• Ще бъде ли съборена историческата за българското музикално наследство сграда на "Балкантон", за да се превърне в поредния блок?
  • Ще осъмне ли кв. "Лагера" с нов жилищен комплекс на фона на все по-задъхващата се транспортна инфраструктура и липсващата социална такава в района?

Тези два въпроса вълнуват около 200 000 души, живеещи по постоянен и настоящ адрес в столичния район "Красно село", обхващащ ж.к. "Лагера", "Хиподрума", "Бели брези", "Славия", "Борово", "Бъкстон" и "Красно село". Те бяха повдигнати, след като стана ясно, че парцелът, в който се намира "Балкантон", предстои да бъде застроен с жилищни и административни сгради.

Не само жителите на района, и в частност на "Лагера", където се намира историческото здание, но и известни музиканти и граждани и от други части на столицата подкрепиха снощи организирания протест срещу събарянето на "Балкантон". Казусът противопостави граждани срещу инвеститор, местната власт взе отношение "срещу" плановете, а централната (разбирай столична голяма община) - витиевато такова. И макар акцентът да падна основно върху запазването на "Балкантон", за мнозина по-големият въпрос е трябва ли изобщо да се реализира поредният жилищен проект в и без това пренаселения район с тесни улици, недостиг на детски ясли и градини, недостиг на зеленина и на паркоместа.

Какво предстои?

Как да четем скиците

Скандалът "Балкантон" гръмна, след като от гражданското Сдружение "Лагера" оповестиха градоустройствената заповед на и.д. главната архитектка Богдана Панайотова, с която се дава зелена светлина за изработване на проект за подробен устройствен план (ПУП) за парцела, в който попада и "Балкантон". Заповедта е с дата 15 януари, издадена по-малко от десет дни преди да изтече временният 6-месечен статут на Панайотова като и.д. главен архирект. 

Приложената скица показва намерението на собственика и инвеститор "Балкансаунд 2020" на мястото да изникнат седем нови сгради за жилищно и административно ползване. Сградата на "Балкантон" също е оградена в червено, обозначена като "новопредвидени сгради".

Вляво е сградата на "Балкантон", а вдясно - нейният контур, но вече в червен цвят.

Именно червеният цвят възмути гражданите - прочитът бе, че се предвижда срутването на "Балкантон", за да изникне в контурите му жилищен блок. Всъщност обаче червеният контур не дава еднозначен отговор какво ще се случва в парцела. Собственикът може да събори сградата, може да я надстрои, може да я реновира, а може и да я остави в сегашния й вид - на практика може да прави каквото си реши, стига да не излиза от сегашната й площ. Еднозначен отговор ще има, след като видим проекта и строителното разрешително, коментираха пред Клуб Z двама архитекти, до които се допитахме.

В допълнение, градоустройствената заповед на Панайотова и скицата указват какво има право да направи собственикът в парцела, като той може да построи тези седем сгради, но може и да реши да са шест, четири, три и т.н. Практиката обаче показва "пълно усвояване" на даденото право.

В оправдателен режим

Общественото недоволство и медийните заглавия принудиха собственициите да реагират - с прессъобщения и публикации във фейсбук, в т.ч. в групите на район "Красно село".

"Никога, ама наистина никога не сме подавали искане за разрушаване на сградата към Общината. В издадения ПУП е записано, че като собственици имаме право да я разрушим, но това е свързано с входиране на изрично искане към Общината, което до момента не сме правили и няма да направим. Сградата ще запази досегашното си предназначение на административна, като предстои нейното саниране и реновация", заклеха се във фейсбук собствениците на имота.

В останалата част от парцела пък щели да бъдат изградени "няколко жилищни сгради, като проектът включва голям подземен паркинг, който да отговори на съвременните нужди за мобилност и удобство на хората, които живеят или посещават района", твърдят още.

Собствениците обаче остават все така анонимни, скрити зад социалните мрежи. Едва на снощния протест се появи лице - инж. Ивайло Дженев, бивш ръководен кадър в НКЖИ, сега ръководител на проекта и пълномощник на инвеститора. За да обещае:

"Сградата ще бъде запазена - една част от нея ще се формира като музей или експозиция на "Балкантон", част от нея ще бъде за административните нужни на "Балкантон", основната сграда ще бъде преустроена в офисни помещения, които ще бъдат отдавани под наем."

И макар проект все още да няма, собствениците публикуваха и визуализация как ще изглежда сградата на "Балкантон" след реновирането й в сравнение със сега и как си представят новия комплекс.

Визуализации Балкантон АД

Съмненията остават

Полуанонимните уверения на инвеститора обаче не успяват да разсеят съмненията на гражданите, че сградата няма да се превърне в жилищни клетки. Скептичен е и Огнян (Оги) Кьосовски, легендарният барабанист на "Контрол", който е и тонинженер и музикален продуцент с дългогодишна практика - записал десетки студийни албуми, в т.ч. в сградата на "Балкантон". 

Снимка Балкантон АД

Кьосовски публикува емоционален коментар за случващото се в "Балкантон" през годините от появата на новите собственици, като го обобщава като "тотал щета и разруха". Разказва за изнасяната в неизвестна посока техника, за "падащи мазилки, влага, мухъл, връщащи канали, тоалетни в повече от окаяно състояние, смрад и въобще всякакви соц екстри". 

