Скандалният случай на прокурор, опитващ се на практика да ревизира акт на съдия от Софийския районен съд, за пореден път повдига въпроса относно функциите и статуса на съдиите и прокурорите. А този въпрос е от изключително значение в държава като нашата, където безконтролните и избирателни действия на прокуратурата оставят впечатление у гражданите, че прокурорите, а не съдиите, правораздават. Това едва ли е изненадващо, като се има предвид че процесът по демократизация на институцията започва с Иван Татарчев, който заяви, че над него е само Господ, и все още продължава, като последният главен прокурор (Иван Гешев)  обяви, че "единственият, който въздава правосъдие, е Господ. Аз не въздавам правосъдие. Аз съм инструмент, с който Той прави нещата, които смята за правилни".

Неминуемо е подобно усещане за всевластие, материализирало се и в множество реални примери за злоупотреби с власт, да засили общественото усещане, че прокурорите са "последна инстанция".  

Те обаче не са и няма как да бъдат. Защото обвинението е равнопоставено със подсъдимия/защитата в наказателния процес, но не и със съда, който е единственият правораздаващ, равно отдалечен от двете страни, орган - органът, който взима окончателното решение относно правата, свободите, задълженията и собствеността на гражданите.

Диференциацията на функциите и статуса между съдии и прокурори не е самоцел, а основополагаща неизбежност на демократичната държава, която осигурява на гражданите необходимите гаранции за провеждането на справедлив съдебен процес и ефективна защита на техните права и свободи. Нарушаването на тази асиметрия премахва едно от ключовите обезпечения срещу произвол и злоупотреба с власт. Ако прокурорите можеха да ревизират съдебни актове, това би заличило ключовия принцип на правовата държава за независимо и безпристрастно правораздаване.

Ето защо европейските и международните стандарти ясно дефинират тази разлика: съдът е органът, който решава споровете, той е арбитърът, докато прокуратурата има обвинителна функция. По-долу посочваме част от тези стандарти и препоръки – изглежда като да биха били полезни на онези членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) и представители на прокуратурата, които упорито пренебрегват това фундаментално разграничение, подкопавайки върховенството на правото и засилвайки недоверието в съдебната власт:

- Принципът на равнопоставеност на страните в наказателния процес: Съдиите обезпечават равнопоставеността между обвинението и защитата. Допълващият характер на функциите на съдиите и прокурорите предполага осъзнаване и от едните, и от другите, че безпристрастното правосъдие изисква равнопоставеност на прокуратурата и защитата и че прокурорите трябва да действат във всеки момент справедливо, обективно и безпристрастно. Т.е. няма равнопоставеност между съда и прокуратурата.

- Ясна диференциация на правомощията и статуса на съдията от тези на прокурора: тъй като съдът е независимият арбитър между две спорещи страни, [в]сички лица, свързани с дадено дело, включително държавни органи или техни представители, трябва да се подчиняват на авторитета на съдията. Правораздаването предполага поемането на отговорност за взимане на решения със задължителна сила по отношение на лицата, до които се отнасят, и за решаване на спорове на основата на закона. И едното, и другото са прерогатив на съдията. Като цяло това не се включва в задълженията на прокурорите, които имат за задача да образуват или да продължават наказателно производство; Прокурорите не са съдии и не може да има двусмисленост по този въпрос, както не може да става дума за това прокурори да оказват влияние върху съдии; Прокуратурата е строго отделена от функциите на съда;

Държавата трябва да гарантира, че човек не може едновременно да изпълнява задълженията и на прокурор, и на съдия. Когато прокуратурата е част от съдебната власт, необходимо е да се установи ясно разграничение между прокурори и съдии. Държавите членки трябва да изяснят правния статус, компетенциите и процесуалната роля на прокурорите чрез закон по начин, при който не може да има съмнение относно взаимната независимост и безпристрастност на прокурори и съдии; Във всяка система ролята на съдията е различна от тази на прокурора. Връзката между съдията и прокурора не е йерархична;

- Необходимостта да не се създава впечатление в обществото, че е налице смесване на функциите на съдии и прокурори: В очите на спорещите страни, а и на обществото като цяло, не бива да има и намек за някакво съучастничество между съдиите и прокурорите, нито пък смесване на двете функции. Всякакви неясноти относно статуса и ролите на прокурорите и съдиите трябва да бъдат премахнати, така че всяка професия да бъде ясно определена в очите на обществеността и да не съществува объркване в представите на онези, които се явяват пред съдилищата. Първата стъпка в това отношение е да се установят ясни процедурни правила относно правомощията на прокурора. Прокурорите следва да се въздържат от публични коментари и изявления по медиите, които могат да създадат впечатление, че оказват пряк или косвен натиск върху съда с цел получаване на определено решение, или които могат да накърнят честността на процедурата.

- Независимост на съда и автономност на прокуратурата

Различните роли, които съдията и прокурорът имат – както в съдебната власт, така и в обществото – обуславят и различни перспективи към тяхната институционална и функционална независимост. Докато за съдиите независимостта има абсолютна стойност, при прокурорите тя не е толкова категорична, тъй като може да има йерархичен контрол върху решенията и дейността на прокурорите. Както Венецианската комисия вече е отбелязвала, включително специално по повод българския контекст, по отношение на прокурорите трябва се говори по-скоро за автономност, а не за независимост: има съществена разлика относно това как се възприема концепцията за независимост или автономност, когато се отнася за съдии в сравнение с това как се отнася за прокурори. Дори когато е част от съдебната система, прокуратурата не е съд. Съдебната независимост има два аспекта – институционален, при който съдебната система като цяло е независима, както и независимостта на отделните съдии при вземането на решения (включително тяхната независимост от влиянието на други съдии). (…) „Независимостта“ на прокурорите не е от същото естество като независимостта на съдиите. Въпреки че има генерална тенденция да се осигури по-голяма независимост на прокуратурата, няма общ стандарт, който да изисква това. Независимостта или автономността не са самоцелни и трябва да бъдат оправдани във всеки отделен случай чрез позоваване на целите, които трябва да бъдат постигнати“. Докато съдиите трябва да бъдат независими, тази концепция не е напълно приложима за прокурорите; по-точно е да се говори за „автономия“, а не за пълна „независимост“ на прокуратурата, Държавите трябва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че правният статус, правомощията и процесуалната роля на прокурорите са законоустановени по начин, който не може да оставя основателно съмнение относно независимостта и безпристрастността на съдиите. Прокурорите трябва да зачитат независимостта на съдилищата и съдебната власт като цяло. Те могат да оспорват решенията на съдиите само по начините, предвидени в закона. Прокурорите трябва да предприемат всички мерки в рамките на тяхната компетентност за защита на независимостта на съдилищата. Прокурорът няма право по никакъв начин да се намесва в процеса на вземане на решение от съдията и е длъжен да съблюдава неговите решения.

Различните функции на съдиите и прокурорите предопределят нееднаквия им статус. Това не представлява просто теоретичен въпрос, а е проблем с практически измерения. Когато държавата се проваля (било поради институционални дефицити, законови неясноти или конкретни, останали без последствия, опити прокуратурата да иззема функции на съда) в обезпечаването на тази фундаменталната разлика между правораздаване и обвинение, рискът от институционални перверзии, които застрашават свободите на гражданите, става реален. Острата нужда от ефективно функциониращи демократични механизми за контрол в прокуратурата усещаме най-вече поради липсата им.  

Институт за пазарна икономика