Винаги малко ме е смущавал парадоксът: как така бъкаш от родолюбиви татуси (и статуси) и на този фон какво мислиш, че допринасяш за Родината си, като "се размажеш" с колата… примерно в дърво. Или в стълб.

Или в баничарница, какъвто е случаят от нощес в пазарджишкото село Динката. Със 150 км/ч с колата в населено място пореден водач на "тийн" възраст се удари, а приятелчето му е със счупен череп в болница. За съжаление, той е едва на 16.

Хрумна ми да опитаме да обобщим няколко неща, които имат и които нямат младите българи – нашарени с Левски и Ботев, с "хелче" в ръка и захапали "вейпче". Ще опитам и да оборя някои от техните схащания – така както аз ги долавям:

Започваме с нямането:

- Нямат инстикт за самосъхранение. Парадокс е, че това е нещо, което всяка хлебарка има. Явно сме възпитали мозъци на това ниво.

- Нямат никакъв респект към закона. Парадоксално е, че дори ако владееш четене с разбиране, ще си прочел, че затворите се пръскат по шевовете, а осъдителните присъди трайно са между 96-98%. Т.е. "разминава се" на една микроскопична част от обществото. Но пък достатъчно внушителна, за да си мислят и най-глупавите, че са сред нея.

- Нямат възможност за логическа мисъл до степен причинно-следствени връзки: "като постъпя така и така, то ще доведе до резултат такъв и такъв..."

За да е още по-зле, вместо да се компенсират някак тези дефицити, всъщност - напротив:

+ Имат пълната самоувереност, че някак "ще се оправят". Напротив: пътищата гробници показват по-скоро обратното – не се оправят. За съжаление…

+ Имат свобода в безотговорността да возят съвсем малки деца - поне по смисъла на закона, който може би е време да се преразгледа. Често по друг закон – неписания, за всемирната гадост, именно спътниците (в случая от снощи на 16 г., но често и по-малки) загиват или пострадват най-тежко при ПТП. За разлика от водача.

+ Имат пълното самочувствие, че като "качат" после подвизите си в Тик-ток или Инстаграм, от това няма да произтече нищо. Освен, че бТВ ще пусне видеото. Тук за пръв път трябва да се съглася - не произтича нищо. Нито в правохранитените органи, нито явно у дома.

Но и нещо важно, което ми прави впечатление, докато чета буквално всеки ден информации, свързани с пътния травматизъм. Нерядко тези деца-шофьори показват отрицателни тестове за алкохол или дрога. Т.е. – субстанциите не могат да бъдат обвинени.

Казано малко по-брутално: тези млади хора толкова си могат. Ще ме извините за израза, но залогът наистина е твърде голям…

Казано накратко, времето на "дрегера" и наркотеста изтече. Те не работят.

Трябват ни уреди от съвсем нов порядък. За дома: домашен възпитател и генератор на примери. За училището: мисъл-стимулатор. За КАТ и за всички останали необходимости, най-общо казано уред, наречен простометър.

Надуваш и ако не отговаряш - слизаш от колата.