
Ех, 20-те години на ХХ век в Америка...
Златното време на икономиката, времето, което създаде американската мечта. За 10 години БВП расте с по 5% и то в реално изражение, което е най-добрият исторически резултат за такъв отрязък от време. "Форд" показва на света масовото производство, "Дженерал Мотърс" се оказва най-добрият му ученик. Домакините забравят за прането на ръка и във всеки дом има по една пералня, а до нея гордо изправен хладилник, произведен в страната. И между другото домакините са именно такива - домакини, защото няма нужда и двамата възрастни в семейството да работят. Една заплата стига за всичко - и за битовия живот и нуждите, и за почивките, и за дрехите, и за образованието на децата.
Но апетитът идва с яденето, казват мъдрите хора, и точно това се случва с големите компании по онова време. Те искат още и още, а местните политици са склонни да им дават. Така се ражда този "жалък и злонамерен продукт на алчността", както сполучливо го нарича журналистът Уолтър Липман - законът "Смут-Хоули". Подписан с шест златни химикалки от Хърбърт Хувър, проектът се оказва финалният подпис, с който Голямата депресия завладява света. И разбира се - САЩ.

Законът за тарифите от 1930 г., известен като тарифата на Смут–Хоули или тарифата на Хоули–Смут, е закон, който прилага протекционистични търговски политики в Съединените щати. Спонсориран е от сенатор Рийд Смут и члена на долната камара от Орегон Уилис К. Хоули. Актът повишава митата на САЩ върху повече от 20 000 вносни стоки.
Те стават най-високите в историята на САЩ и водят до ответна реакция на другите страни. Проблемът е, че вместо да "изпишат вежди", митата "вадят очите" на американската икономика. Голямата депресия вече е ударила, а след приемането на закона вносът и износът на САЩ намаляват с фантастичните 67%.
Двайсетте приключват с катастрофа, трийсетте започват с национализъм в икономиката, който се разпрострира навсякъде и завършва с трагедията на Втората световна война.
А какво всъщност са митата?
Днес светът постави началото на поредната търговска война в своята история. За да сме по-точни - американският президент Доналд Тръмп постави началото ѝ, а светът сам по себе си не прави нищо лошо.
До момента Тръмп е изредил десетки различни причини за въвеждането на митата, но най-сериозната от тях винаги е била търговският дефицит, който САЩ има и с партньори, и с врагове.
Всъщност този аргумент е основният за започването на всяка протекционистична политика по отношение на международната търговия в последните 100 години. Републиканци от целия спектър от години искат САЩ да даде предимство на собствените си компании, като натовари вноса с този допълнителен данък.

Макар на практика да е косвен данък, митото не се определя като такъв, защото не се плаща от гражданите на съответната държава, а от икономическите агенти, които осъществяват вноса в страната. Или поне така е на теория, защото на практика допълнителната сума за вносителя се калкулира в крайната цена за потребителите, което означава, че все пак се плаща от... гражданите в страната. Иронията е, че точно това е търсеният ефект - оскъпяване на внесените продукти, за да може те да станат неконкурентни на тези, които са произведени вътре в страната.
Истината е, че митата са част от световната търговска история отдавна и са приемани като нещо толкова сигурно и нужно, колкото да речем - нуждата от данъци.
Това вероятно е така, защото много дълго време схемата е работила. Обединеното кралство, Франция, Корея, Япония, Прусия не са станали богати спазвайки правилата на свободната търговия и играйки честно и с приятели, и с врагове.
Днес обаче светът е различен и глобализация промени всичко. Разбра го дори бенчмаркът на всички републиканци за всичко що има общо с икономиката и политиката - Роналд Рейгън. Неговата администрация първо ограничи вноса на автомобили, стомана, захар и текстил в САЩ; увеличи единадесет пъти митата за внос на превозни средства с големи двигатели, за да подпомогне компанията „Харли-Дейвидсън”. И оказваше непрекъснат натиск върху Япония, за да преоцени тя своята валута.
По-късно отмени митата и стана най-големият поддръжник на свободната търговия. В своето радио обръщение към нацията на 26 ноември 1988 г. Рейгън казва:
"Докато разсъждаваме върху многото неща, за които трябва да сме благодарни тук в Америка, нека отделим време, за да признаем, че един от ключовите фактори зад големия просперитет на нашата нация е отворената търговска политика, която позволява на американския народ свободно да обменя стоки и услуги със свободни хора по целия свят. Свободата на търговия не е нова тема за Америка. През 1776 г. нашите бащи основатели са подписали Декларацията за независимост, като обвинили британците в редица престъпления, сред които, цитирам - "прекъсване на нашата търговия с всички части на света".
И не само това, но той като че е предвидил аргумента на Тръмп за търговския дефицит и разобличава и него:
"През последните години търговският дефицит накара някои заблудени политици да започнат да призовават към протекционизъм, предупреждавайки, че в противен случай ще загубим работни места. Но отново сгрешиха. Всъщност Съединените щати не само не губят работни места, ние създаваме повече работни места, отколкото всички страни от Западна Европа, Канада и Япония взети заедно. Изводът е ясен - че когато общата търговия на Америка се увеличава, работните места също се увеличават. И когато общата ни търговия намалява, намалява и броят на работните места."
Не забравяйте, че тези думи идват от устата на човек, който е опитал и меда, и жилото на протекционизма и митата.

Какво иска да постигне Тръмп?
Президентът твърди, че останалият свят се възползва от американската икономика, тоест, че изпраща евтините си стоки на богатия американски пазар. Така печелят вносителите, а страдат местните производства, които губят пари, губят се и работни места.
Само че, ако американският пазар наистина е толкова богат, то защо да смятаме, че потребителите му избират непременно по-евтиното от чужбина? Не. Те избират по-качественото.
Те избират мерцедес и фолксваген, вместо форд, защото германските марки са символ на качество и престиж.
Американците избират френското шампанско, защото е най-доброто в света, не защото е евтино. Заради това го избира и целият останал свят.
Целта на Тръмп не е промяна на търговския дефицит, защото днес - особено днес - той няма никакво значение, не е внос на дълг и не влияе на долара. Да не говорим, че САЩ е на дефицит - например с Европа - само по отношение на стоките. Ако гледаме услугите, където влизат технологичните гиганти, там излишъкът по сметката на САЩ е в пъти.
Тогава какво е?
Просто е - целта е да наранява и да демонстрира сила. Митата са оръжие за нараняване и Тръмп знае как да ги използва. Защото знае, че реципрочните мита няма да наранят американския бизнес. Защото големият износ на САЩ са технологии, които са безалтернативни и енергия, от която пък Европа отчаяно се нуждае.
Те са опит за демонстрация, но и още нещо. Възможност да пълни хазната си, при положение, че обещанията са му да намали данъците за средната класа. Това щеше да е чудесно, ако САЩ не беше страна с гигантски дълг и постоянни дефицити.
А с това кръгът на протекционизма се затваря, защото именно така възникват митата - като средство за пълнене на хазната. Е, Тръмп не е никакъв модерен икономически мислител, а просто вожд на племе.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни