Англия губи интерес към евротурнирите

Няма как да не се признае, че общоприетото мнение за изначалната важност на евротурнирите започва да придобива сериозни пукнатини. И те идват най-вече от Англия, която не проявява достатъчно сериозен интерес към континенталното футболно съперничество. В миналото английските клубове носеха със себе си страховита репутация на изключителни силни турнирни бойци. При това бяха съставени почти изцяло от футболисти на британските острови.

Когато бяха наказани през 1985-а с петгодишна забрана да не участват в евротурнирите, ударът бе както по техните амбиции, така и по стойността на съперничеството. Защото без англичани просто не беше същото. Титлите в КЕШ на „Милан”, „Порто” и „Стяуа” нямаха същата цена, защото бяха спечелени без конкуренцията на тогава изключително силните „Ливърпул” и „Евъртън”.

Сега нещата не опират до хулиганство, макар и англичаните да влачат след себе си постоянни рецидиви. Те обаче завършват винаги извън стадиона. Неприятното е, че успехите на островните тимове стават все по-ограничени - тенденция, правопропорционална на финансовото могъщество, в което са потънали клубове от Висшата лига.

Няколко са основните причини, които водят пряко до снижения интерес на най-силните английски клубове спрямо Шампионска лига. А по отношение на Лига Европа те демонстрират откровено пренебрежение.

На първо място както винаги е финансовия интерес

Премията за победител в Шампионска лига е два пъти по-малка от парите, които печели последният във Висшата лига от телевизионни права. При това по сегашния договор, който изтича през 2016 г. С подписания нов контракт за 5,1 милиарда паунда за три сезона или близо по 2,4 млрд. на година, полученото за участие във в английския елит ще скочи поне с 40-50 процента. За сравнение, „Байерн” (Мюнхен) ще спечели два пъти повече пари от Шампионската лига, отколкото от първото място в Бундеслигата. Или седем-осем пъти по-малко, отколкото шампиона на Англия.

Колкото и да не се иска на УЕФА, Висшата лига на Англия калкулира като интерес толкова, колкото Шампионската лига заради ограничения си формат не може да предостави. Няма как 13 мача до финала да компенсират 38. С просто око се вижда, че съперничеството на Албиона е несравнимо по-занимателно от това в Испания, Германия или Италия. Което се отразява във финансите. И за английските клубове европейските турнири неизбежно остават на заден план. Това пък обяснява лекотата, с която биват отстранявани.

Шампионът „Манчестър Сити”

"Небесносините" вероятно отново ще се провалят в Шампионска лига, но за тях далеч по-важно е съперничеството за титлата у дома. Макар и да изостават в точките спрямо „Челси”, те се надяват да повторят миналогодишното чудо, когато застигнаха и изпревариха „Ливърпул” на финалната права.

Носителят на купата "Арсенал"

Арсен Венгер и „топчиите” си подредждат приоритетите в следната конфигурация. На първо място е влизане в четворката на Висшата лига. На второ - Купата на Англия. И едва на трето катерене нагоре в елиминациите на Шампионска лига. При така поставените задачи, нищо чудно, че се стигна до сензацията на „Емирейтс” с „Монако” (1:3).

Останалите

„Ливърпул” имаше амбиции за Шампионската лига, но след като те отлетяха, отборът изцяло се пренасочи към спечелване на Купата на Футболната асоциация и борбата за място в призовата четворка - също като "Арсенал".

„Тотнъм” пък директно абдикира от Лига Европа, след като видимо пренасочи целия си интерес към спечелване на Купата на Лигата. В крайна сметка падна от двата стола, но сега и "шпорите" изцяло са концентрирани в битката за свещената четворка във Висшата лига.

При така създалата се ситуация, като че ли само „Челси”, и то заради мениджъра си Жозе Моуриньо, напълно отдадено търси триумф в Шампионската лига. Генератор на тази амбиция е точно Специалния, защото амбицията му да стане първия треньор, ликувал с три различни тима в най-престижното съперничество, е безмерна. Жозе обаче е единият от само двамата мениджъри във Висшата лига, достигали до купи в Европа. Другият е Луис Ван Гаал, но неговият „Манчестър Юнайтед” е извън турнирите през този сезон.

Треньорският фактор

Мисленето на мениджърите е другата основна причина английските клубове да нямат сериозни мечти за европейски трофеи. Почетино, Пелегрини и Мартинес идват от Латинска Америка и нямат достатъчно силен афинитет към европейските клубни турнири. Малко или повече пред тях най-важната задача е да печелят мачовете във Висшата лига и отборите им да са максимално напред в класирането. 

Има и още една - трета причина, за провала на английските клубове в Европа. Тя се корени в политиката на УЕФА да абсорбира паричните потоци в общ награден фонд, който да храни необосновано клубове от Източна Европа, като „Лудогорец” например. Няма съмнение, че ако „Тотнъм” или „Евертън” продават сами правата си, то приходите ще са в пъти по-големи от настоящите трохи, които получават за участието си в Лига Европа. И от подигравката, наречена пазарен дял, който е най-висок точно за англичаните.

За другите големи играчи в Европа обаче намаленият афинитет на английските клубове към евробитките се отразява доста добре. Защото поради една или друга обективна причина са поставени при различни условия. В „Барселона” и „Реал” смятат, че парите са длъжни сами да отидат при тях, а не да ги печелят с тежък труд на терена. Двата испански гранда не се съобразяват с неща като финанси, затова изцяло са концентрирани в трупането на слава. Малко са мачовете в Примера, които истински ги изпотяват, повечето техни домакинства завършват с три гола разлика и нагоре. А Шампионската лига за тях започва едва от четвъртфиналите. 

С подобна нагласа е и „Байерн” (Мюнхен)

Баварския колос е обезсмислил Бундеслигата и единственото, което го интересува, е шестата шампионска купа на Европа. Заради съвпадението на целите бе привлечен Хосеп Гуардиола. Докато във Висшата лига на Англия ври и кипи и промени в класирането стават до последния възможен момент, в Примера и Буднеслига въпросителни около челото не стоят.

Тази ситуация създава огромни предимства и на отборите от втората линия. Неслучайно испанците печелят най-често съревнованието в Лига Европа. То е направено точно по вкуса на „Севиля”, „Атлетико” (Мадрид), „Валенсия”...

Ако нещо ново се случва през тази година, то е лекия възход на италианските клубове, които абдикираха след 2007 г. от претенции за значимост. Пет клуба от Ботуша са се насочили към целта финал в Лига Европа, водени от носталгията за славното минало, когато предварително бе ясно, че последният мач ще е изцяло италиански.

Но забележете каква е причината - в Италия парите са много по-малко в сравнение с Висшата лига. Повечето стадиони са като катакомби на фона на английските, а поради невъзможност да бъдат привличани суперзвезди, се залага на местни футболисти. Изводът е, че понякога и недоимъкът помага за силни изяви в Европа.