Днес ни е напуснал Васил Банов, съобщиха от Съюза на артистите в България.

Васил Банов е роден на 20 юли 1946 г. в град Карлово. В периода 1967-1971 г. следва актьорско майсторство за драматичен театър във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“, в класа на проф. Боян Дановски.

„Баща ми беше категорично против да стана актьор. „С карагьозлък няма да се занимаваш, това е загубена работа“, отсече той. Но, ако сега трябваше да избирам с какво да се занимавам, бих избрал спорта – тенис на корт, тъй като не си падам по колективните спортове“, разказва актьорът, предава БТА.

От 1970 до 1975 г. Васил Банов работи във Великотърновския театър, от 1975 до 1978 г. – в театъра, във Враца, от 1978 до 1984 г. е в Софийския окръжен театър, в Ботевград, а от 1984 г. – в театър „Сълза и смях“.

От 1970 г. Васил Банов е член на Съюза на артистите в България. В периода 1988-1989 г. е заместник-председател на управителния съвет на творческия фонд, а от 1988 г. – председател на управителния съвет на Съюза на българските филмови дейци.

Първата му роля в театъра е на д-р Соколов в „Под игото“. Васил Банов в театъра се въплътява още в ролите на Луиджи в „Сърцето на Луиджи“, Рали в „Боряна“, Еди в „Побъркани от любов“. Филмографията му включва над сто роли в кино и телевизионни продукции като „Иван Кондарев“ (1974), „По дирята на безследно изчезналите“ (1979), „Капитан Петко войвода“ (1981), „Дунав мост“ (1999), „Патриархат“ (2005), „Като за последно“ (2021). Васил Банов играе и в телевизионните сериали „Столичани в повече“ (2011), „Седем часа разлика“ (2011), „Дървото на живота“ (2013), „Откраднат живот“ (2016-2017), „Дяволското гърло“ (2019), „Записки по българските въстания“ (1976), и в последните години – в „Като за последно“, „Петя на моята Петя“, „Летовници“, „Чичо Коледа“, „Уроци по немски“.

„В театъра ми е мерак да изиграя крал Лир, но такъв, какъвто е според мен – своенравен и лош баща. А в киното ако имам възможност, бих играл в психологическа драма. Готов съм за такава работа, защото за мен изкуството е любов, омраза, смърт. Човек се ражда с болка, живее с болка и умира с болка. И в най-голямата комедия има някаква болка, а в най-страшната трагедия има нещо смешно“, казва Васил Банов. 

Сред най-запомнящите се негови театрални превъплъщения са в „Малки трагедии" на Пушкин, „Боряна" от Йовков, „Тримата мускетари" по Дюма, „Женитба" от Гогол, „Дърво без корен" от Хайтов, „Железният светилник" от Талев, „Когато гръм удари" от Яворов. 

Озвучавал е филми и сериали. Носител е на специалната награда за цялостен принос в киното на фестивала за европейско кино „Златната липа“ в Стара Загора (юни 2018) и Наградата на прегледа на драмата (Велико Търново). През 2021 г. става почетен гражданин на София. През 2024 г. е награден с орден „Св. св. Кирил и Методий“ (огърлие) за особено значимите му заслуги в областта на културата.