надмощие в региона в тази нова обстановка се намеси и Турция, която видимо предефинира целите си.

От години Турция подкрепяше с ресурси сирийската опозиция, състояща се от милиции на джихадисти и салафисти, коментира в свой анализ  Синан Чиди от „Фондация за защита на демокрацията“.

Това прави ситуацията в региона не по-проста след промяната на силите там. В крайна сметка иранските аятоласи губят влияние за сметка на регионални ислямисти. Може би на този етап единствената разлика за местните светски хора и за Запада е, че бунтовниците имат за цел регионален, а не глобален джихад. Но това може да се промени с нарастването на силите им.

Анти-Асад силите са смесица от подкрепяните от Турция ислямистки милиции и произхождащата от "Ал Кайда" терористична организация "Хаят Тахир ал Шам" – ХТС, както и местни кюрдски бунтовници.

Според Чиди успешната офанзива на това обединение нямаше да се състои без изричната благословия на Анкара.

От години Турция, която е окупирала части от северна Сирия, работи за падането на Асад, по-късно обаче ревизира това и се въздържаше от резки ходове, вероятно и след дипломатическата намеса на Путин.

Какви са целите на Турция в този конфликт?

„За турската общественост не беше изненада, че конфликтът в Сирия отново избухна. От повече от два месеца турският президент Реджеп Тайип Ердоган и неговият крайнодесен съюзник Девлет Бахчели почти само говорят за промените в силите в Близкия изток и възможните негативни последици за Анкара“, коментира „Дойче веле“.

Предмет на притесненията им е особено евентуалната промяна в полза на кюрдите в Сирия. В североизточната част те установиха самоуправление след избухването на гражданската война, но това отдавна е трън в очите на Анкара.

За да овладее подобно развитие през октомври Анкара изненадващо обяви, че е готова да освободи дори легендарния кюрдски лидер Абдулах Йоджалан от затвора.

Дългогодишният председател на MHP (Партия на националистическото движение) Девлет Бахчели заяви в парламента, че подава ръка на представителите на прокюрдската партия DEM и определи това като "напълно нормално за партия на единството в Турция". Бахчели, който е важен съюзник на Ердоган в правителствената коалиция с АКП, отправи неочакван апел към Абдулах Йоджалан на 15 октомври да убеди ПКК да се откаже от въоръжената борба.

На 22 октомври той дори призова Йоджалан да обяви разпускането на ПКК в парламента:

„Турция се нужда от искрени стъпки за укрепване на хилядолетното братство. Проблемът на Турция не са кюрдите, а сепаратистката терористична организация. Той трябва да дойде в парламента и да заяви, че ПКК се разпуска."

На 24 октомври Йоджалан отговори от затвора:

"Имам силата да прекратя конфликта и насилието и да ги пренеса на законово и политическо ниво."

Малко след това изявление обаче бойци на ПКК извършиха атентат срещу военен завод в Турция и това сякаш прекрати за момента опитите на Анкара да се сдобри с нея. Кой стои зад атентата – дали хора в ПКК или дългата ръка на някоя от силите, борещи се в региона, не е ясно.

Доколко опитът на Анкара е бил искрен, коментира политоложката Сезин Йоней. „Основната цел е да се минимизира заплахата от въоръжени групи като ПКК", обяснява тя. И подчертава икономическите ограничения:

"Турция няма нито политическата, нито икономическата база да финансира нова война."

Политологът Ерен Аксоолу, бивш съветник в парламента, добавя: "Турция разглежда войната между Израел и „Хамас“ като заплаха. На този фон правителството иска да интегрира кюрдското движение в „голямата Турция“ и да контролира всички вътрешни актьори. Така наречените „терористи от вчера“ ще станат „приемливи граждани“ в очите на правителствената коалиция."

Друго притеснение освен войната на Израел за Турция е и смяната на властта в САЩ. Щатите планират да преориентират присъствието си в региона. Какво ще се случи под ръководството на бъдещия президент Доналд Тръмп, дали САЩ ще изтеглят войниците си от Ирак и Сирия и какви ще бъдат последствията за региона, остава неясно засега.

Според наблюдатели, Анкара е била информирана за офанзивата на джихадистите. Без мълчаливото одобрение или дори подкрепата на Турция, противниците на Асад нямаше да имат шанс, заяви например експертът по Близкия изток Михаел Людерс в интервю за „Дойчландфунк“.

„Анкара със сигурност не само е знаела за това нападение, но и го е съпровождала военно. Защото бунтовниците, разбира се, се нуждаят от съответните оръжия. Те могат да ги получат само от Турция, заради географското положение“, каза той.

Регионът Идлиб в северозападна Сирия, откъдето бунтовниците започнаха атаките си, е почти напълно затворен за всички останали.

Целта на Анкара са кюрдите

Още с началото на гражданската война в Сирия Турция застана на страната на бунтовниците и прекъсна дипломатическите отношения с Дамаск. Наскоро Ердоган се опита да възстанови каналите за преговори, но Асад отхвърли тези опити. Докато Турция не изтегли войските си от северна Сирия, възстановяването на отношенията е невъзможно, каза Асад. Това обаче разгневи Путин, който се надяваше Асад и Ердоган да успеят да се договорят и да спре отслабването на позициите му в региона. Това също е една от причините Русия да реагира по-хладно към нуждата от помощ на Асад.

