ЯНА ВАСИЛЕВА

БОН - По-високата цена на кафето или шоколада може да гарантира по-достойно заплащане на неговия (дребен) производител. Този е принципът на проекта за честна търговия Fairtrade, който постепенно се налага в Европа.

За луксозните стоки се казва, че си ги позволяват тези, които решително са си надвили на масрафа и са се прехвърлили на едно следващо ниво, позволяващо им да се идентифицират по друг начин. С продуктите „феър трейд“ нещата не стоят много по-различно, макар достъпността им да е несъизмеримо по-голяма – все пак не става дума за диаманти, а за шоколад, кафе, банани или дрехи, но по-скъпи от обичайното.

Защо са по-скъпи ли?

Защото не са произведени промишлено и на едро, а от някой далечен съвсем дребен стопанин, който не може да си осигури големи мащаби, докато от друга страна именно това производство е единственият му поминък в неравната борба с концерните гиганти.

Т.е. целта е да бъдат подпомогнати (чрез плащането на по-висока цена за продуктите) тези хора от Азия и Африка, произвеждащи на дребно, но пък без никакви допълнителни „стимулатори“ и по този начин доставят продукт с друго качество и друг вкус, който би трябвало да си заслужава надбавката. Респективно – плащането отгоре не се явява чисто благотворителен жест, а е осмислено и в качествен план. Но това, разбира се, съвсем не винаги представлява достатъчна причина за преминаването към споменатото друго ниво – щом същия продукт го има и по-евтино, пък бил той произведен от концерн гигант.

Интересът и съзнателното отношение към продуктите „феър трейд“ тепърва си пробиват път дори и в държави като Германия, където екологичното мислене отдавна е обществена даденост. Но все отнякъде трябва да се започне – като например от повишаването на информираността. Що е то „феър трейд“, какъв е пътят на този вид стоки до щандовете, в какви условия живеят и работят техните производители, къде по магазините могат да се намерят именно такива продукти – един вид кампания, посветена на тези въпроси, се организира от две години насам в Бон и в нейните рамки интересуващите се могат заедно с експерти по темата да научат повече и да напреднат по пътя на осъзнатото потребление.

Разяснителни акции показват каква е разликата между индустриалното и „другото“ производство.

Организацията Greenwalker провежда веднъж месечно специални обиколки из центъра на града, по време на които се научава много за продуктите „феър трейд“ и техните източници, вниманието се насочва към специализираните в продажбата на този вид стоки магазини, а се търсят и други пътища за изострянето на съзнателността по отношение на биопродуктите или регионалните стоки.

Какво би ни се случило, ако останем без произвежданите в Третия свят стоки?

Един въображаем сценарий оставя потребителите без мобилни телефони и без електрически крушки, гардеробът е празен, липсват и кафето, и цигарите. Умивалникът като нищо може да остане без кран, а прозорците – без дограма, ако е произведена в Малайзия. Опразват се и улиците, по които може и да останат някои модели европейски автомобили, но нали гумите им са от Тайланд. На отчаяния европейски гражданин май му остава единствено възможността да си легне обратно в леглото, но даже и това не става – ако матраците са от мексикански сезал.

Разбира се, всичко това е само измислица – Третият свят си е на мястото и методично произвежда нужните на останалия свят стоки. Но с предполагаеми кошмари като този може много добре да се привлече вниманието към проблемите, които хората в далечните земи изпитват, и от които страдат. И да се предприеме опит да им се осигури по-прилично възнаграждение по линия на разходите, които могат да си позволят по-състоятелните.

Какаовото дърво, например, било пределно капризно растение, което има нужда както от качествена почва и тропически климат, така и от добра защита от гъбички и паразити. В повечето случаи тази интензивна работа се върши ръчно от дребните селяни, но нерядко – и от техните деца. А цената на какаото пада все повече от 80-те години насам и в момента е наполовината от някогашните си равнища. Производителите – от Гана или от Брега на слоновата кост – често живеят с по 1,50 долара на ден и точно към тях е насочен проектът „феър трейд“, който в известен смисъл може да се тълкува и като поделяне на благосъстоянието. Може да звучи екзотично (засега), но както стана дума - все отнякъде трябва да се започне. И какво по-добро доказателство от шестмесечната Ида, доведена от майка си на акцията на Greenwalker в Бон.

Какаото и кафето са в центъра на проекта Fairtrade.

Създадената през 1997 организация Fairtrade представлява международен проект, предназначен да подобри условията на труд на дребните производители и да съдейства за по-ефективното опазване на околната среда. Продуктите, произведени по стандартите на „честната търговия“, носят специално синьо-зелено обозначение - гаранция за произхода.В момента на германския пазар има 2800 стоки с такъв сертификат, което се приема като постижение в световен мащаб, а все повече училища, общини и градове са обявени за „феър трейд“, при положение, че се ангажират достатъчно с каузата.

Баварският град Мурнау, например, ще получи официалното си удостоверение в началото на май – след като отговаря на изискванията да има поне четири магазина, предлагащи такъв вид продукти, едно училище, едно дружество и два обекта за хранене, в които блюдата са „честни“. Берлинската фирма Einhorn (“Еднорог“) пък е разработила презервативи „феър трейд“ - с индикации за конкретната плантация, от която е латексът за производството им.

 И презервативите могат да бъдат произведени на принципа „феър трейд“.

Опонентите на идеята изтъкват, че произвежданите така продукти не винаги имат достатъчно добър вкус, а и ненавсякъде в бедните държави участието в инициативата носи достатъчно предимства на бедните дребни селяни. Но при всички случаи ползите са повече от недостатъците, а идеята се радва на доверие - щом германците харчат за този вид продукти годишно към 700 милиона евро.