Със 164 гласа "за", 38 "против" и един "въздържал се" парламентът прие на първо четене промени в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, с вносител Министерският съвет. Това е един от законите, които трябва да бъдат приети, за да се отпушат парите по Плана за възстановяване и устойчивост.

Със законопроекта се разширява и укрепва защитата на сигналоподателите и се постига пълно съответствие с всички изисквания на съответната европейска директива. Предвижда се изключението от защитата по закона да засяга само поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти, а не както е в момента  да обхваща лицата, упражняващи юридическата професия.

По този начин адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители, юрисконсулти, които са задължени да опазват професионална тайна, ще бъдат защитени при подаване на сигнали за нарушения на законодателство или актове на ЕС, застрашаващи или увреждащи обществения интерес.

Предлага се от разпоредбите на закона да могат да се ползват не само работниците и служителите, но и доставчиците на услуги.

Въвежда се алтернатива на документирането на устните сигнали, като към съществуващата възможност те да се записват във формуляр, се добавя и възможността да се архивират чрез запис на траен и позволяващ извличане носител.

Със заключителните разпоредби се правят изменения в Закона за местното самоуправление и местната администрация, с които общинският съвет ще избира от състава на своите съветници постоянна етична комисия, която да разглежда постъпили сигнали за неетично поведение, за конфликт на интереси и за корупция на общински съветници и други сигнали за нарушения на Етичния кодекс и съответно да отчита и публикува информация за броя им и за предприетите по тях действия

Министърът на правосъдието Георги Георгиев отбеляза, че уредбата по тази материя за първи път е прецизирана до максимална степен. С други текстове се въвежда отчетност на етичните комисии в общинските съвети. Георгиев, в отговор на искане на "Възраждане", посочи, че за миналата година са подадени 110 сигнала.

"Би било дълбоко невярно някой да твърди, че до приемането на тези промени не съществуват механизми за защита", изтъкна той.

Законопроектът на Кирил Петков (ПГ "Продължаваме промяната-Демократична България“) беше отхвърлен от мнозинството. С него се предлагаше да се въведе защита за лице, получило информация за нарушение в хода на процедура по наемането му на работа, или пък съответната защита се продължава, след като е прекратено трудовото или служебното му правоотношение.

С проекта на закон се предвиждаше още премахване на ограничението за образуване на производство, ако от нарушението са изминали повече от две години. Вносителите предлагаха още в седемдневен срок подателят на сигнала да получи потвърждение, че е получен и се регламентира своевременното предаване на информацията до съответните компетентни институции.