С остра реакция срещу предложението на служебното Министерство на финансите за закриването на Агенция "Митници" и връчването на правомощията й на НАП излезе бившият ресорен зам.-министър Георги Кадиев, който от години се противопоставя на тази спорадично изскачаща идея.

Този път обаче, както Клуб Z писа, идеята е претворена в реалност, но през задния вход. Финансовата министърка Людмила Петкова е вписала в преходните и заключителни разпоредби на закона за бюджета за 2025 г. изменения и в законите и за Митниците, и за НАП, и за акцизите, с които АМ се закрива. Всичко това се случва "на тъмно", без обществени обсъждания, без обявена оценка на въздействието и на ръба на забраната за подобни промени, според Закона за нормативните актове.

В своя фейсбук публикация Кадиев описва разликите в дейностите и администрациите на НАП и Митниците, за да подчертае абсурдността, според него, на въпросното "сливане". И в заключение предлага, ако мотивът е по-висока събираемост на приходите, двете агенции да се слеят и с болница "Пирогов" и БДЖ, понеже и те събират парите на хората.

"Двете агенции имат различна култура, състав, традиции, дейности. НАП е последващ контрол, митници е контрол на момента. В НАП са повече жени, в митници- мъже. НАП никога не са били военизирани, митници- да. Двете имат коренно различни информационни системи. Обмитяване и данъчни ревизии нямат нищо общо. Митническото законодателство е европейско, данъчното е основно вътрешно решение. Двете агенции се конкурират и контролират една друга и това има своите ползи. 
На практика, единственото общо е, че събират приходи. Ама по тази логика трябва да ги слеем с "Пирогов" и БДЖ, понеже и те събират пари. 

И до ден-днешен считам това сливане за грешка, което ще има за резултат по-голям риск от загуби за фиска", посочи бившият зам.-министър на финансите.

Кадиев не е съгласен и с оправданието, чуто от министър Людмила Петкова в парламента - че сливането на данъчна и митническа администрация било решено още при създаването на НАП през 2006 г. и в последния момент МФ се отказало. 

"Към онзи момент бях зам.-министър, г-жа Петкова беше зам.-директор на дирекция в НАП и със сигурност имам повече информация от нея. Никога МФ не е обмисляло сливане на митници и данъчна администрация при създаването на НАП, камо ли да се е отказало в последния момент. Напротив, винаги сме считали това за грешка. Ходихме на специално посещение в Лондон и се убедихме, че практиката на Великобритания, където двете агенции са слети, не е най-доброто за нас", посочва той.

За последно идеи за преливане на АМ към НАП имаше през 2014 г. и 2015 г., останали неосъществени след анализи, че то ще блокира работата на приходните звена за неизвестен период от време. "За" по онова време бяха и от ДПС, и от ГЕРБ, които ги и лансираха, включително бившият финансов министър в кабинета "Орешарски", сега подуправител на БНБ Петър Чобанов, а после и самият Бойко Борисов като премиер. Мотивите бяха повишаване на приходите и оптимизация на работата. 

През 2014-а в публичното пространство изтече анонимна концепция за сливането - много сходна с днешната. Тогава Кадиев пръв възрази. Впоследствие се наложи министерството да влезе в обяснителен режим. 

"Министерството на финансите не разработва и не подготвя за реализиране концептуална рамка или проект за бъдеща обединена структура, включваща сливането на двете приходни агенции – Национална агенция за приходите и Агенция "Митници". 

Подготовката на подобна мащабна административна реформа включва широко обществено обсъждане и консултация със всички заинтересовани страни. За реализирането на такова обединение, което би засегнало широк кръг физически и юридически лица и би оказало влияние върху администрирането на приходите от мита, данъци и задължителни осигурителни вноски, е необходимо изготвянето на предварителен подробен анализ. Анализът следва да обхване нормативната база, структурите, функциите и дейностите на приходните агенции и да включва оценка на въздействието, проучване на практиките на други държави-членки на ЕС и трети страни", се посочваше в разпространеното тогава съобщение от МФ.

Какво се е променило в МФ за 10 години не е ясно, тъй като дори и "широко обществено обсъждане и консултация със всички заинтересовани страни" не се е чуло да има, а промените се "приплъзват" в "бележките под линия" към закона за бюджета.