Той се е споминал в перуанската столица Лима, където живееше от няколко месеца, далеч от обществения живот.

От известно време насам се говореше, че здравето на писателя се е влошило.

Пълното му име бе Хосе Марио Педро Варгас Льоса, Първи маркиз Варгас Льоса. Но въпреки титлата си не бе благородник. 

Роден е в семейство от средната класа на Перу на 27 март 1936 г. Той бе бе една от главните герои на разцвета на латиноамериканската литература през 60-те и 70-те години на ХХ век заедно с колумбиеца Габриел Гарсия Маркес и аржентинеца Хулио Кортасар.

Марио Варгас Льоса е отгледан от майка си и баба си и дядо си по майчина линия първо в Боливия, а после в Перу. Учи във военната академия в Лима, след което следва литература и прохожда първо в журналистиката.

През 1959 г. се мести в Париж, за да може да твори и започва да пише. Модел за подражание му е „Мадам Бовари“ на Гюстав Флобер, която той чете всяка вечер преди лягане.

В Париж писателят е и преводач, преподавател по испански език и журналист за агенция Франс прес.  Там той се жени и боливийката Хулия Уркиди. Тя е 10 години по-възрастна и е негова роднина – пада се снаха на леля му по майчина линия. Въз основата на тази история е написан романът „Леля Хулия и писачът“.

Първите си разкази Марио Варгас Льоса пише през 1959 г. Кариерата му започва през 1959 г. с първи разкази. Следват шедьоври като „Градът и кучетата“ „Зелената къща“, „Разговор в Катедралата“,  „Панталеон и посетителките“, „Войната в края на света“, „Кой уби Паломино Молеро?“, „Възхвала на мащехата“, „Празникът на Козела“, „Лудориите на лошото момиче“, много от които са издадени и на български.

Писателят се зарича да пише до края на дните си, но е привлечен от Кубинската революция на Фидел Кастро. По-късно обаче се дистанцира от комунистическия режим, разочарован от него. И това е причината да бъде дамгосан от световната левица.

В годините на социализма Марио Варгас Льоса не бе включен в програмата по испаноамериканска литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той обаче бе доста популярен у нас, тъй като бе преведен. Вероятно фактът, че не се изучаваше, се дължеше на натиск от Куба . Испаноговорещата страна, с която България имаше най-голяма обмяна по образователна линия.

Разочарованието от кубинската революция е и сред причините за разрива между Марио Варгас Льоса и Фидел Кастро. Перуанецът нарича веднъж публично колумбиеца „куртизанка на Кастро“. През 1976 г. Варгас Льоса нанася силен удар в лицето на Гарсия Маркес по време на публична проява в Мексико сити. От тогава до края на живота им двамата не си проговарят. (Габриел Гарсия Маркес почина през 2014 г. - б.р.)

Същевременно два от най-знаменитите романи на Варгас Льоса са безпощадно критични и представляват присъди срещу десните режими в Латинска Америка. Това са „Градът и кучетата“ и „Празникът на Козела“.

Марио Варгас Льоса  се занимава и с политика и дори се кандидатира за президент на Перу като представител на десноцентристка коалиция през 1990 г. Победата му изглежда гарантирана, но тогава внезапно печели никому неизвестният агроном от японски произход Алберто Фухимори.

След поражението си писателят се оттегля от политиката. Но никога не престава да следи какво се случва в международен план и редовно критикува популизма, дефиниран от него като болест на демокрацията. Специален обект на нападките у са режимите на Фисел Кастро в Куба и на Уго Чавес във Венецуела. Но пераунецът не щади и крайната десница и радикалната левица в Европа.

“Ние, латиноамериканците, сме големи мечтатели по природа и трудно различаваме реалния свят от фикцията. Затова ние имаме толкова добри музиканти, поети, художници и писатели, но също така и ужасни и посредствени лидери“, заяви Варгас Льоса през 2010 г., малко преди да получи Нобеловата награда за литература.

Според мнозина тази награда ме у присъдена твърде късно. Те допускат, че това може да е станало поради натиска на световната левица. Един от аргументите за предположението е, че Габриел Гарсия Маркес получава наградата още през 1982 г., т.е. почти три десетилетия по-рано.

Марио Варгас Льоса е носител на множество други награди, а през 2013 г. е удостоен с почетното звание доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тогава той бе на посещение у нас.

В София той бе попитан от български журналисти каква е според него разликата между левите и десните диктатури.

„Няма разлика. Навсякъде риториката е една и съща, управниците са първа и последна инстанция. В резултат се появиха ГУЛаг, Холокостът, Културната революция в Китай. В името на тези диктатури загинаха милиони невинни хора“, отговори писателят.

През 2021 г. е избран за член на Френската академия.
Смятан е за последния представител на златното поколение латиноамерикански писатели.