"Та с две думи, от 1989-а насам се работи целенасочено по съсипването на "Балкантон". Лично съм видял всичко описано, както и още много. Цяло чудо е, че "Балкантон" добута до 2025-а."

Според Кьосовски целта на собствениците е да съборят сградата и да я превърнат в жилищен блок.

Паметник на културата?

Една от първите реакции след публикацията на Сдружение "Лагера" за подписа на Панайотова дойде от кмета на район "Красно село" Цвета Николаева (от квотата на "Спаси София" в общата местна коалиция с "Продължаваме промяната-Демократична България"). Николаева разкритикува липсата на прозрачност по взимането на решението от и.д. главната архитектка и се обяви против събаряне на сградата на "Балкантон". Снощи бе и на гражданския протест, като впоследствие обяви, че е изпратила официално становище до кмета на Столична община Васил Терзиев, в което е изложила "нашите аргументи относно издадената заповед на главния архитект".

"Считам, че подобни конфликтни казуси не трябва да бъдат поставяни като свършен факт, а предварително представени пред обществото", посочи още тя.

На протеста бе и лидерът на "Спаси София" и общински съветник Борис Бонев, който обяви, че е изпратил официално писмо до министъра на културата Мариан Бачев с искане да започне процедура сградата на "Балкантон" да бъде обявена за паметник на културата от национално значение. От думите на Бонев се разбра, че Бачев се е ангажирал с проблема. Обявяването на сградата за културен паметник ще я предпази от целенасочено събаряне. (Което, за съжаление, не спаси редица други ценни сгради, по случайност - запалени все от клошари, за да изгорят до основи, б.р.). Процедурата обаче трябва да изпревари багерите (ако скритото намерение е все пак за нейното събаряне).

Кметът и главният му архитект

Интересно е да се проследи реакцията на кмета Васил Терзиев и посочената от него за и.д. главен архитект Панайотова. По ирония на съдбата казусът "Балкантон" хвана и двамата насред предварително планирана пресконференция, на която бе представен анализ за градоустройствените проблеми на столицата. Един от първите журналистически въпроси, още преди да се е изчерпала темата с анализа на НАГ, бе за съдбата на сградата.

"За да успокоя всички, ще преразгледаме решението. Това ще бъде едно от първите неща, които ще направя следващата седмица - да се запозная още повече в дълбочина и да взема решение дали да отменим заповедта", бе първият отговор на Терзиев по темата.

И именно той предизвика масовите новинарски заглавия с висока степен на категоричност как кметът ще преразгледа решението.

Тези, които изслушаха цялата пресконференция докрай, обаче чуха и друго при зададените впоследствие нови въпроси. 

"Ако всичко е законно и няма за какво да се хванем - какви са ти възможностите като администратор?"

И в този контекст от думите на Панайотова се разбра, че всичко е законно. Архитектката направи исторически преглед на случая: Как след приватизацията на музикалното предприятие през 90-те, частната фирма наследник е придобила имота със "сграда, която не е паметник на културата" или архитектурна ценност. През 2021 г. е разрешено изработването на плана. Две години районът ("Красно село") не го е оповестявял. И изведнъж 2022-2023 г. "всичко е съобщено и оповестено на всички заинтересовани лица". Според документацията е имало само едно постъпило възражение, "което е само по техничарските параметри в съседен имот". В края на миналата година е било разгледано пак на експертен съвет, взето е предвид възражението и съветът дал зелена светлина за проекта, разписан от Панайотова на 15 януари.

"Такава жалба до момента, като тази от сдружение не знам какво беше, никога не е пристигала", изтъкна още архитектката, позовавайки се на преписката по проекта и визирайки Сдружение "Лагера".

Тук трябва да се направи едно пояснение: описаното от Панайотова оповестяване касае само заинтересованите страни, т.е. само собствениците на съседните имоти. Гражданското сдружение не е такава страна. То е можело да реагира с оповестяването на ПУП-а за парцела на сайта на Столична община и да възрази, но само по законосъобразност. Т.е., ако е открило някакви незаконни действия. Иначе заповедта на Панайотова от 15-и подлежи на обжалване пред АССГ.  

Парадоксално

Парадоксалното в случая е, че пресконференцията на кмета и вече бившата и.д. главна архитектка (която ще кандидатства в конкурса за титуляр) в по-голямата си част бе посветена на презастрояването на столицата, правено "на парче" и хаотично с одобряване на ПУП-ове, без съобразяване с околната инфраструктура, застрояване, население, трафик, ВиК, електропреносна система; не се е отчитала необходимостта от озеленяване, изграждането на детски заведения и пр., и пр.

Двамата едновременно дадоха заявка, че на тези практики се слага край, вече ще се прави градоустройствено планиране, а лично Терзиев щял да одобрява всеки ПУП.

Това обаче е в бъдеще време. И Терзиев, и Панайотова на няколко пъти акцентираха върху това, че ако инвеститор срещне мълчалив отказ от администрацията, той неизменно успява да осъди Столична община, финансовата му претенция я плащат всички столичани, а проектът все пак се реализира.

Така че можем да направим извод: ако администрацията на кмета не открие съществени пороци (закононарушения) в проекта за нови жилищни сгради в "Лагера", което може да му даде основание да го "преразгледа", то няма пречка за неговата реализация на този етап. Що се отнася до "Балкантон" - остава надеждата на гражданите - в Министерство на културата. Защото честната дума на инвеститора (все още) не се ползва с висока степен на доверие.