Като личен и като институционален рейтинг президентът остава начело в отношението на българите. На дъното е Делян Пеевски.

Това сочи изследване на новата социологическа агенция „Мяра“, основана наскоро от екипа на Първан Симеонов (след като напусна „Галъп“). Изследването е проведено с таблети между 6 и 16 февруари 2025 г. сред 803 пълнолетни български граждани. От кого е поръчано и финансирано - не става много ясно. Но се съобщава, че проучването е част от „независимата ежемесечна програма „лице в лице“ на „Мяра“.

Правителството още ползва началния си кредит на доверие. Електоралните данни засега запазват структура, близка до тази от отминалите избори, с изявено лидерство на ГЕРБ.

Макар да не са съвсем убедени, българите по-скоро вярват, че държавата има как да ограничи наркотичните вещества сред младежите въпреки изобретателността на разпространителите. Психичните проблеми са видими сред обществото ни, а поколенията са разделени в отношението си към инжектиране на вещества за естетични корекции. Висока е декларативната готовност за бойкоти на търговски обекти, но остава въпросът доколко ще се реализира, са сред изводите и хипотезите на „Мяра“ на база проучването.

Институциите

Президентът остава с най-висок институционален рейтинг – 47,6% са с положително отношение, а 38,4% – с отрицателно. Отношението към правителството седмици след създаването му е положително в 26,8% от случаите, но отрицателно в 56,7% от случаите. Останалите се колебаят. Данните са сравнително приемливи на фона на обичайните нива на доверие в институциите у нас и са начален кредит на доверие. По традиция парламентът се ползва с по-ниско одобрение – 11,2% имат, но 76,7% нямат. Трудно е към парламент да се очаква по-добро отношение – по правило доверието следва партийните пристрастия, а в парламента освен „нашите“ винаги са представени и „другите“, сочи анализът на „Мяра“.

Личности

По отношение на личното доверие отново – както и при институционалното – най-високи показатели има президентът Румен Радев – с 46,7% доверие, следван от премиера Росен Желязков (18,9%), лидера на най-добре представената партия ГЕРБ Бойко Борисов (15,9%), председателката на Народното събрание Наталия Киселова (15,3%). При Киселова обаче разпознаваемостта все още не е най-голямата възможна.

Според изследването 17,9% не знаят коя е тя, а 18,3% имат колебание за отношението си към нея. 15,3% имат положителна, а 48,5% отрицателна нагласа към шефката на парламента.

Следват партийни лидери.

Трябва винаги да се отчита, че по правило политиците у нас събират повече негативно, отколкото позитивно отношение и личните рейтинги рядко са „на плюс“. Запознатостта с някои – като, например, новия председател на БСП Атанас Зафиров – също е още ниска и това пречи на отчитането в пълнота. По тази причина при формации като ДПС на Ахмед Доган, или дори „Да, България“, най-удачно остава като че ли отчитането на рейтинга на самите Ахмед Доган или Христо Иванов, ако и да не са оперативни председатели на своите партии.

А иначе, според изследването 23,2% от българите не знаят кой е Атанас Зафиров, а 10,3% се колебаят за отношението си спрямо него. 5,7% имат позитивна нагласа, а 60,8% - отрицателна.

Любопитни са числата и за санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания водач на ДПС-Ново начало Делян Пеевски. 5,1% от българите имат положително отношение спрямо него, а 88,6% - отрицателно, което е най-високата стойност сред политиците у нас в момента, сочи графиката.

На следващо място по неодобрение е Ахмед Доган – 86,1%. Позитивно отношение към него имат 6,7%. На трето и четвърто място по неодобрение са, съответно, съпредседателите на партия „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев – 83,4% и 81,9%.

Рейтингите не дават яснота толкова за работата на една или друга фигура, а за логиката на масовите предпочитания. По традиция личностите, които са отвъд ежедневната политическа борба, са с по-висок рейтинг, по-малките партии генерират и по-малка подкрепа за лидерите си, повечето политически стаж означава и намаляване на рейтинга, обясняват от агенцията.

Ако изборите бяха днес

Ако изборите бяха днес, 26,5% от участващите бяха гласували за ГЕРБ-СДС, 13,9% – за „Продължаваме промяната-Демократична България“, 13,5% за „Възраждане“, 10,1% за ДПС – Ново начало, 7,0% – за ДПС-Демокрация, права и свободи (ДПС-Доган), 6,8% – за БСП, 6,4% – за ИТН, 5,9% – за МЕЧ, 4% за „Величие“, а 5,9% – за други по-малки формации. Отделно, 3,1% от цялата извадка заявяват, че биха гласували с „Не подкрепям никого“.

Данните все още не показват сериозна динамика спрямо резултатите от отминалите избори. Тепърва ще оказва влияние текущият политически живот, смятат от „Мяра“.

Текущи проблеми

Обществото ни все пак по-скоро вярва, че когато става дума за продаването сред подрастващи на наркотични и упойващи вещества във вейп устройства, дъвки, бонбони и т.н., държавата има своите механизми за въздействие и не всичко зависи единствено от пазара.

„Има мерки, които държавата може да вземе и търговията да бъде окончателно прекратена“, казват 46,1%. „Търговците винаги намират начини и търговията не може да бъде окончателно прекратена“, избират 36,4%. 13,6% признават, че не са достатъчно запознати с този въпрос, а останалите се колебаят.

„Мяра“ задала и най-общ въпрос „При повишаване на цените склонни ли сте или не сте склонни Вие лично да участвате в граждански бойкот на супермаркети, например?“. Заявяват склонност 65,1%. 21,8% не заявяват такава склонност. Така, в крайна сметка, декларативната готовност е висока. Съвсем друг е въпросът каква част от склонните са действително готови.Любопитното е, че делът на въздържащите се от бойкот е по-сериозен именно сред по-уязвимите групи и пенсионерите. Там поддръжниците също преобладават, но с по-малко. Вероятната причина е ценовата политика на част от супермаркетите – свързана с намаления на цените. Друга вероятна причина е по-слабата възможна информираност за такъв тип действия, по-различния личен дневен ред в различните възрастови групи.

Проблемите с естетични процедури също породиха сериозна обществена дискусия. 21,1% по принцип приемат въпросния тип естетични процедури, в които се инжектират вещества, например за обем на устни, оформяне на скули и т.н. На срещуположното мнение обаче са 67,2%. Останалите се колебаят.

Демографските разбивки показват, че най-младите са преимуществено толерантни, а най-възрастните са почти изцяло против. Налице е класическа поколенска промяна.

Междувременно, оказва се, че над една трета от запитаните свидетелстват, че познават човек с психични разстройства. Темата също придоби гражданственост в последния месец и доведе до сериозни дебати. Данните би следвало да се четат с известна условност на тема искреност, но са достатъчно ясно свидетелство за разпространението на проблема, сочи анализът на агенцията.

***

Данните са от независимата изследователска програма на социологическата агенция „Мяра“. Изследването е проведено „лице в лице“ с таблети между 6 и 16 февруари 2025 г. сред 803 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души, посочват от агенцията.