"Няма ляво, няма дясно".

Всеки, който употребява този израз, отрича демокрацията - волно или неволно. Много е вероятно тази неистина да се изрича твърде често при предстоящите дебати за бюджета.

Винаги е имало и винаги ще има ляво и дясно в политиката. Не е задължително обаче тези две понятия и политически философии да са в ожесточено противопоставяне.

Най-общо класическото дясно защитава интересите на по-предприемчивите, а от там и по-богатите. Тези, които създават работните места.

Класическото ляво представлява хората, които разчитат най-вече на труда си. И изпълват със съдържание същите тези работни места.

Хората, които са привърженици на класическото ляво, са много повече като брой от онези, които са част от класическо дясно. Така е било и така ще бъде.

Това е от голямо значение, особено в условията на демокрация, при която гласовете все пак се броят. Не се теглят, всички гласове имат еднаква политическа тежест.

Един от основните белези на класическото дясно е приемане на реалността такава каквато е. И опит тази реалност да бъде променена и подобрена чрез бавно и постепенно развитие. Измислените реалности са запазена марка на левичарите.

Една част от българските работодатели, например, не са десни. Те отказват да приемат и не се опитват да подобрят реалността, според която заплатите у нас са ужасяващо ниски.

Като едни истински левичари те живеят в измислена от тях реалност. Според тяхната реалност хората в България са бедни, само защото са мързеливи и необразовани.

Работодателите у нас се опитват да решат проблема с недостигащата работна ръка като наемат хора от трети страни. Само че те не са нито по-работливи, нито по-образовани и на всичкото отгоре също не се задържат много в България при тези заплати.

Върховенството на закона и равните условия за честна и почтена конкуренция също са класически десни ценности. И в този смисъл нашата държава трудно може да бъде наречена дясна. Защото у нас нямаме нито едното, нито другото.

Всеки, който смята себе си за десен, няма как да не отчита, че хората, които са по-скоро леви, винаги ще се повече. И то в пъти повече.

В този смисъл всеки десен човек би трябвало да мисли за това как тази многобройна група да не бъде докарвана дотам, че да гласува за популисти и фашисти. Или да прави революции.

Дясното е ляво, само че е дясно. Политическо приложение на известна скоропоговорка.

Философията, според която по-бедните трябва да се оправят сами, кой както може, е погрешна и води само и единствено до проблеми. А години наред именно тази философия у нас се използва едва ли не като синоним на класическо дясно.

Работната ръка не е даденост, както смятат много български работодатели. Тя е ресурс и като всеки ресурс си има цена.

От друга страна лявото също е дясно, само че ляво. Работниците също са вид предприемачи. Трудът е тяхната стока и те я продават там, където ще получат най-добра цена за нея. Ако заплатите в България са сходни като размер със социалните помощи, то нормално е да има много хора, които въобще да не работят.

В България обаче в понятията "дясно" и "ляво" има още един нюанс. Десни са тези, които са ориентирани към Запада, а леви са русофилите и носталгиците по комунистическото минало.

Чисто географски България е много близо до Русия. Руската пропаганда, мераците на Москва за Задунайска губерния на Балканите, винаги ще бъдат много силни. 

Руската пропаганда у нас никога няма да спре. Дори ако сложим по една база на НАТО във всеки областен град. У нас винаги ще има и достатъчно много руски "мекерета" сред политиците.

Това е един от големите проблеми на българската политика. Може би най-големият. И всеки български политик, който иска България да е свободна и независима държава, трябва да е наясно с това.

Русия бележи големи успехи в хибридната си война. При това не само в България, а из целия свят, включително в утвърдени западни демокрации.

Факт е, че в тази война Русия налива много ресурс. Нейните успехи обаче се дължат и на това, че руските хибридни атаки намират плодородна почва в българското, а и в западните общества.

Навремето Западът спечели студената война, защото хората там живееха далеч по-добре, в сравнение с Изтока. На Запад имаше солидна средна класа, докато на Изток всички бяхме еднакво бедни. С изключение на някои отговорни партийни другари, разбира се.

Сега обаче и на Запад средната класа е не чак толкова солидна и не чак толкова добре живееща. И това се вижда ясно от поредица от притеснителни изборни резултати.

Погледнато генерално обезверените бедни хора, особено онези, които едва свързват двата края, са изключително подходяща почва за покълване на популистко-фашистките послания. Послания, според които за нерадостното състояние са виновни либералната демокрация и пазарната икономика. 

Не един и двама диктатори в българската и световната история са идвали на власт, възползвайки се именно от подобни обезверени бедни хора. Ситуация като тази в България, с такива огромни социални неравенства, е изключително подходяща за възход на популизъм.

В успешните демокрации би трябвало да има помирение между дясното и лявото. Едно умно дясно трябва да води добра политика.

Основно правило за добрата политика е, че тя не решава проблеми. Тя ги предотвратява.

Отговорността е най-вече у дясното, защото то има повече ресурси, за да влияе върху политиката. И трябва да ги употребява така, че да не се стига до война с лявото. 

Защото лявото разчита на много повече хора. И ако се стигне до война, лявото винаги печели. Подобни победи обаче винаги след това водят до съсипия на държавата.

Един от големите проблеми за дясното, разбира се, е липсата на държава. Защото в нормалния свят големите пари за данъци, които логично плащат десните работодатели, се изпозват справедливо. А в страни като България се крадат и потъват в нечии джобове, без да допринасят за подобряването на ничие положение, още по-малко за гарантиране на каквато и да било справедливост или законност.

Електоралният ресурс на Делян Пеевски, например,  по своето социално положение е силно, дори крайно ляв. И той го манипулира доста успешно в своя полза.

В България лявото и дясното отдавна са в латентна и перманентна война. И това е една от основните причини за по-бавното ни обществено развитие. Включително за настоящата политическа криза.

----

Верни на принципите си да даваме гласност на всяко мнение на журналистите от Клуб Z, което е добре написано и обосновано, без да обижда или маргинализира някого, даваме публичност и на обратната гледна точка.