Турция също така не е готова за изтегляне от северна Сирия. Това е територия смятана от Турция „сигурна зона“, която тя контролира с подкрепата на ислямистките милиции, наречени „Сирийска национална армия“ (СНА).

Основната цел на Анкара в региона е да премахне кюрдското самоуправление в североизточната част на Сирия. Там управлява Партията на демократичния съюз, клон на забранената Работническа партия на Кюрдистан (ПКК).

В момента в района на конфликта съществуват две важни бунтовнически групи: тези, водени от джихадистите на ХТС, и СНА, подкрепяна от Турция. Според турския експерт по Близкия изток Ерхан Келешоглу, веднага след успеха на джихадистите в Алепо, СНА е започнала офанзива срещу кюрдите.

Анкара отрича участие в последните развития в Сирия. Турция никога няма да подкрепи действия, които биха довели до нова бежанска вълна, заяви турският външен министър Хакан Фидан. Турция е приела около 3,5 милиона сирийски бежанци от началото на гражданската война. Но настроението срещу тях се променя, особено заради икономическата криза. В последните парламентарни и местни избори темата за миграцията беше основна и постави голям натиск върху президента Ердоган. Той сега иска да върне възможно най-много бежанци в Сирия и да създаде буферна зона в северната част на съседната страна. Той наскоро отново подчерта, че Турция ще продължи с плана си да контролира ивицата от 30 до 40 километра в Северна Сирия.

Колко контрол има Анкара върху СНА?

Но дали Ердоган би работил с джихадисти за постигането на тези цели? Според Йълдъръм, въпреки че СНА включва и джихадистки милиции, контролът върху тези войски е в ръцете на бунтовниците, които се ръководят от Турция. „Техните действия, в голяма степен, се извършват по план на Турция“, казва Йълдъръм. И този план, според него, не предвижда в момента конфликти между самите бунтовници.

„Както ХТС, така и СНА искат да свалят Асад“, казва експертът по сигурността Йълдъръм пред „Дойчландфунк“. Те могат да разпределят завладените територии помежду си.

Въпреки че турското правителство военна подкрепя настоящата офанзива, то се стреми да избегне пряка конфронтация с Русия, Иран и режима на Асад, обяснява експертът по Близкия изток Ерхан Келешоглу. Турция ще изчака и ще наблюдава колко далеч ще стигнат подкрепяните от Анкара сили, за да изтласкат кюрдите и да завземат техните територии.

Но дори и да има успех тази стратегия, играта с ислямистите е твърде опасна за всички в региона. Възраждането на сирийската революция е опасно за всички страни, ангажирани в конфликта – и не може да бъде контролирано от никого.

Въпреки че прокситата на Турция продължават да напредват срещу сирийските войски, политическите, географските и идеологическите разделения сред бунтовниците, които доведоха до тяхната загуба през 2016 г., остават нерешени.

Турският външен министър призна ограниченията, наложени от разединението на бунтовниците, и помоли иранския си колега за подкрепа при преговори за разделяне на властта между режима и бунтовниците.

Турция и Русия

Маневрите на Турция я поставиха отново в конфликт с Русия.

Как всичко това се отазява на сложното съотношение на интереси в региона описва списание „Цицеро“.

„Турция не само води прокси война със сирийския режим, но също така има и пряк конфликт със сирийската кюрдска група, Сирийските демократични сили (СДС). От двата конфликта, отслабването на СДС има по-голямо значение за Анкара, тъй като групата е свързана с кюрдските бунтовници в Турция, ПКК. Трудността се засилва от връзката на СДС със Съединените щати. Турция се надява да убеди избрания президент Доналд Тръмп, който вече е заявил, че иска да изтегли американските сили от Сирия, да прекрати отношенията на САЩ със СДС, но не може да бъде сигурна, че това ще се случи.

Конфликтът в Сирия е подновен също и от „Ислямска държава“ (ИД). Израел, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Съединените щати споделят стремежа на Турция да намали иранското влияние в региона и ако е възможно в Ирак. Въпреки това, те искат да избегнат рухването на режима на Асад. Те не искат да отслабят шиитския радикализъм в Сирия за сметка на укрепване на сунитските ислямисти. „Ислямска държава“ (ИД) също се е реорганизирала в Сирия поне през последната година и многократно е доказала, че може да използва регионалния хаос за своите цели. Ако ИД се присъедини към бунтовниците, това само ще увеличи неблагоприятните последствия от възраждането на революцията.

Въпреки че Израел и САЩ може да приемат, че Турция ще измести Иран като доминираща сила в северната част на Близкия изток, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства не искат да премахнат Иран, само за да позволят на Турция да се върне като хегемон на арабския свят.

Предвид тези рискове Турция ще трябва да бъде внимателна в действията си в Сирия. Най-малкото тя не може да си позволи да се изправи едновременно срещу САЩ и Русия. Най-вероятно Анкара ще се опита да подобри преговорната си позиция спрямо режима на Асад, който е отхвърлил турските опити за помирение. Турският президент Ердоган се надява също да укрепи вътрешната си позиция, която е отслабена през последните години. Но дори ако Турция няма намерение да сваля режима на Асад, резултатът остава извън нейния контрол. Сирийският фронт ще остане хаотичен още дълго време – и Турция може би си е поставила цели, които няма да може да постигне“, заключава списанието.