Да, всичко това прилича на голям цирк. В речите си Тръмп използва речников запас от 200 думи, те звучат глупаво и некомпетентно, пълни са с лъжи и популизъм. Но той все още се ползва с доверието на поне половин Америка, защото американците продължават (засега) да виждат логика в действията му. Всъщност нищо ново за тях освен безпардонния невъзпитан стил.

Политиката на Тръмп, както често се посочва, се различава от политиката на неговите предшественици по-скоро по стил, отколкото по същност. Нищо от нещата, които той предприема, не се случва за първи път. Дори голямата чистка на държавни служители. Ал Гор съкрати три пъти повече хора като вицепрезидент. Само че в рамките на 4 години и след анализ кои позиции могат да бъдат спестени, без да се нанасят вреди. Байдън експулсира много повече имигранти от Тръмп – и в предния му, и в този мандат. Но спазвайки закона. САЩ не налагат за първи път мита. При Клинтън, например, имаше много свирепа „пилешка война“ между САЩ и ЕС през 90-те години. Причината за този спор бе, че в САЩ пилешкото месо често се обработва с хлор или други химикали като част от процеса на дезинфекция, с цел да се намалят бактериите (като салмонела и кампилобактер). ЕС обаче смята тази практика за опасна и не одобрява подобна обработка на храните, което доведе до митнически бариери и забрана за внос на такова месо в страните-членки на ЕС.

От своя страна, САЩ възразиха срещу забраната, като твърдяха, че хлорната обработка е безопасна и използвана широко в много други страни. Този конфликт е един от много търговски спорове, свързани с различията в стандартите за безопасност на храните между САЩ и ЕС. В отговор на забраната, Съединените щати се жалваха в Световната търговска организация (СТО), като твърдяха, че ЕС използва търговски ограничения под предлог опазване на здравето. През 1997 г. ЕС наложи митнически такси върху пилешкото месо, произведено в САЩ, което беше част от по-широката търговска политика на ЕС за защита на вътрешния пазар и спазване на стандартите за безопасност на храните.

В крайна сметка, след дълги преговори и съдебни решения, спорът беше разрешен, но никой в ЕС не внася хлорирано пилешко месо.

Сложните игри с Русия и Китай също не са нов феномен. От Първата световна война насам Съединените щати възприемат господството на автократична сила на евразийския континент като несъвместимо с техните стратегически интереси. Това убеждение формира тяхното поведение не само в двете световни войни. Никсън пробва сближаване с Китай. Тръмп сега пробва сближаване с Русия.

Така че, много от нещата, които Тръмп започва, изглеждат разумни от гледна точка на американските граждани. За сигурността на важни морски пътища Панамският канал има също толкова голямо значение, колкото и Канада и Гренландия. Силната военна мощ изисква силна индустрия, която от своя страна се нуждае от безпрепятствен достъп до енергийни ресурси и критични суровини.

Но вместо да сключва стратегически споразумения, Тръмп плаши с анексия.

Затова и най-голямата опасност за осъществяването на плановете на Тръмп е самият Тръмп.

Той започна вече няколко войни едновременно и навън, и вътре – безпрецезентна търговска война с целия свят, конфронтира се със съседите си, с ЕС, с Дания и Гренландия, с Китай, а вътре в страната със съдебната система, с правозащитниците, с мигрантите, с демократите, с университетите и т.н. Тези конфликти изискват огромна подкрепа и огромен ресурс – и финансов, и търговски, и военен – като заплаха и средство за натиск. В същото време бързите му действия и разглобяването не само на държавния апарат, но и на икономическата система, поставят САЩ в слабата позиция на несигурност и подкрепата ще става все по-колеблива. Хората в САЩ, ако се съди по анкетите, вече питат защо се занимава с мита, а не с високите цени, както беше обещал. Иронията е и в това, че митата всъщност ще повишат цените още повече. Дълговете на страната продължават да са космически и няма данни съкращенията на Мъск да играят особена роля за намаляването им. С две думи - американската мощ е изложена на опасност.

В такава ситуация по-разумно изглежда да се търси тясно сътрудничество със съюзниците, отколкото да се следват самотни ходове, подкрепяни от хвалби, заплахи и обиди. Внезапните стратегически ходове са подкопавани и лишавани от ефекта си от последващи избухвания, отмъстителност, желание за сделки напук, но без никакво стратегическо значение.

Дори и стратегията на Тръмп с митата да проработи – в което не вярва нито един икономист на планетата, евентуален ефект ще бъде унищожен още в зародиш от самоубийствените действия на самия Тръмп.

Вместо към „Америка фърст“ той върви към „Америка алоун“.