„Мотив за използването на акцизите трябва да бъде само стремежът да се ограничи потреблението на вредни за здравето и морала и разточителни стоки и услуги“.

Това е написал преди много години бащата на съвременния капитализъм и един от най-великите икономисти на всички времена - Адам Смит. И до днес думите му продължават да се цитират, а посланията му да стават основа на цели икономически школи. 

Всъщност се смята, че първият акциз наложен в света е в САЩ през  1791 г. и той е върху производството на уиски. Този косвен данък е обаче доста непопулярен и е отменен през 1802 г. Знаете ли защо е непопулярен? Защото основната му цел тогава - официално обявена - е да служи като инструмент за приходи в хазната, нужни за финансиране на войни и икономически депресии. Хората не приемат решението да плащат повече, за да може правителството да харчи повече за своите войни и за да подпомага своите избрани бизнес играчи за сметка на джобовете на всички в страната. 

И е напълно логично - защо да плащаме повече, за да можем просто да напълним хазната, при положение, че така или иначе я пълним ние? 

Истинското приложение на акцизите идва, когато те започват да се налагат с цел регулиране на вреден обществен процес. Тоест - да наказват потребителите, които купуват вредни за тях или за обществото стоки, които няма как да бъдат забранени за продажба със закон. 

Точно затова другото име на акцизите е "данъци на греха". Точно и заради това, както видяхме по-горе, Адам Смит твърди, че единственият мотив за налагането на акцизи трябва да бъде ограничаване на потреблението на такива стоки. 

Точно заради това днес имаме акцизи на цигарите, на алкохола, на горивата. Казано просто - през тях потребителите  им плащат данък за това, че вредят на себе си и на обществото и по този начин създават предпоставки за тяхното непълноценно членство в това общество и водят до разходи за здравето им, които се плащат през данъците на всички. 

Акцизът върху горивата например служи като наказание за шофьорите за това, че замърсяват, че причиняват задръствания и че износват пътищата. Разбира се, няма как да забраним колите и горивата, затова плащаме допълнително за възможността да ги използваме. 

В същото време България отново смята да се движи накриво. Обясняваме защо.

А какво ще правим ние? 

Според проекта за бюджет за 2025 година, представен от Министерство на финансите, акцизите в страната ще бъдат поголовно вдигнати. Под ударите на увеличенията попадат тютюнът и тютюневите изделия; алкохолът; бирата и бирата, произведена от независими малки пивоварни. 

Дотук добре. Сега е време за мотивите зад тези искани повишения. Те са ни написани напълно директно от самото Министерство на финансите, малко преди да започнат изброяването на мерките, които вече описахме по-горе: 

"С цел повишаване на приходите в държавния бюджет са предложени следните мерки в данъчното законодателство, ефектите от които са взети предвид при прогнозиране на приходите от данъци."

Тоест - повишаваме акцизите, защото в бюджета не стигат пари и с тях ще запълним част от дупките. 

Надявам се, че разбирате правилно - не защото искаме да борим вредни навици и да се грижим за общественото благо, а за да съберем пари, които после да изхарчим. Дори няма и нотка на съмнение в целите зад увеличенията на акцизите, да не вземем случайно да си помислим, че може би ще използваме тези скрити данъци по предназначение. 

Защото, ако беше така - акцизите отдавана щяха да са увеличени. България има най-ниските такива налози и на цигарите, и на алкохола, и на горивата от целия Европейски съюз. 

Да, факт е, че подобни увеличени ставки имат благотворен ефект - вероятно ще възпрат някои потребители да използват вредните продукти. Но нали не това е идеята на министерството? Единствената истинска печалба от тази мярка е за фиска и то за сметка на парите на потребителите на тези стоки. 

И това щеше да е легитимна политика, ако някой бе излязъл пред хората и бе обяснил защо се налага. Защо се налага да предприемаме извънредни мерки и непланирани вдигания на данъци, за да пълним хазната, при положение, че България в продължение на 25 години бе пример за консервативна фискална политика и на практика не е била изправена пред ликвидни и фискални кризи от времето след приемането на Валутния борд в страната? Нима няма виновници? Нима няма грешки, които трябва да се признаят? Нима няма кой да поеме поне привидна политическа отговорност? Нима няма кой да го посочи? 

Това не е заяждане на дребно, а просто пример, който показва как властите у нас разбират бюджета и бюджетните политики. От години законите за хазната се правят само, за да задоволят "екселската таблица" в края на годината, да дадат едни пари на отделните системи, да разпределят каквото хората са изкарали, да вдигнат някое и друго плащане, така че те да не обръщат внимание на нереалните глупости, които вършат депутатите през цялата година преди това. 

Няма ни помен от реформи, няма нито мисъл за провеждане на реални политики за растеж в Закона за бюджета. А тези политики и реформи трябва да са заложени именно в бюджета. Там е всичко, което управляващите смятат да правят през следващата година. Нищо не става без финансиране, а финансирането може да бъде отделено само през закона за бюджета. 

Фискалният процес у нас се превърна в безкраен празник на обезщетения, компенсации, подаръци, разхищения и заплати за администрацията и бюджетната сфера. Финансовите министри бяха превърнати в счетоводители, които трябва да измислят как да преместят нещо от единия джоб в другия и ако парите не стигат - как да ги натъкмят така, че да изглеждаме с ниски дефицити за пред Европа.  За другото има дългово финансиране. 

Така не се влиза в еврозоната. Така не трябва да се влиза в еврозоната. Защото накрая наистина ще се превърнем в новата Гърция. Но не днешната, а онази от 2013 г.