Изборът на Борислав Сарафов за титулярен главен прокурор все още може да бъде спрян от Народното събрание (НС), но при силно притискащи срокове. Ключова може да се окаже ролята на председателя на парламента Наталия Киселова.

Това става ясно от развитието на ситуацията от днес, след като депутатите най-сетне избраха състав на ключовата в случая правна комисия. Тя обаче няма председател заради спор за позицията между ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ). Така според правилника Киселова следва да определени председателстващ на комисията, за да може тя да заработи.

Днес бе избран състав и на бюджетната комисия.

Ключова роля на Киселова

По този повод съпредседателят на парламентарната група на ПП-ДБ Надежда Йорданова коментира пред репортери в НС:

„Положителната новина от днешния пленарен ден е, че бяха избрани съставите на правна комисия и на комисията по бюджет и финанси. Това прави възможно парламентът да започне да работи по основни приоритетни въпроси, включително и измененията в Закона за съдебната власт (ЗСВ).“

Йорданова припомни, че ПП-ДБ е предложила ваканцията на депутатите да приключи още на 1 януари. Това обаче бе отхвърлено от пленарната зала.

„Мнозинството в залата реши комисиите да започнат да работят от 6 януари (понеделник), посочи бившата правосъдна министърка. Независимо от това, че ще се върнем в тази сграда на 6 януари, все още сме във възможните срокове за приемане на измененията в Закона за съдебната власт. Тук очакваме председателят на Народното събрание доц. Наталия Киселова да изпълни ангажимента си и да придвижи максимално бързо този процес. Всъщност, това беше една от причините, поради които тя получи нашата подкрепа като председател.“

Кой ще е председателстващ правната комисия

Важно е дали и кога Киселова ще определи председателстващ на правната комисия, както и от коя формация ще бъде той.

„Сега първата и най-важна задача е още днес съответните закони да бъдат изпратени за становища на ведомствата, за да можем на 6 януари да имаме получени становища“, посочи Надежда Йорданова.

Тълкуванието, което се дава от депутати пред Клуб Z, е, че това може да направи еднолично определеният председателстващ на комисията, без да свиква заседание.

Йорданова коментира още:

„Заседанията на правна и на бюджетна комисии ще бъдат свиквани от председателя на Народното събрание. За да стигнем до разглеждане на ЗСВ на първо четене, трябва първо да получим становища от ведомствата, така че нека просто да проявим търпение, да изчакаме изтичането на сроковете за становища, за да може да разгледаме законопроектите на първо четене. Нека да обърна внимание, че с измененията в Правилника (на парламента), които приехме, ние казахме, че сроковете за становища от страна на ведомствата не спират да текат по време на ваканцията, както беше досега.“

А в случая със ЗСВ тези становища се очакват в рамките на 14 календарни дни, обясни народен представител пред Клуб Z.

По неофициална информация Наталия Киселова е поела ангажимент днес да определи председателстващ на правната комисия, без да свиква заседание.

Иначе, ако се наложи, комисията може да заседава извънредно и през ваканцията. Това може да се случи и по искане на една трета от членовете на парламентарния орган, припомни Надежда Йорданова.

Отстраняване и на Чолаков

С промените в ЗСВ, от ПП-ДБ се надяват да отстранят и Георги Чолаков като изпълняващ функциите председател на Върховния административен съд (ВАС), действащ отвъд изтеклия му седемгодишен мандат.

„С други думи, забранява се изрично на законодателно ниво - пояснява се Конституцията - че след като е изпълнен пълният мандат от главен прокурор или председател на някое от върховните съдилища, да не могат същите физически лица да продължават да изпълняват като временно изпълняващи съответните функции, което означава de facto удължаване на мандата – нещо, което не се допуска от Конституцията.“

Ролята на Радев

При всички положения гласуването на поправките в ЗСВ в правната комисия и в пленарната зала на две четения, както и евентуалното им скоростно обнародване в „Държавен вестник“, за да влязат в сила до 16 януари, изглежда като почти невъзможна задача. За целта ще е нужна сериозна институционална воля, включително и помощ от президента Румен Радев, който има право на законодателно вето, за което той може да мисли в рамките на 15 дни.

16 януари е определената от Висшия съдебен съвет (ВСС) дата за изслушване на Борислав Сарафов и за евентуалното му избиране за титулярен главен прокурор. Към момента изглежда, че той получава достатъчна подкрепа от членовете на ВСС.

Ще пречи ли ГЕРБ

Президентът обаче може да помогне и по още един начин. Той има право да наложи еднократно вето и върху евентуалния избор на Сарафов, което би дало възможност забраната на процедурата от страна на парламента да влезе в сила и на малко по-късен етап.

Важен въпрос е дали и доколко ще пречи най-голямата партия – ГЕРБ на Бойко Борисов. Особено ако Киселова определи депутат от тази формация да води правната комисия.

Логично е темата да бъде предмет и на продължаващите преговори за правителство, в които засега официално участват ГЕРБ, „Демократична България“, БСП и ИТН.