В събота на жълтите павета предстои голям протест, организиран от "Правосъдие за всеки" срещу присъствието на Делян Пеевски във властта. Корпуленитния си е във властта, няма какво да се лъжем. Независимо какво говорят големите, корпулентните телевизии.

Разликата с другите подобни протести е, че този се организира в събота през деня, а не в делничен ден вечерта. Целта е да се съберат повече хора, включително такива, които не живеят в София.

Има обаче и една друга разлика. Тя е в сравнение с протестите от времето на третия кабинет на Бойко Борисов. И е доста съществена.

Сега няма президентски юмрук, които да се размахва над главите на протестиращите, опитвайки се да се възползва от тях. Напротив - когато шествието на протестиращите минава покрай президентството, задължително се скандира "Тук не е Москва".

Заедно с "Шиши вън" и "Кой не скача, е дебел". За по-младите - в зората на демокрацията едно от най-популярните скандирания по време на антикомунистическите протести бе "Кой не скача, е червен". Приемствеността в случая е очарователна.

При протестите по време на третия кабинет на Борисов основното послание бе "Шиши вън". Докато за "Тук не е Москва" протестиращите тогава си правеха оглушки.

Това обаче е един и същ проблем. Делян Пеевски вече дори не си прави труда да носи евроатлантически "смокинов лист".

По темата "Украйна" той и президентът Румен Радев са на едно мнение. Никаква помощ за Украйна. И въобще - руский мир възможно най-бързо.

При протестите срещу третия кабинет на Бойко Борисов Путин вече вилнееше в Крим. А президентът Румен Радев още по време на кампанията за първия си мандат заяви, че над Крим се вее руски флаг и нищо не може да се направи по въпроса.

Може би протестите сега няма да са чак толкова масови, колкото бяха по времето на третия кабинет на Борисов. Но със сигурност са по-истински и по-автентични.

А в политиката никога не е сигурно кое е по-важно - автентичността или компромисната масовост. Много често именно автентичността и последователността са се оказвали по-печеливши.

Протестите с президентския юмрук произведоха "Продължаваме промяната". В началото тя бе изключително успешен политически проект, който самостоятелно стана първа политическа сила.

Това обаче продължи кратко и беше с компромиси. Като например това, че Кирил Петков избягваше да отговаря на въпроса чий е Крим.

Когато обаче кръволокът Путин нападна Украйна, подобни компромиси вече бяха невъзможни за всеки що-годе нормален човек. И трябва да се признае, че от "Продължаваме промяната" застанаха от правилната страна на историята.

Вярно, това със сигурност им коства загубени гласове. "Продължаваме промяната" и "Демократична България" вече заедно имат около 300-350 хил. гласа - толкова, колкото винаги са имали т.нар. умни и красиви.

Сега обаче лидерите на тази общност са последователни. И тяхното послание е, че европейската ориентация и борбата с корупцията са едно и също. И не е правилно да се мисли в посока едното за сметка на другото.

В този смисъл в "Продължаваме промяната - Демократична България" би трябвало много добре да се замислят, преди да внасят вотове на недоверие. Защото тези вотове предполагат взаимодействие с рашистките партии в парламента, което отново размива автентичността и последователността.

Може би по-добра политика би било депутатите от "Продължаваме промяната - Демократична България" просто да отстояват енергично интересите на своите избиратели. Така или иначе е ясно, че настоящото правителство няма да изкара много дълго, след излизането на доклада за еврозоната.

Организаторите от "Правосъдие за всеки" също имат да измиват един голям срам. На един техен протест преди време те унизитално клечаха пред същото това президенство.

Този срам продължава да е лепнат на цялата либерално-демократична общност. Включително на тези, които не са "клечали" пред "Дондуков" 2 и са били против това.

Тези 300-350 хил. гласа са традиционни и проверени във времето. Те винаги се били и винаги ще бъдат един от най-важните политически фактори в България.

Влиянието им винаги е било много по-голямо от количеството им. Най-вече защото са автентични и последователни. Дори най-големите им противници понякога са принудени да им засвидетелстват уважение заради това.

Не случайно тандемът Борисов-Пеевски се изнерви толкова много при последния протест. Защото тогава се събраха много повече хора от очакваното. И то предимно млади хора.

Не случайно тандемът Борисов-Пеевски се опита да принизи всичко, изтъквайки, че на протеста се е появил Васил Божков. Поява, за която повечето от протестиращите разбраха на другия ден от медиите. Поява, от която самите организатори на протеста се разграничиха.

През 2013 г. Делян Пеевски бе избран за шеф на ДАНС. Тогава това отприщи огромна вълна от протести.

И тези протести бяха може би най-значимите протести в цялата история на прехода. Защото българите излязоха на улицата не заради липсата на хляб или хиперинфлация, както бе през зимата на 1997 г. А от истинско, автентично гражданско възмущение.

Сега обаче е по-страшно. Пеевски, за когото всички големи, корпулентни телевизии продължават да твърдят, че е опозиция, завладява цялата държава. Прокуратурата и службите отдавна са негови.

Сега той вече слага капии в Конституционния съд и регулаторите. С подкрепа от настоящото управляващо мнозинство, на което той - според големите корпулентни телевизии - е опозиция.

Гражданското възмущение би трябвало да е много по-голямо. Защото и щетата е несравнимо по-голяма.

Приказките в стил "цял живот изкарах по протести и нищо не се случва" са неверни и погрешни. Първо - не е вярно, че нищо не се случва.

Просто се случва много бавно. Може би именно защото не сме протестирали достатъчно.

И второ - демокрацията не гарантира прекрасна идеална власт, срещу която няма за какво да се протестира. Властимащите във всеки режим са едни и същи.

Почти винаги алчни и много често некомпетентни. Крадливи и некадърни.

Който не вярва да погледне какво се случва в момента в САЩ. Най-голямата и най-великата демокрация.

Но при демокрацията гражданите могат да протестират срещу крадливата и некадърна власт. Докато при другите режими това им право не е гарантирано. Или дори им е забранено.

Така че всеки, който е изкарал живота си по протести, е политически щастлив човек. Защото е изкарал живота си в демокрация.

Българската демокрация в момента отново е застрашена. Редно е всеки, който е против това, да излезе на протест тази събота.