БСП и "Има такъв народ" ще са поредните, които лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов ще задуши в прегръдката си. Това е една от тезите, които се въртят в публичното пространство през последните месеци, откакто бе създадено правителството на Росен Желязков.

Дали ще стане така - предстои да видим. Защитниците на тази теза се аргументират с това какво се случи например с т.нар. обединени патриоти, Те бяха партньори на Борисов в третия му мандат като премиер, след което изпаднаха от парламента.

Като аргумент за тази теза се изтъква и съдбата на "Реформаторския блок", който бе коалиционен партньор на Борисов във втория му мандат. Не се пропуска, естествено, и "Продължаваме промяната - Демократична България", която заедно с ГЕРБ участваше в правителството на Николай Денков - т.нар. сглобка. 

Споменаването в този контекст на политическите представителства на градската десница, либералната общност, "умните и красивите" обаче е неточно и манипулативно. Вярно е, че те пострадаха от "прегръдката" на Борисов. Но тя не успя да ги задуши, колкото и да му се искаше.

"Реформаторският блок" се разпадна, когато ГЕРБ, БСП, ДПС и още няколко партии опраскаха съдебната реформа на Христо Иванов. В деня, в който предложените от него промени в Конституцията не бяха приети на второ четене, той подаде оставка като правосъден министър във втория кабинет на Борисов.

А по-голямата част на ДСБ, тогава с лидер Радан Кънев, обяви, че излиза в опозиция. В управлението останаха СДС, ДБГ на Меглена Кунева и част от ДСБ.

Вярно е, че на последвалите парламентарни избори през 2017 г. автентичната десница не успя да вкара свои представители в парламента. Това обаче се случи заради нейните собствени грешки, а не заради унищожителната прегръдка на Борисов.

Тогава в последния момент новосъздадената партия "Да, България“ с лидер Христо Иванов отказа да направи обща листа с ДСБ. Резултатите от онези избори показват, че подобна обща листа със сигурност щеше да има свое парламентарно представителство.

Това е най-голямата политическа грешка на Иванов и неговата партия. С нея те не просто лишиха демократичната общност от представителство в парламента. 

А и оставиха ГЕРБ без прозападна опозиция. Това допълнително даде увереност на онзи кабинет за всички управленски безобразия, които той извърши.

Например - т.нар. Балкански поток, който си е Турски. Даже руско-турски.

Що се отнася до "Продължаваме промяната - Демократична България", там безспорно понесоха голяма щета от съвместното си управление с ГЕРБ. Гласовете им паднаха наполовина.

Но все пак ПП-ДБ не изчезна от политиката, както това се случи с т.нар. обединени патриоти. Просто подкрепата й се сви до обичайните за тази общност около 300 хил. гласа. А на следващите избори дори малко се увеличи.

Големият въпрос тук е колко от тези гласове са на "Продължаваме промяната" и колко на "Демократична България". Защото ДБ получаваше толкова гласове и сама, още преди появата на "Промяната".

Тази общност винаги е можела да разчита на около 300 хил. гласа. Горе-долу толкова получаваха всички нейни политически представителства - "Синя коалиция", "Реформаторски блок".

Това обаче е въпрос на друг анализ. Фактите са следните - градската десница, представлявана към момента от "Продължаваме промяната - Демократична България" се оказа най-устойчива по отношение на Борисов.

Лидерът на ГЕРБ очевидно няма да може да я задуши толкова лесно, колкото му се иска. И ще трябва да се съобразява с това твърде неприятно за него обстоятелство.

Защото при настоящата изключително ниска избирателна активност 300-350 хил. гласа означават не просто влизане в парламента. А втора политическа сила.