Европейците са наясно с новата отговорност, която им предстои. Тази празнина, която се създава, трябва да я запълним ние, европейците.

Това заяви германският министър на отбраната Борис Писториус в рамките на конференцията по сигурността в Мюнхен. 

„И това няма да стане с два или два и половина процента разходи за отбрана“, категоричен е той.

Говори се за 3,6% от БВП на всяка страна-членка на НАТО. Проблемът за повечето европейски държави е: откъде ще вземат тези пари?

Но трудността не е само в парите. На страните от ЕС и Великобритания им липсват достатъчно на брой войници, които да изпратят части за мироопазваща мисия.

Британският премиер въпреки това вече обяви готовност Лондон да се включи с бойна сила, същото е готова да направи и Швеция, а Испания "съзнава важността на тази стъпка". Но без Германия няма как да има мироопазващи сили в Украйна, а настоящият канцлер Олаф Шолц се показва колеблив по въпроса. Въпреки че към момента Германия е единствената страна в ЕС, която е в състояние да намери още пари за тези разходи. Тя е в трудно, но все пак добро фискално състояние заради дълговата си спирачка. Останалите големи индустрии в Европа са със 100% и повече задлъжняване и никакъв фискален капацитет, така че наистина няма откъде да намерят още пари за въоръжаване и войници.

Разнобой

Изход от това дава обаче новата Еврокомисия, която обяви, че ще махне дълговата спирачка за инвестиции във въоръжаването. Друг източник на средства са замразените авоари на Русия - 300 млрд. евро, които ще бъдат използвани за защитата на Украйна.

Друг проблем е, че някои европейски държави с добри отношения с Москва като България, Унгария или Словакия, вероятно няма да са готови да се включат в мироопазваща мисия. Други, като Испания или Италия, до момента са се въздържали да окажат военна подкрепа на Украйна. Има и членки на ЕС, които едва ли ще могат да разположат големи контингенти войници за дълго време в Източна Европа, тъй като те вече имат огромни ангажименти в НАТО. Такава е Полша, която поема огромна част от охраната на източната граница на ЕС.

Ако сегашната фронтова линия бъде приета като демаркационна линия в случай на примирие, тя ще се простира от Харков на север до Запорожие на юг, което прави над 1300 километра. Това би натоварило силите на Европа, включително германската армия.

Дългогодишната мисия в Афганистан показа колко силно голямото външно разгръщане ангажира германската армия. За един войник, изпратен в Хиндукуш, са необходими поне десет други подкрепящи служители. Дори ако на министерството на отбраната най-накрая му се удаде да увеличи броя на войниците до 203 000, както е планирано от много години, но все още не е постигнато, все още ще липсват хиляди войници за по-трудна мисия в Украйна. Към момента германската армия разполага с малко над 180 000 войници, като тенденцията е да намаляват.

Откъде тогава ще дойдат войниците за мисия в Украйна? Става дума за между 40 000 и 100 000 души

Броят още не е ясен, тъй като не е ясно и каква всъщност би била задачата на европейски мироопазващи сили.

Изпращането на войници в Украйна вероятно няма да бъде много популярно, защото ще бъде значително по-опасно.

По-опасно обаче е да не се прави нищо. Това би означавал краят на обединена Европа.

Затова най-вероятно ще се върви към бързо създаване на коалиции вътре в самия ЕС. Договорите позволяват това. Ще се обединят държави, които съзнават важността на защитата на Украйна за собствената им сигурност. Балтийските държави, Германия, Франция, Италия, Испания, Нидерландия, Белгия, Австрия, Румъния, Полша, Чехия.

Украинският президент Зеленски потвърди това развитие.

Той посочи, че разполагането на мироопазващи войски на територията на Украйна може да бъде първата стъпка към създаването на Европейска армия:

"Смятам, че това може да бъде първата платформа за бъдещите военни сили на Европа, които ще имат способността да отвърнат на агресията в случай на непровокиран война от Русия."

Зеленски предложи възможността да бъде създадена платформа на "съюзните страни", които искат да се присъединят.

"Това е много важно. Не тези, които ще бъдат принудени, а тези, които искат," добави той.

Украинският президент подчерта, че е важно да има разлика между войски, които доброволно участват в такава армия, и тези, които ще бъдат принудени. Той допълни:

"Ние искаме гаранции за сигурност не само на хартия, но и на терен – на сушата, във въздуха, във водата, с ПВО, самолети и кораби."

Жалко, че България не е сред тях. Защото рискът не е просто Русия да вземе някаква територия на Украйна, голяма колкото разстоянието от Хасково до Казанлък. Става дума за изпълнението на имперския план на Путин и досега той му се получава. А не само Украйна е част от апетитите на Кремъл.

На конференцията в Мюнхен са се провели разговори между американския вицепрезидент и германските му домакини и за изтегляне на американските войски от Европа.

В Европа има близо 100 000 американски военни, засега става дума за намаляването им с 20 000. Възможно е Тръмп да предложи тази стъпка, която възнамерява да направи и без това, като жест към Русия при договарянето им за съдбата на Украйна. Но Русия настоява отдавна за изтеглянето на американските военни от България и Румъния.

Ако това стане, а ЕС създаде свои военни сили в рамките на коалиция на желаещите, от която България липсва, може да стане много неуютно и студено около нас. Сибирски студено. София не бива за втори път да попада от грешната страна на салфетката, както вече стана веднъж в Ялта. Ако българите искат да запазят свободата и икономическия си просперитет, трябва да направят своя избор сега. Европа или Русия? Към коя цивилазиця принадлежим? Европейци ли сме или искаме силният бащица, на когото да си подарим суверенитета? Лицемерието хем да печелим от Европа, хем да се огъваме пред Русия, за да си пълнят джобовете и от там корумпирани политици, явно в бъдеще вече няма да минава пред Брюксел.