Има една добра новина, че ще бъде приложена процедурата за изваждането на военните разходи и на разходите за военната индустрия от индекса за изчисляване на инфлацията, каза пред журналисти в Мюнхен министърът на отбраната Атанас Запрянов, съобщиха от Министерство на отбраната. Той участва в 61-вото издание на конференцията по сигурността, предава БТА.

Министърът обясни, че това е предложение на България, което повече от година на официални форуми на министрите на отбраната от Европейския съюз защитаваме да бъде приложено. Радваме се, че Европейската комисия (ЕК) и страните-членки възприемат и ще обсъдят конкретните начини за прилагането му“, посочи той.

Вчера председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви намерението на комисията да извади капиталовите разходи на бюджетите за отбрана от индекса за изчисляване на инфлацията. Това означава, че финансовите разходи за всички инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия  няма да бъдат калкулирани като инфлационен индекс, което пречеше досега да се увеличи бюджетът за отбрана, поясни министър Запрянов. 

Той отбеляза, че е нормално да се помисли за около 2,5% от БВП за отбрана. В момента България отделя 2 на сто, а от началото на годината заплатите на военнослужещите са увеличени с около 30%.

„Ние не искаме шоково увеличение на бюджета за отбрана. Трябва да се съобразим с възможностите на икономиките да генерират ресурс, включително и за отбрана. Но с една стъпка на нарастване можем да достигнем 2,5 - 3% от БВП“, посочи Запрянов.

Решението ще бъде взето от правителството, но бюджетът за отбрана трябва да бъде увеличен, за да бъдат изпълнени новите отбранителни планове в отговор на новите заплахи за сигурността, отбеляза министърът.  

За да бъдат реализирани плановете за отбрана, трябва да бъдат развити нови способности, посочи Запрянов и съобщи, че скоро ще предложи на правителството нови Цели за способности - 2025, които не могат да бъдат постигнати с 2% разходи за отбрана, каквито са сега.

Вижданията на Германия за сигурността на Европа, подкрепата на Европа за Украйна, трансатлантическата сигурност и укрепването на способностите на НАТО за възпиране и отбрана бяха основните теми, дискутирани във  втория ден на форума в баварската столица. Във фокуса на дискусиите бяха изказванията на федералния канцлер на Германия Олаф Шолц, на президента на Украйна Володимир Зеленски и на генералния секретар на НАТО Марк Рюте, информират от Министерството на отбраната.

„НАТО остава гарант на военната сигурност в Европа. Далече сме от създаването на европейска армия, но призивът беше да се мисли в тази посока. Това, което трябва и ще направим е европейските държави да увеличат военните си бюджети и да увеличат способностите си за отбрана. Инвестирайки в създаването на способности, ние инвестираме в способностите на ЕС и на Алианса, тъй като почти всички европейски държави членуват и в двата съюза“, посочи министър Атанас Запрянов, цитиран в съобщението. 

В рамките на Мюнхенската конференция по сигурността министрите на отбраната на България, Румъния и Албания обсъдиха перспективите за ускоряване на работата по изграждане на Коридор 8 на координираща среща.

Атанас Запрянов проведе срещи и със Стефан Томе - изпълнителен вицепрезидент на „Еърбъс“, и с Оливър Дюр - изпълнителен директор на „Хенсолдт“. Във фокуса на разговорите бяха реализацията на  модернизационните проекти за Българската армия, изпълнявани от тези фирми, и възможностите за по- нататъшно взаимодействие. Той присъства и на обяд, домакинстван от министъра на отбраната на ФРГ Борис Писториус. 

В рамките на форума Запрянов се срещна и с помощник заместник-министър на отбраната на САЩ по въпросите на НАТО и Европа Дейвид Бейкър. По време на разговорите беше дадена висока оценка на двустранното военно и стратегическо сътрудничество между България и САЩ, като беше подчертан постигнатият напредък до момента.